В ъпреки че за скандалния Джак Изкормвача и неговата легендарна серия от убийства през XIX век все още се говори, малцина са чували за друг забравен убиец, който е тероризирал улиците на Лондон само век преди това.
Въпреки това действията на т.нар. чудовище от Лондон предизвикват истерия по улиците на Лондон и дори вдъхновяват странна тенденция при някои охранители.
Действал между 1788 и 1790 г., злодеят нападал непридружени, модерни и заможни жени, като ги удрял по бедрата, задните части, гърдите или лицето с остър предмет, например рапира или нож.
Наричан "пикеризъм", сексуално мотивирано желание да се проникне в кожата на някого с остър предмет, начинът на действие на извършителите се променя с течение на времето.
На един етап той започнал да крие оръжието си в букет цветя или в носна кърпа, като навеждал носа на жертвата си, за да го помирише.
Цялата тази история е разкрита от Ян Бондесон, който случайно открива плакат в Британската библиотека и започва да пътува, а кулминацията му е публикуването на книгата "Лондонското чудовище" през 2002 г: Лондонската приказка за лондонското пристанище.
Първото регистрирано нападение е срещу Мария Смит, която получава нервен срив, след като е намушкана в гърдите и бедрото от обезумялото Лондонско чудовище.
До 1790 г. са били нападнати повече от 50 души, които съобщават за модел на поведение, включващ скитане, преследване и намушкване с нож, често придружено от словесни обиди.
Чудовището от Лондон в крайна сметка придобива статут на знаменитост, което вдъхновява един добронамерен лондонски брокер, Джон Джулиъс Ангерщайн, да предложи награда от 100 лири за залавянето му на плакати, разлепени из целия град.
Настъпил хаос, който вдъхновил евентуални подражатели и редица отмъстителни ловци на чудовища. Една група мъже дори основава Клуб "Без чудовища", носейки значки на реверите си.
Последвал водовъртеж от фалшиви обвинения, подхранван от медийната сензация и множество съвременни карикатури.
С надеждата да предпазят чувствителните си задни части, жените започват да носят редица странни и изобретателни защитни облекла, включително коркови ромбове, медни гащички и дори гърнета за каша под полите си. Макар че това звучи много странно, през XVIII в. то действително е било нещо обичайно.
През 70-те и 80-те години на XIX в. жените дори са имали навика да носят фалшиви ромбове. В джобовете се зашивал корк, за да се подчертаят задните части и талията да изглежда по-тънка.
Изправен пред вълна от паника, един уелсец на име Райнуик Уилямс е обвинен, признат за виновен и изпратен в затвора за шест години пред публика от присмиващи се зрители. Бондсън изказва теорията, че той е бил просто изкупителна жертва за отклоняване на вниманието от липсата на адекватна полиция в случая с чудовището от Лондон.
Някои дори твърдят, че чудовище изобщо не е имало, а историята е просто плод на масова истерия, като се присъединява към редиците на добре известни случаи като тези от Салемските процеси срещу вещици.
