С лед повече от 12 часа дебати парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проекта на държавния бюджет за 2026 г. Заседанието приключи след 1:30 ч. през нощта, а депутатите разгледаха общо 69 предложения, внесени между първо и второ четене.
По-голямата част от предложенията на опозицията бяха насочени към увеличаване на социалните плащания и подпомагането на семействата. Те обаче не получиха подкрепата на мнозинството, което аргументира решението си с намерението нови социални мерки да бъдат заложени в бюджета за 2027 г.
- Данъчните облекчения за деца остават без промяна
Комисията отхвърли предложенията на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ за увеличаване на данъчните облекчения за деца.
Според Асен Василев това е мярка, която подкрепя работещите семейства и може да бъде финансирана чрез по-високите приходи в бюджета.
Финансовият министър Гълъб Донев обаче заяви, че увеличаването на данъчните облекчения се обсъжда не за тази, а за следващата година.
- Промените в Кодекса на труда остават
Не беше прието и предложението да отпаднат текстовете, които въвеждат почасово изчисляване на трудовия стаж.
По време на дебатите Венко Сабрутев предупреди, че промяната ще засегне хората, работещи на непълно работно време, сред които студенти, майки и хора с увреждания.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова защити измененията.
"Тази мярка цели свиване на сивата икономика и въвеждането на равнопоставеност, така че работещите да получават права според реално положения труд", заяви тя.
По предложение на Асен Василев комисията прие новите правила да влязат в сила от началото на 2027 г., а не още от септември тази година.
- Без промени при субсидиите за вероизповеданията
Комисията не подкрепи предложенията за запазване на досегашния размер на държавната субсидия за вероизповеданията.
По думите на финансовия министър намалението е необходимо за осигуряване на допълнителен ресурс за бюджета.
"Само през 2026 г. с решения на Министерския съвет са отпуснати над 6 млн. евро за вероизповеданията", посочи Гълъб Донев.
- Дебат за заплатите в държавната администрация
Депутатите отхвърлиха предложенията за ограничаване на възнагражденията на държавните служители.
Според финансовия министър в администрацията има сериозни дисбаланси.
"Необходимо е да се направи анализ на заплащането, защото има случаи, в които началници на отдели получават по-високи възнаграждения от министри", каза Донев.
Владислав Горанов защити по-високото заплащане на експертите в администрацията.
"Държава, която не може да плаща достойно на собствената си администрация, е обречена на лошо управление", заяви той.
- Спор за прага за регистрация по ДДС
Не беше прието предложението прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде увеличен до 85 000 евро.
От Министерството на финансите предупредиха, че подобна промяна би намалила приходите в бюджета и би насърчила изкуственото разделяне на фирми с цел избягване на регистрацията по ДДС.
От своя страна Асен Василев защити предложението като мярка в подкрепа на малкия бизнес.
- По-малко членове в бордовете на държавните предприятия
Комисията одобри предложение броят на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия да бъде намален от петима на трима.
Изключение ще бъде възможно само при предприятия със стратегическо значение или специфична дейност, след решение на Министерския съвет или съответния общински съвет.
- Минималната работна заплата предизвика остри спорове
Един от най-дискутираните текстове беше отпадането на действащия автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Според КНСБ това би било крачка назад.
"И морално, и икономически, и социално нямате никакви аргументи да премахнете този текст", заяви главният икономист на синдиката Любослав Костов.
Асен Василев също защити сегашната формула.
"Този механизъм дава предвидимост както за бизнеса, така и за работниците и доведе до изсветляване на икономиката", каза той.
Министърът на труда Наталия Ефремова увери, че промяната няма да доведе до замразяване на минималната заплата.
"Категорично не става въпрос за замразяване на минималната работна заплата. Става въпрос за подобряване на законодателството", заяви тя.
- Отхвърлени социални предложения
Комисията не подкрепи предложенията за:
- увеличаване на еднократната помощ за ученици;
- ежегодна индексация на детските помощи;
- двойно увеличение на майчинските;
- нови програми за училищната инфраструктура и детските градини.
Според управляващите тези идеи следва да бъдат разгледани при подготовката на бюджета за 2027 г.
- Какво предвижда бюджетът
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда:
- приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро;
- разходи в размер на 56,8 млрд. евро;
- бюджетен дефицит от 5,7%;
- икономически растеж от 2,6%;
- средногодишна инфлация от 4,3%.
Максималният размер на новия държавен дълг е заложен на 10,1 млрд. евро, като в тази сума е включено и финансиране по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.