О бщото мнение е, че не е възможно да измерим интелигентността на човек, но тестът за интелигентност е най-близкият възможен начин. Този общ тест има невинен произход и произлиза от френските училища, но по-късно е използван в подкрепа на дискриминацията, евгениката и геноцида.
Изобретатели
Психологът Алфред Бине и неговият партньор Теодор Симон създават теста, за да помогнат на децата, които изпитват затруднения в училище.
Целта била да се определи дали детето се нуждае от специализирано внимание. Техният метод ще се превърнал в основа на теста за интелигентност.
През този исторически период, изследователите смятали, че способности като вербално мислене, памет и визуално-пространствени умения, отразяват общата интелигентност на човека.
Бине и Симон разработват серия от тестове, които оценяват всяка от тези способности и обединяват резултатите в един резултат.
Резултатът отразява колко добре се е представило детето в сравнение със средностатистическо дете на неговата възраст. Той е наречен "коефициент на интелигентност" или "IQ".
Съвременни резултати за IQ
Днес резултатът от 100 точки показва средната стойност на извадка от населението. Понастоящем 68% от населението на света има резултат в рамките на 15 точки от 100.
Въпреки това никога не е имало консенсус за това как да се определи общата интелигентност.
Приложения на теста
За съжаление, това оставя много възможности за интерпретация и моделът на теста се прилага по обезпокоителен начин, който често отразява пристрастни предположения за естеството на интелигентността.
В много случаи тестът е използван за категоризиране на хора въз основа на някои много погрешни идеологии.
За първи път тестът е използван от американската армия по време на Втората световна война. Те го използвали като тест за определяне на способностите, за да поставят новобранците на различни позиции въз основа на възприеманата от тях интелигентност.
Онези, които получили най-високи резултати, са били разглеждани за офицерско обучение и естествено са попадали на по-добри длъжности.
Евгеника
По това време било разпространено убеждението, че нежеланите генетични черти трябва да се контролират чрез селективно размножаване. Тази идея била много опасна, защото се смятало, че интелигентността е наследствена и свързана с расата.
Расово пристрастни учени използвали резултатите от военните тестове за интелигентност, за да заключат, че някои раси превъзхождат другите по отношение на интелигентността.
Те не успели обаче да разберат значението на факторите на околната среда, като например качеството на образованието и здравеопазването. Така създали расова йерархия, която естествено оставила малцинствата и новопристигналите имигранти на дъното на обществото.
Тези погрешни изводи били използвани за повлияване на правителствените политики. Щатът Вирджиния одобрил принудителната стерилизация на хора с нисък коефициент на интелигентност. Тази практика продължава до 1974 г.
В Германия нацисткото правителство одобрявало убийството на деца с нисък коефициент на интелигентност също.
Използване в психологията
В средата на 20 век, тестът за интелигентност се използвал от психолозите в опит да диагностицират тежки психични заболявания.
Тестът е използван за диагностициране на състояния като депресия и шизофрения, при които човек можел да попадне в психиатрична клиника.
През тази епоха психиатричните пациенти били подлагани на редица варварски методи на лечение.
За щастие, по-късно е установено, че тестът за интелигентност не дава никаква клинично полезна информация и вече не се използва за такъв тип диагностика.
Нови наблюдения
Учените забелязали, че коефициентът на интелигентност на населението се повишавал с всяко поколение.
Това се случило твърде бързо, за да се дължи на генетика, затова започнали да анализират факторите на околната среда, които оказвали значително влияние върху интелигентността.
Съвременни тестове за интелигентност
Съвременният тест за интелигентност е претърпял значително развитие, но все още проверява само уменията за разсъждаване и решаване на проблеми.
За съжаление някои психолози все още го използват за диагностициране на затруднения в ученето, което можело да реши проблемите на детето и да повлияе сериозно на неговото бъдеще.
Все още не разполагаме с начин за тестване на общата интелигентност и със сигурност няма тест, който да може да измери потенциала на даден човек.
Ако съвременните изследователи са съгласни с едно нещо, то е, че хората не могат да бъдат категоризирани чрез един-единствен цифров резултат.
