Б урни нощи по улиците на Белград, Ниш, Нови Сад, Ужице, Валево, Чачак, Крагуевац... Фойерверки, димки и сълзотворен газ, пише в анализ на Жан Жулиан във френското списание за Балканите, цитиран от агенция БГНЕС.
Виещи сирени, викове, бягане, удари с палки, белезници, побоища. От своя „Чациленд“ (лагерът с привърженици на Александър Вучич, бел.ред.) в сърцето на сръбската столица Вучич повдига призрака на „гражданска война“, като същевременно твърди, че тя няма да се случи. Изглежда никой не я иска.
В продължение на девет месеца студентското протестно движение, което се е превърнало в огромен граждански фронт, разчита на мирни средства и призовава за извънредни парламентарни избори, за да се противопостави на режим, обвинен в авторитаризъм и корупция, който сега се характеризира с безпрецедентна политическа и икономическа нестабилност.
Избори, а не бунт.
В проправителствените медии протестиращите са наричани „банди“ или „диваци“. Но по улиците основно студенти и обикновени граждани са подложени на насилие от жандармерията и бандитите от Сръбската прогресивна партия (СПП) на президента Вучич. Случаят с Марко Кричак илюстрира тази промяна. Командир на бившата Специална оперативна група (JZO, „червените барети“), той е обвинен, според няколко свидетелства, в пребиване и заплашване на студенти по време на демонстрацията на 14 август в Белград.
В ефира на канал N1 22-годишната студентка Николина Синджелич описа
физическо и словесно насилие в гараж в правителствения двор.
„Полицаи и маскирани лица ни биеха с палки и телескопични пръти... Повечето от тях бяха в цивилни дрехи. Когато ни заведоха в гаража, ни накараха да коленичим с наведени очи“, разказа тя и уточни, че Марко Кричак я е ударил с шамари и юмруци в стената, отправяйки сексуални заплахи. „Каза, че ще ме съблече и ще ме изнасили пред всички,“ поясни Синджелич.
Министерството на вътрешните работи оспорва тези обвинения и твърди, че арестите са извършени „в съответствие със закона“.
В социалните медии и по улиците се появи нов лозунг: „Всички сме Николина.“ За Марко Милетич, главен редактор на портала „Машина“, тези репресии разкриват нарастващата загриженост на
режим на ръба на колапс.
Деян Бурсач, изследовател в Института по философия и социална теория, смята, че „полицейското насилие рискува да изостри и без това дълбоката политическа и социална криза“.
Във Валево, на около 100 километра югозападно от Белград, сградата на общинската администрация и прокуратурата беше разрушена, а офисите на СПП бяха изгорени. Обграден от висши полицейски и жандармерийски служители, пред камерите, президентът говори за „тероризъм“ и обещава „изненадващи решения“, докато прокуратурата предупреждава, че ще преследва всеки опит за „потапяне на страната в анархия“.
Кризата не е само по улиците. Икономически Сърбия потъва. Данните от Националната банка, представени от нейния управител Йоргованка Табакович, рисуват мрачна картина – инфлацията е била 4,9% през юли, двойно по-висока от средната за Европа (2%), и 40% срив на чуждестранните инвестиции.
Що се отнася до БВП на глава от населението, който е 12 510 евро, той е три пъти по-нисък от средния за Европа. Вината, според управителя, е в конспирация, грубо замислена от Бога, изменението на климата, Тръмп, студентите... срещу Сърбия и нейния президент.
Както обикновено, Брюксел наблюдава предпазливо.
„Следим ситуацията с безпокойство“, заяви Марта Кос, еврокомисар по разширяването. Реакция, която се смята за подигравателна в Белград.
„В момент, когато политическата система е делегитимирана, единственият рационален подход би бил проактивното международно посредничество, придружено от механизми за осигуряване на прилагането на всяко политическо споразумение“, смята анализаторът Фахрудин Кладничанин.
Без ясен натиск от Брюксел, кризата ще се влоши, с непредсказуеми последици. „Изборите са единственият надежден изход. Колкото по-дълго се отлагат, толкова повече ще се засилват безредиците,“ посочи Кладничанин.
Бъдещето изглежда несигурно.
През есента синдикатите планират да проведат съвместна кампания със студентите за правото на стачка и реформа на трудовия кодекс. В университетите блокадите продължават, а началото на учебната година е отложено за ноември. С избори или не, „есента ще бъде динамична“, обещава Чеданка Андрич, президент на независимия синдикат „Независимост“.
