Н ова книга разказва историята на античния свят през погледа на жените. В нея авторката Дейзи Дън изследва как те самите са говорили за сексуалността си – в пряк контраст с мизогинните мъжки стереотипи, пише ВВС.
Според Семонид от Аморгос – поет, творил в Гърция през VII в. пр.н.е. – съществуват десет основни вида жени. Някои приличали на свине, защото предпочитали храната пред чистотата; други – на лисици, тъй като били наблюдателни и хитри; трети – на магарета, защото били „сексуално разпуснати“; имало и жени-кучета, известни със своята непокорност. Списъкът включвал още бурни морски жени, алчни земни жени, крадливи невестулки, мързеливи конници, грозни маймуни и – единственият положителен образ – трудолюбивите пчели.
'A woman should cast off her shame together with her clothes': What women in ancient times really thought about sex - https://t.co/no8ypHYvGH
— rogueclassicist ~ david meadows (@rogueclassicist) June 11, 2024
Сред тези образи, пропити от женомразие, най-загадъчни остават така наречените „жени-магарета“. Историческите източници от античността често подчертават ограниченията в живота на жените – в Гърция те били забулени на публични места, а в Рим имали „пазители“ (баща или съпруг), които следели за поведението и имуществото им. Но дали представата за „похотливата жена“ е била само мъжка фантазия? Или жените от древността са имали по-жив интерес към секса, отколкото се смята?
Авторката на „Липсващата нишка“ – първата история на античния свят, написана от жени – подчертава, че ако искаме да разберем какво наистина са мислили жените за секса, трябва да четем внимателно между редовете.
- „Признания за влюбеност“
Сафо – поетеса от остров Лесбос през VII в. пр.н.е. – описва в стиховете си физическите усещания на страстта: треперещо сърце, пресекващ глас, огън във вените, слепота, шум в ушите, студена пот, бледност. Това са чувства, познати на всеки, който е преживявал силно влюбване. В друго стихотворение тя разказва как кичи любима с цветя и си спомня копнежно как на меко легло е „утолила желанието си“.
Стиховете ѝ са достигнали до нас фрагментарно, но в един от папирусите има и препратка към „дилдота“ (olisboi) – използвани в ритуали за плодородие и за удоволствие. На древни вази и в Рим те се срещат като талисмани за късмет. Някои жени дори били погребвани с еротични предмети. Етруските, например, изобразявали в гробовете си мъже и жени в интимни сцени – включително жена от VIII в. пр.н.е., положена с изображения на двойки, докосващи гениталиите си.
- Проституцията – срам или слава?
В публичните домове на Помпей сексът бил буквално на показ – стените на тесните стаички били покрити с графити, оставени най-често от клиенти. В античните речи също се срещат описания на трудностите, които преживявали тези жени. В речта „Срещу Неара“ (IV в. пр.н.е.) атинянинът Аполодор дава мрачен поглед към несигурния им живот.
И все пак жените, свързани със секс индустрията, понякога намирали начин да оставят име след смъртта си. Поетесата Носис през III в. пр.н.е. възпява статуя на Афродита, издигната с пари от проститутката Полиархис. По-рано куртизанката Дориха финансирала впечатляващи бронзови шишове за Делфи.
За тези жени сексът не бил само професия, а средство да постигнат нещо рядко за жените от тяхното време – памет и видимост.
- Мъжки автори, женски страхове
Дори мъжете писатели, въпреки предразсъдъците си, дават интересни свидетелства за женския опит. В комедията „Лизистрата“ (411 г. пр.н.е.) Аристофан описва как жените организират „секс стачка“, за да спрат Пелопонеската война. Макар сюжетът да е сатиричен, в него се съдържат реални тревоги – вдовици, лишени от близки, и девойки, изгубили шанса да се омъжат заради войната.
В трагедията „Терей“ Софокъл поставя в устата на Прокна думите: „И това, щом една нощ ни е обвързала, трябва да похвалим и да сметнем за доста прекрасно.“ Това отразява колко объркващ е бил първият брачен опит за жените от висшите класи, чиито бракове обикновено били уредени.
- Древни съвети за секс
В писмо, приписвано на философката Теано – спътничка на Питагор – тя съветва приятелка: „Жената трябва да отхвърли срама си заедно с дрехите си, когато влезе в леглото на съпруга си. Тя може да ги облече отново, щом стане.“ Дали писмото е автентично е спорно, но посланието му е безвременно.
Поетесата Елефантис, според римските автори, дори написала книги със съвети за секс – трудове, които за съжаление не са оцелели.
Римската поетеса Сулпиция, например, описва болката да е далеч от любимия си на рождения ден, а после радостта да бъде с него в Рим. Лесбия – любовницата на Катул – му казва: „Това, което една дама казва на любимия си в момента, трябва да бъде написано на вятъра и течащата вода.“ Това е ранен вариант на онова, което днес наричаме „разговори на възглавница“.
- Жените и тяхната истина
Жените в древността не винаги описват секса открито, но между редовете ясно личи страст, желание и копнеж. Макар мъжете да доминират в източниците, техните свидетелства понякога разкриват именно женската гледна точка. А тя е далеч от образа на мълчаливата и целомъдрена жена, наложен от патриархалната култура.
Както добре знаела Афродита – жените са били не по-малко страстни, когато завесите се спускали.
