Джерард Бътлър създава екшън по български в „Код: Ангелът“

М разя да използвам родната си страна за пример за негативни явления, но, за съжаление, България е страната, в която екшън героите идват, за да умрат. Доказателство са филми като "Непобедимите 3“, „Хитмен“, тазгодишният „Хелбой“ и много други.

А когато в определен американски филм Бизнес парка в София напълно неправдоподбно се използва като заместител на квартал от Вашингтон, лесно можете да си направите извод за цялостните му качества.

Именно това се случва в „Код: Ангелът“, продължението на „Код: Олимп“ и „Код: Лондон“, предишните екшъни, в които звездата Джерард Бътлър играе Майк Банинг, агента на американските Секретни служби, който охранява вечно атакувания президент на страната. И двата филма са били пускани по телевизиите у нас толкова много пъти, че вероятно в България вече са ги гледали средно повече хора, отколкото в която и да е друга страна по света.

Връзката на поредицата с нашата страна е утвърдена още по-категорично в „Код: Ангелът“, който е сниман в по-голямата си част именно в България. В общи линии, това не представлява проблем. Студията „Бояна“ имат безспорния капацитет да се представят като военен полигон, в който главният герой тренира бойните си умения, а еднаквото ни положение спрямо Екватора с редица американски щати позволява нашите гори да минат за техни.

Бизнес паркът в София има толкова общо с централен квартал от Вашингтон, колкото авторът на настоящия текст има с Брад Пит, но подмяната им би била крещящо очевидна само за жител на някоя от двете столици, а филмът очевидно ще бъде прожектиран и в доста други части от света. „Код: Ангелът“ е екшън по български не заради снимачните си локации, а заради редица други дефицити.

Още първата сцена от филма може да докара на зрителя епилептичен пристъп с бясното движение на камерата, която проследява главния герой по време на динамична престрелка. Не всеки екшън, продуциран от холивудско студио, може да бъде „Джон Уик 3“, но с излизането на подобни превъзходно заснети ленти би трябвало да се вдига и генералния стандарт в жанра.

Екшън, визия и зрелище на трета степен - "Джон Уик 3"

По сходен начин е заснета и кулминацията на действието. Режисьорът Рик Роман Воу очевидно се чувства у дома си най-вече, когато може да взривява неща, а не когато му се налага да инсценира и да снима индивидуални схватки, заради което безспорно най-ефектните му и въздействащи екшън сцени са свързани с въздушни атаки и експлозии, които носят поне минимален драматичен заряд.

Сценарият също страда от редица недостатъци. Сюжетът е болезнено предвидим, никой не си прави дори труда да представя малкото обрати с патос или вълнение, а същевременно хуморът е в дефицит за сметка на съвършено безсмислена драма предвид ясния, праволинеен ход на действието.

„Код: Лондон“, предишната част на поредицата, беше далеч по-развлекателен филм именно заради факта, че приемаше идентичността си на абсурден американски екшън с доста повече шеги и намигвания към публиката. Това е и причината други ленти от жанра, излезли това лято, да са доста над нивото на „Код: Ангелът“, като „Бързи и яростни: Хобс и Шоу“ или „Ченге под наем“.

Екшън триумфът на филмовото лято - "Бързи и яростни: Хобс и Шоу"

Смях и екшън като от едно време в "Ченге под наем"

В главната роля Джерард Бътлър върши компетентно работата си като агент Майк Банинг, макар и да не е съвсем ясно дали изглежда изморен и отегчен, защото персонажът му преминава през трудни времена в личен и професионален аспект или защото актьорът е наясно с недостатъците на сценария, който му е връчен. Бътлър се съживява, наред с интереса на зрителя към лентата, при появата на Ник Нолти в амплоато на бащата на главния герой.

Представянето на Нолти е единственият категорично положителен фактор от лентата, абсоютно фантастична роля, сякаш извадена от друг, далеч по-драматичен и въздействащ филм. Ветеранът заковава всяка своя реплика, оползотворявайки на 100 процента всеки емоционален и всеки комичен момент в еднаква степен.

Изолирано от посредствения филм, от който е част, представянето му спокойно може да се квалифицира за номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля, както коментира самият Бътлър в редица свои интервюта преди премиерата на лентата и както отбелязват с право немалко критици отвъд океана. Не по-малко талантливият му колега Морган Фрийман не получава подобна възможност да блесне.

Същото се отнася и за други членове на поддържащия състав, които разпознаваме от по-добри роли от професионалното им минало, като Дани Хюстън в амплоато на злодея в действието и Джейда Пинкет Смит като решителен агент на ФБР. Сценарият им задава функции на аксесоари към действието без никаква собствена идентичност или особена важност.

В заключение, „Код: Ангелът“ не може да бъде препоръчан за гледане на никого освен на най-непретенциозните зрители, отчаяно търсещи експлозивно прекарана вечер в киносалона в края на горещото лято. Но дори те имат далеч по-добри алтернативи по кината като вече споменатия „Хобс и Шоу“, който се числи към същия жанр, а е сякаш на галактики разстояние от филма с Джерард Бътлър.

Още за кино четете тук!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.