България отново се нарежда сред трите държави в Европейския съюз с най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо размера на икономиката.
В края на първото тримесечие държавният дълг у нас е бил 28,5% от брутния вътрешен продукт, показват новите данни на Евростат. По-ниски стойности са отчетени единствено в Естония – 25,2%, и Дания – 26,8%. След България се нарежда Люксембург с 29,2%.
България е втора в ЕС по ръст на дълга, дължим близо 35 млрд. евро
На пръв поглед това е добра новина – страната остава далеч под средните нива за ЕС и еврозоната. Но данните имат и друга страна: спрямо същия период на предходната година дългът на България е нараснал с 4,8 процентни пункта, което е второто най-голямо увеличение в ЕС след Финландия.
Дългът намалява спрямо края на годината
Спрямо последното тримесечие на 2025 г. съотношението на българския дълг към БВП се е понижило с 1,3 процентни пункта – от 29,9% до 28,5%.
По-голям спад за тримесечието е отчетен само в Гърция, където показателят се е свил с 2,6 процентни пункта. Намаление има още в Нидерландия и Словения. В повечето държави от ЕС обаче дългът е продължил да расте.
Това показва защо данните трябва да се четат внимателно. България едновременно има едно от най-ниските равнища на задлъжнялост в ЕС и един от най-силните годишни ръстове.
Европа като цяло продължава да трупа дълг
Средното съотношение на държавния дълг към БВП в Европейския съюз е достигнало 82,9%, спрямо 81,8% в края на 2025 г.
В еврозоната показателят е още по-висок – 88,9%, при 87,7% едно тримесечие по-рано. И на годишна база дългът се увеличава както в ЕС, така и във валутния съюз.
Първият заем на България в еврозоната: инвеститорите поискаха почти 4 пъти повече
Най-задлъжнелите държави остават Гърция със 143,5% от БВП, Италия със 138,9%, Франция със 117,6%, Белгия със 109,1% и Испания със 101,6%.
Какво всъщност показва съотношението дълг към БВП
Показателят сравнява общия размер на държавния дълг със стойността на произведените в страната стоки и услуги.
Той не показва само колко пари дължи държавата. От значение е и колко голяма е икономиката, която трябва да обслужва тези задължения.
Затова съотношението може да спадне дори когато номиналният дълг расте, ако БВП се увеличава по-бързо. Възможно е и обратното – при забавяне на икономиката делът на дълга да се повиши, без да има рязко ново заемане.
Ниското ниво не означава, че риск няма
Позицията на България остава значително по-добра от средната за Европа, но тенденцията е нагоре. Европейската комисия очаква държавният дълг на България да достигне 32,3% от БВП през 2026 г. и 35,5% през 2027 г.
Дори и при такова увеличение страната ще остане далеч под европейската средна стойност. По-високият дълг обаче означава и повече разходи за лихви, особено ако заемането продължава при по-скъпо финансиране.
Затова новината е по-скоро двойна: България отново е сред най-слабо задлъжнелите държави в ЕС, но преднината ѝ постепенно се стопява.
