Н осталгията е сред най-силните движещи фактори при избора на консуматора на масови развлечения. Това е основната причина по киносалоните да преобладават продължения, римейкове и всевъзможни адаптации на съществуващ художествен материал. Но, за щастие, понякога по кината се появяват и филми, които извикват у зрителя познати приятни чувства и без да са част от комерсиална поредица.
Най-новият филм у нас, „Ченге под наем“, е пример за това.
Лентата заявява пределно ясно артистичните си претенции и ги покрива съвършено, без да се опитва да надскочи други въображаеми летви или пък да се провали в опита си да бъде просто класическа екшън комедия. А в наши дни това е рядкост.
Когато голямо холивудско студио се насочи към направата на традиционен жанров филм, продуцентите почти винаги се осланят именно на зрителската носталгия с разпознаваемо заглавие. Това води и до провали като „Мъже в черно: Международна заплаха“, лента, която се опитва да бъде именно класическо лятно кинозабавление като предшествениците си, но страда от редица художествени дефицити.
Симпатичен, но далеч от класиката – „Мъже в черно: Международна заплаха“
Това е и причината непретенциозен филм с очевидни простички амбиции като „Ченге под наем“ да остане под радара на мнозина и да страда от липса на големи финансови постъпления. Лентата няма бляскаво заглавие с прикачена цифричка, но отразява традиционния дух на летните екшън комедии от 80-те и 90-те години на миналия век много по-добре от редица по-касови филми по кината в момента.
А този дух е въплътен най-вече в химията между идеално поставените в ролите си Дейв Батиста и Кумаил Нанджиани.
Огромният бивш професионален кечист и пелтечещият комик от индийски произход са забележително забавно дуо, което лесно извиква асоциации с други легендарни тандеми от жанра като Джаки Чан и Крис Тъкър или Арнолд Шварценегер и Джеймс Белуши, например.
Хуморът между двамата е колкото традиционен, толкова и съвременен, с валидни коментари относно базираното на онлайн харесвания и оценки модерно общество. В крайна сметка основният катализатор на продължаващото 90 минути сюжетно действие е фактът, че героят на Батиста заплашва персонажа на Нанджиани, който е шофьор, с това, че ще му остави негативна оценка в интернет.
Да, това звучи абсурдно на пръв поглед и ситуацията е повод за немалко шеги в хода на действието, но като прибавим към нея реалния факт, че шофьори на компанията Uber с по-нисък рейтинг от четири звезди наистина биват уволнявани, положението придобива малко по-различни окраски. Начините на съвременните мъже да се справят с емоциите и със стреса също са сатиризирани във филма.
В лентата не липсват и колоритни второстепенни персонажи като неуверения стриптийзьор, изигран от Стив Хауи, и изключително боеспособния злодей Теджо, изигран на свой ред от индонезийската екшън звезда Ико Увайс, който нееднократно надделява физически над далеч по-едрия от него Батиста.
Но успехът на филма зависи от двамата главни изпълнители – и именно затова е налице.
В ролята си Кумаил Нанджиани е амалгама от редица свои познати персонажи от комедийни шоута, сериали и филми, в които е участвал в миналото. Неспирният му брътвеж е двойно по-забавен на стоманения фон, който му предоставя непомръдващото лице на екранния му партньор, но комикът от индийски произход доказва във всеки случай как и защо си е извоювал място в Холивуд.
Дейв Батиста пък показва за пореден път, че американската филмова индустрия има в лицето на Световната федерация по кеч истинска фабрика за звезди. И той, и Дуейн Джонсън, и Джон Сина жънат непрестанни успехи с начинанията си в киното след солидната сценична и атлетическа тренировка, която са придобили по-рано в кариерите си, и неслучайно имат дълги списъци с предстоящи свои роли.
Именно тази комбинация от театралност и заплашителност, от физически способности и емоционален диапазон, позволява на Батиста и на гореспоменатите му колеги да са ефикасни в кожите на автентични екшън герои толкова, колкото и в самоиронизиращи, пародийни образи във филми като „Ченге под наем“. За Батиста сатиризирането на мачо стереотипите не е и нищо ново след ролята му като Дракс в „Пазителите на галактиката“ на Marvel Studios.
С такова дуо в главните роли, със смехотворно преувеличено насилие в определени сцени „а ла Тарантино“ и с икономичен сценарий, който не се опитва да разтегли действието отвъд 90-те екранни минути, „Ченге под наем“ е едновременно намигване от миналото и приятен полъх от настоящето.
Ако вече сте гледали „Спайдър-Мен: Далече от дома“, той е най-добрата ви опция за традиционно лятно развлечение в киносалона в момента.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
