Л огично е да се предположи, след като вече сте отворили тази статия, че имате поне бегла представа за творчеството и специфичния стил на Куентин Тарантино като режисьор и сценарист.
Чудили ли сте се с що за приказки е раснал подобен човек, какви мисли нахлуват в съзнанието му, когато чуе думите „Имало едно време...“?
Е, ако гледате новия му филм, ще разберете отговорите на тези въпроси.
Как Тарантино завладява лятото с филм номер 9
В „Имало едно време... в Холивуд“ Тарантино пресъздава всичко, към което е засвидетелствал обич и преклонение в хода на кариерата си дотук, връща се към уникалния образ на американската филмова и телевизионна индустрия от своето детство и се възползва от случая да пренапише една невероятна истинска история. И, да, приказката му е всичко, което можете да си представите, че може да бъде една приказна история от Куентин Тарантино.
С други думи, въпреки безкрайната красота на холивудските хълмове и студиа, илюстрирани във филма, въпреки неоновите надписи и графитите по улиците, в лентата изобилстват истерично смешни остроумия, цинизми и съвършено реалистичен диалог между възрастни хора.
Режисьорът не разочарова и феновете си, очакващи сцени, изтъкани от натрупано напрежение, и кървави катарзиси.
Повечето кадри на Тарантино са натрупани със символично значение, но в „Имало едно време... в Холивуд“ режисьорът е и по-илюстративен отвсякога с камерата си.
С видимо удоволствие той следи движещия се автомобил с Брад Пит през неговата версия на Холивуд от 70-те, проследява ослепителната Марго Роби в перфектните ѝ, достоверни спрямо епохата тоалети през заведения, къщи и партита.
Това е светът, в който той очевидно е израснал и обожава, свят, в който телевизията е религия и възпитание, свят с ефирни светлини и с не по-малко наситена тъмна страна, свят на звезди и хипита, на богаташи и стопаджии, на утвърдени традиции и на експериментална контракултура. Но въпреки осезаемата обич към всичко, което илюстрира на екрана, Тарантино категорично отказва да излезе и извън реализма на типичния си стил.
Визията му е приказна, но не и личностите в нея.
Вероятно най-трудната задача на актьорите в звездния му ансамбъл се пада на Леонардо ди Каприо, който постоянно прескача между собственото си амплоа на застаряващата екшън звезда Рик Долтън и различните роли на своя персонаж.
Въпреки това Леонардо в нито един момент от лентата не е нищо по-малко от напълно автентичен и изконно човешки.
„Имало едно време в Холивуд“: Суперзвездата Леонардо ДиКаприо - лидерът на едно поколение
Екранен партньор през повечето време му е Брад Пит, винаги най-готиният пич на всяко място, на което се окаже.
Химията помежду им е идеална, диалозите им са винаги забавни и всеки може да се идентифицира с приятелската динамика помежду им. Героите им са душата на филма, те са амалгама от всички загубили известност телевизионни звезди, за които Тарантино някога е чувал или е гледал.
Марго Роби в амплоато на Шарън Тейт пък е сърцето на лентата, реалната личност, чиято съдба движи напред сюжетното развитието и публиката следи с най-напрегнато очакване предвид известните обстоятелства около трагичната ѝ смърт.
Камерата на Тарантино подчертава цялата прелест на Роби, която за пореден път доказва, че талантът ѝ е съизмерим с ангелската ѝ, смайваща красота.
Тя, Марго - една невероятна жена и актриса
Похвалите за представянето ѝ от все още живата сестра на Шарън Тейт са цялата препоръка, от която имате нужда, за да гледате „Имало едно време... в Холивуд“.
На свой ред не може да се отрече, че критиките от дъщерята на друга личност, изобразена в лентата – Брус Лий – са напълно валидни.
Тарантино безмилостно окарикатурява майстора на бойните изкуства в малкото сцени, в които участва.
Участието на повечето актьори е ограничено до не повече от две или три сцени, с изключение на тримата главни, вече споменати изпълнители.
Сред ключовите персонажи е актьорският агент Марвин Шварц, изигран блестящо от Ал Пачино, който изобразява с точните си думи настъпващите промени в Холивуд в края на 60-те години на миналия век, както и, разбира се, персонажите на хипитата.
Легендарният Ал Пачино и 10 негови роли, които никога няма да забравим
Всички те са илюстрирани в целия противоречив блясък на известната субкултура, белязала 70-те години в Съединените щати. Тарантино не ги загрозява или сатиризира – напротив, момичетата в комуната на Чарлс Менсън са сред най-красивите и привидно дружелюбни персонажи в лентата – но и не замаскира отблъскващия им начин на живот или изродените им, безумни възгледи.
Самият Менсън се появява в една-единствена сцена в много разумен ход от страна на Тарантино, който очевидно не иска да измести фокуса на зрителското внимание към личността на прочутия убиец.
Подобна поява прави и Стив МакКуийн, изигран от съвършения си имитатор и не по-малко талантлив актьор Деймиън Люис.
Културният сблъсък, който олицетворяват тези двама души, стига своята кулминация в типичния стил на Тарантино, с отхапани органи, разбити глави и, в безспорно най-култовия и безумен момент от лентата, огнехвъргачка! А дали атаката на сектантите на Менсън над Холивуд от 9 август 1969 година завършва така, както в реалността... ами гледайте и ще разберете.
„Имало едно време... в Холивуд“ е достоверна историческа илюстрация и зашеметяваща приказка, филм за реално съществували личности и за трагични истории, за индивидуални приятелства и за глобални промени.
С други думи, това е класически, пълен филм на Куентин Тарантино, по-овладян и издържан от „Омразната осморка“ и на високото ниво на най-добрите му проекти дотук като „Криминале“ и „Гадни копилета“.
Не можете да сбъркате с него в киносалона.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
