П овечето хора са убедени, че може и да не са гении като Леонардо да Винчи или Алберт Айнщайн, но все пак са относително умни. За съжаление обаче това не е точно така.
През годините са проведени редица изследвания, резултатите от които показват по безспорен начин, че ние често надценяваме собствената си интелигентност. Ето и няколко примера:
Попитай „Google“
Представете си, че разговаряте с ваш приятел за филм, който сте гледали наскоро, но не може да си спомните името на актьора, изпълняващ главната роля. Затова решавате да извадите своя телефон и да го потърсите в интернет. Едва ли има човек, който да не е изпадал поне веднъж в подобна ситуация. Психолозите, обаче, предупреждават, че прекалената зависимост от информацията, която можем да открием в глобалната мрежа, ни кара да се чувстваме по-интелигентни, отколкото всъщност сме.
7 things emotionally intelligent people do differently in the work place https://t.co/4lO4lvXMil pic.twitter.com/0mNoBkm8sw
— Forbes (@Forbes) May 17, 2018
През 2015 г. учени от „Йейл“ провели серия от експерименти, на участниците в които били задавани въпроси с различна степен на трудност. Някои от тях имали право да използват интернет, а останалите – не. Резултатите били показателни – онези, на които било позволено да търсят информация онлайн, значително надценявали своите познания. По време на един от експериментите бил зададен въпрос, свързан с циповете. Участниците в него, които използвали интернет, започнали да демонстрират завидно самочувствие и да твърдят, че имат задълбочени познания по всевъзможни теми – като формирането на ураганите и създаването на първите профсъюзи в САЩ. Други пък трябвало да намерят информация за създаването на древната държава Куш, но не успели. Това не им попречило да заявят, че са запознати с редица факти, свързани с нейната история.
Учените обясняват, че причината за подобно поведение е т. нар. „транзактивна памет“. Когато сме в група, ние сме склонни да разделяме когнитивните си задачи, за да опростим намирането на решения. Казано най-просто – ако един човек знае как се формират ураганите или кога е създадена държавата Куш, останалите не се нуждаят от тези знания. В наши дни този наш „начетен приятел“ е интернет. Благодарение на това, че за секунди можем да открием всякаква информация, става все по-трудно да правим разлика между нашите реални знания и това, което само си мислим, че знаем.
Why is it that some people are so much more intelligent or creative than the rest of us? And who are they? https://t.co/g23EOSrO5r #Genius
— National Geographic (@NatGeo) April 25, 2017
Мъжете надценяват математическите си умения
За никого не е тайна, че с точни науки се занимават много повече мъже, отколкото жени. В същото време, когато става въпрос за решаването на математически тестове, представителките на нежния пол постигат значително по-високи резултати. На какво се дължи тази несправедливост? Едно проучване, извършено през 2015 г., дава отговор на този въпрос. В него взели участие над 300 души, разделени в две групи. Всеки един участник трябвало да реши няколко задачи, след което сам да постави оценка на своето представяне.
Резултатите от изследването разкрили нещо повече от любопитно: и в двете групи жените успели да предположат какви са техните резултати с изненадваща точност. В същото време, мъжете значително надценили постигнатото от тях. Нещо повече – тъй като сред участниците имало много студенти, те били попитани дали биха искали да се насочат към математически специалности. Повечето мъже изразили подобно желание, тъй като били убедени, че разполагат с необходимите качества. Жените, обаче, далеч не били така уверени – независимо от факта, че постигнатите от тях резултати били много високи.
People who fall for nonsense inspirational quotes are less intelligent, study finds https://t.co/FQWueG8ml3 pic.twitter.com/20u2EQwwhI
— HuffPost (@HuffPost) December 4, 2015
Животът в големите градове
В очите на повечето хора градове като Лондон, Париж, Берлин и Ню Йорк са се превърнали в нещо като символ на изисканост и интелигентност. Все пак именно там са работили и творили някои от най-гениалните учени и артисти, раждали се някога, а философи са разсъждали върху екзистенциални теми като смисъла на живота. В интерес на истината, животът в големите градове изобщо не ни прави по-умни. Дори напротив – той има катастрофален ефект върху интелигентността ни. Според изследване, проведено от експерти от Мичиганския университет, само няколко минути, прекарани на оживена улица, могат да навредят както на самоконтрола ни, така и на нашата способност да запомняме факти и събития.
За да докажат тезата си, учените провели следния експеримент: те накарали една група хора да посети ботаническа градина, а друга – да се разходи в центъра на голям град. След това участниците в изследването трябвало да решат няколко прости теста. Резултатите на първата група били значително по-добри от тези на втората. Хората, които прекарали около половин час на оживената улица, също така проявили проблеми с паметта и способността да се концентрат, а и били в много по-лошо настроение. Някои учени на свой ред изтъкват, че от еволюционна гледна точка удобствата и сигурността, които ни осигуряват големите градове, са се отразили негативно върху способността ни да вземаме правилни решения, която сме изправени пред някаква заплаха.
Most people believe they're more attractive, intelligent than they are - but that isn't always a bad thing. http://t.co/SBnLUsvP
— The Wall Street Journal (@WSJ) August 4, 2012
Политиката ни прави по-глупави
Политиката е тема, по която хората могат да водят разгорещени спорове в продължение на часове. Изследване, проведено през 2013 г. от учени от университета „Йейл“, разкри нещо крайно любопитно: привързаността към дадена партия ни прави по-глупави. Участниците в него първо трябвало да решат няколко задачи, за да се установи какви са математическите им способности. След това им били дадени два фалшиви доклада. Единият от тях бил посветен на ефективността на кремовете за ръце, а другия – на контрола върху огнестрелните оръжия. Използваните числа в тях били еднакви. Имало една уловка – докладите за оръжията всъщност не били еднакви. В половината от тях се твърдяло, че контролът върху тях е неефективен, докато в останалите се казвало точно обратното.
Очаквано, докладът за кремовете за ръце не станал обект на противоречия. Темата за оръжията, обаче, предизвикала остри дебати. Конкретните данни, които били предоставени на участниците, не повлияли на мнението им. Вместо това, те повтаряли тезите на партиите, на които били привърженици. Както републиканците, така и демократите изопачавали съдържанието на предоставените им доклади, за да докажат своята правота. „Статистиката“, която цитирали, пък нямала почти нищо общо с числата в документите. Изводът е пределно ясен: когато става въпрос за политика, ние лесно губим както своята безпристрастност, така и способността си да разсъждаваме рационално.
Още от автора:
Шест изобретения, които бяха посрещнати с недоверие, но промениха света
Съществува ли заговор за намаляване на световното население
Вечната война между две от най-могъщите страни в света
Планът „Моргентау“ и защо САЩ искаха да нападнат Бразилия
Изненадващи факти за Студената война, които вероятно не знаете
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
„Гей бомба“, „Леден червей“: Най-абсурдните проекти на американската армия
Шест знаменитости, свързани с нацисткия режим на Хитлер
