С ъс съобщенията за дълги часове, хроничен стрес и изтощение, нарастващи сред части от работната сила, може би е време да преосмислим бърнаута.
Докато прегарянето отдавна е широко разпространено явление на работното място, процентите му нараснаха по време на пандемията. На фона на затварянията, глобалните данни показват, че повечето работници съобщават, че изпитват хроничен стрес и изтощение: според проучване от март 2021 г. на 1500 работници в САЩ. Наистина 67% от респондентите смятат, че прегарянето се е увеличило по време на COVID-19 пандемия.
И все пак, три години по-късно, има малко признаци, че бърнаута намалява. В новия свят на работа големи части от работната сила все още казват, че са прегрели.
На теория гъвкавите работни договорености биха означавали повишен баланс между професионалния и личния живот, производителност и благосъстояние за служителите. Разговорите около прегарянето се увеличиха и компаниите изглежда са по-склонни да предложат на служителите предимства като членство във фитнес залата и разходи за домашен офис, които интуитивно трябва да помогнат за смекчаване на стресовите фактори, предизвикващи прегаряне.
Но въпреки това, съобщенията за бърнаут все още нарастват – и явлението вече не може да се свързва единствено с пандемията. Неговото разпространение предполага, че е тук, за да остане в дългосрочен план, дори когато компаниите правят корекции на работното място. Като се има предвид това, експертите казват, че може да се окаже, че работодателите и работниците трябва да се съсредоточат върху управлението на прегарянето, вместо да се стремят да го премахнат изцяло.
Дългогодишен проблем
Прегарянето съществуваше още преди пандемията. Проучване на Gallup от 2018 г. сред 7500 американски работници показва, че 67% са претърпели прегаряне на работното място. През 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) го включи в своята Международна класификация на болестите, определяйки го като „професионален феномен“, а не като медицинско състояние.
Проучване от май 2021 г. на СЗО и Международната организация на труда предполага, че приблизително 3/4 от един милион души умират годишно от исхемична болест на сърцето и инсулт поради дълга работа.
Основните причини за прегаряне включват продължителни тежки натоварвания, продължително претоварване и токсична среда на труд. Подобни практики на работното място са често срещани от десетилетия. Много компании са се почувствали в правото си да изискват дълги часове от служителите си и да извличат максимално количество работа от тях, за да подобрят крайния резултат.
Защо се покачва
Когато пандемията удари, съществуващите проблеми на работното място, като справяне с ежедневния стрес и безпокойството в кариерата, бяха значително изострени от продължаващата несигурност на здравната криза.
Работниците не само изпитваха проблеми с психичното здраве, произтичащи от изолацията и незнанието дали ще имат работа на следващия ден, но също така трябваше да жонглират с отговорностите за грижа с нов начин на работа. Това създаде остатъчен ефект по отношение на прегаряне: много работници и до днес все още се борят да наваксат своето благополучие в личния и професионалния си живот.
Може ли да свърши?
Настоящите работни практики означават, че прегарянето в някои случаи е неизбежно. Наред с високите проценти, някои експерти смятат, че по-широките икономически опасения означават, че прегарянето е вероятно да се задържи в дългосрочен план. Инфлацията е по-лоша, случват се съкращения и работниците се притесняват, че ще загубят домовете си. Така че не би било изненадващо, ако нивата на прегаряне се изострят още повече. Продължаващата криза в грижите за децата и трайната нестабилност също са усложняващ фактор по целия свят, особено за родителите. Един доклад от май 2022 г. на Държавния университет в Охайо показва, че 66% от работещите родители в САЩ отговарят на критериите за прегаряне.
Докато има работни места, които карат работниците да изпитват хроничен стрес, прекомерна работа и дълги часове, прегарянето е тук, за да се задържи. Вече все повече организации започват да осъзнават, че носят отговорност за тежестта на бърнаута. Постепенно се отдалечаваме от свят, в който прегарянето зависи изцяло от индивида, към признаването, че организационните решения са ключови. Има по-широко признание, че факторите на работното място допринасят за прегарянето и че работник, страдащ от него, може да има отрицателни последици за бизнеса като цяло.
В някои случаи промяната може да дойде под формата на законодателство. Например новите закони в Австралия вече класифицират прегарянето като опасност за здравето и безопасността на работното място, което означава, че шефовете са законово задължени да идентифицират и управляват рисковете, които могат да причинят стрес на служителите, свързан с работата, от пиковите периоди на високо натоварване до прекомерно работно време. Ако работните практики водят до прегаряне, сега работодателите имат значително задължение да помогнат на служителите си.
Подобни мерки обаче може да отнемат време, особено в глобален мащаб – и така или иначе няма гаранция, че ще убедят работодателите да преразгледат своите практики. Гъвкавите работни договорености могат да бъдат по-формализирани за работниците, помагайки им да управляват натоварванията си.
Занапред експертите все още казват, че целта трябва да бъде изчезването на прегарянето. Дори и да е нереалистично, преследването му си заслужава: може да помогне за намаляване на най-вредните му ефекти и да означава, че по-малко работници ще трябва да го изпитват.
