У потребата на медта в медицината първоначално е записана в древноегипетския папирус "Смит", написан около 3000 г. пр.н.е., в който медта е описана като дезинфекциращо средство. В папируса на Еберс от около 1500 г. пр.н.е. медта в различни форми се препоръчва за редица заболявания - от рани от изгаряне до главоболие.
Но използването на медта за лечение не е било характерно само за Египет. Смятало се е, че пиенето на вода от медни съдове предотвратява инфекции и пречиства водата, като по този начин се избягва диарията, в редица култури, включително древните гърци, китайците и в рамките на аюрведичните практики в Индия. Финикийците дори са използвали стружки от бронзовите си мечове, богати на мед, за предотвратяване на инфекции при бойни рани.
Гръцкият лекар Диоскорид записва използването на зелен пигмент, създаден чрез излагане на метална мед на оцетни пари, за лечение на очите, Хипократовата колекция препоръчва медта за лечение на язви на краката, а Плиний описва използването ѝ за лечение на чревни червеи, язви в устата и проблеми с ушите. Според сведенията ацтеките са предписвали гаргара с медна смес за лечение на възпалено гърло, а монголските племена са лекували венерически язви с меден сулфат.
Популярността на медта като панацея намалява през вековете поради напредъка на медицината, основана на доказателства. С нарастването на научните познания се възприемат други уж по-ефективни методи на лечение и се появява потенциалната токсичност на медта, която се изразява в симптоми като повръщане, диария, спазми, главоболие и дори чернодробни, бъбречни или неврологични проблеми.
Неотдавна списание Smithsonian Magazine съобщи за проучване на антимикробните ефекти на медта, проведено от Бил Кийвил от Университета в Саутхемптън. След десетилетия тестове как реагират различни вируси при контакт с медта, той доказва, че медта има дълготраен антимикробен ефект, като убива различни патогени в рамките на минути. Той дори е препоръчал използването на мед върху повърхности в болниците, като например масички за подноси, перила на легла и интравенозни стълбове, тъй като е доказано, че медта поддържа тези повърхности чисти от микроорганизми.
Медта има специфичен атомен състав, който ѝ дава тази антимикробна сила, превръщайки я - по думите на Кийвил - в "молекулярна кислородна граната". Науката, която стои зад тази работа, е вълнуваща. "Когато микробът се приземи върху медта, йоните взривяват патогена като атака от ракети, предотвратявайки клетъчното дишане и пробивайки дупки в клетъчната мембрана или вирусната обвивка и създавайки свободни радикали, които ускоряват убийството."
Оказва се, че преди да се знае за съществуването на вируси, микроби или бактерии, интуитивните вярвания на древните са разбирали, че медта има дезинфекциращи свойства, които могат да се използват за лечение. Това е знание, което би могло и трябва да се използва добре в обществените пространства и в рамките на съвременната медицина днес.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!