Н ов доклад за световното неравенство предупреждава, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора на планетата — достатъчно, за да запълнят един футболен стадион — притежават повече богатство от половината от човечеството взето заедно, съобщи „Евронюз“.
Докладът подчертава крайни различия в доходите и богатството, които се превръщат и в неравномерно разпределение на политическата власт: глобалната елитна група, която представлява едва 0,001% от населението, е три пъти по-богата от най-бедната половина.
В контраст с тяхното богатство и власт, най-висшият слой „допринасят непропорционално малко за публичните финанси. Ефективните данъчни ставки се увеличават за по-голямата част от населението, но падат рязко за милиардерите и стоте милионери.“
За сравнение, средностатистически работници с високи професионални заплати — лекари, учители, инженери — плащат по-голям дял от доходите си в данъци, отколкото милиардери, чийто капитал се базира на офшорни структури или капиталови печалби. „Това не само подкопава данъчната справедливост, но и лишава обществата от ресурси за образование, здравеопазване и климатични действия“, посочва докладът.
Най-богатият 1% притежава повече от останалите 99
- Жените работят повече, мъжете печелят повече
Докато човечеството като цяло работи по-малко часове, мъжете са спечелили най-много от намалението на формалната работа, докато жените продължават да носят тежестта на по-голямата част от труда.
„Това неравномерно разпределение на времето е едно от най-ясните доказателства, че напредъкът в условията на труд не се е превърнал автоматично в равенство между половете“, отбелязва докладът.
Данните за доходите от труд показват, че жените по света получават едва около една трета от общите трудови доходи. Нито един регион не е достигнал равновесие 50/50 между мъже и жени. Най-големи са разликите в Южна Азия, Близкия изток и части от Африка, където жените получават под една четвърт от всички трудови доходи.
Осемте най-богати имат повече от половината свят
- Отговорност за климатичните промени
Неравномерният принос на богатите и бедните страни към климатичните промени е едно от най-очевидните проявления на глобалното неравенство.
На международно ниво средният въглероден отпечатък на 10% най-богати американци е над 40 пъти по-голям от този на 10% най-богати в страни като Нигерия. Човек от глобалния 1% излъчва средно около 75 пъти повече въглерод годишно от някой в най-бедната половина на населението.
Докладът подчертава, че традиционното изчисляване на емисиите, базирано на потреблението, пренебрегва критично важната роля на собствеността. Хората, които притежават фабрики, енергийни компании и други активи, решават къде се инвестират парите и печелят лично, когато индустрии с високи емисии се развиват.
В САЩ 10% най-богати отчитат 24% от емисиите според потреблението, но 72% при подхода, базиран на собствеността. Глобално, 1% от най-богатите са отговорни за 41% от всички парникови газове.
„Oxfam”: Богатите са виновни за климатичните промени
- Политическа сила и финансово неравенство
Докладът аргументира, че международната финансова система е структурирана така, че облагодетелства богатите държави и изсмуква ресурси от по-бедните. „Няколко привилегировани страни могат да заемат евтино и да инвестират в по-печеливши активи — това е т.нар. 'екстраординарна привилегия' на САЩ,“ обяснява докладът, като уточнява, че това не е резултат от изключителни инвестиционни умения, а от ролята на долара.
Сега Европа, Япония и други напреднали икономики се ползват от подобни условия, докато страните с ниски доходи плащат високи лихви по дълговете си, държат нискодоходни резерви и прехвърлят приходи в чужбина. Най-богатите 20% от страните редовно отчитат положителни „излишни доходи“, докато долните 80% са постоянни нетни длъжници с отрицателни резултати около 2% от БВП.
Това означава, че глобалните финанси функционират като тих, постоянен данък върху развитието на бедните страни, а средства за училища, болници и инфраструктура се използват за обслужване на активите на богатите държави.
Докладът заключава, че настоящата система възпроизвежда неравенство между държавите, напомняйки по-деликатно старите колониални практики на изземване на ресурси.
