Доклад от 1972 г. за глобалния колапс се оказва изненадващо точен

К огато изследователите отново се върнаха към един ужасяващ доклад от началото на 70-те години на миналия век, в който се прогнозираше глобален колапс през следващото столетие, те стигнаха до тревожно заключение: данните отпреди десетилетия се оказаха изненадващо точни. Още по-лошото е, че планетата продължава да се движи по същия път и на хоризонта не се виждат признаци за промяна.

През 1972 г. екип от учени от Масачузетския технологичен институт използва компютърен модел, за да разгледа бъдещето на човечеството, след като получава поръчка от Римския клуб - международна група от водещи академици, учени, бизнес лидери и политици. 

Докладът - "Границите на растежа" - използва модел на системна динамика, известен като World3, за да разгледа сложните взаимодействия между човешкото население, промишленото производство, замърсяването, производството на храни и природните ресурси на Земята. 

В доклада се посочва, че е възможен сценарий на "стабилизиран свят", при който се избягва глобален колапс и жизненият стандарт остава стабилен, но са необходими драматични промени в приоритетите и обществените ценности. Ако неограниченият икономически растеж продължи, без да се съобразява с околната среда, това може да доведе до глобално общество, което да бъде разтърсено от недостиг на храна и рязко намаляване на човешкото благосъстояние.

В крайна сметка World3 показа, че сценарият "обичайната дейност" най-вероятно ще доведе до колапс на глобалното общество през XXI век. 

"Непредприемането на действия за решаване на тези проблеми е равносилно на предприемането на силни действия. Всеки ден на продължаващ експоненциален растеж приближава световната система до крайните граници на този растеж. Решението да не се предприема нищо е решение за увеличаване на риска от колапс", се казва в "Границите на растежа".

Колапсът в този контекст не означава, че човечеството ще бъде заличено от лицето на земята като динозаврите, а се отнася до пълния застой на индустриалния растеж и значителния спад на човешкото благосъстояние.

Работата привлече куп критики и спорове, но друг поглед върху данните показва, че досегашните прогнози на модела са изненадващо точни.

Както бе съобщено в Journal of Industrial Ecology, Гая Херингтън, директор на счетоводната фирма KPMG, разгледа как емпиричните данни през последните десетилетия съвпадат с прогнозите на доклада. 

Използвайки новите данни, тя разгледа четири различни възможни сценария: два различни сценария на "обичайната дейност", "стабилизиран свят" и "всеобхватна технология", при която човечеството е в състояние да иновира своя изход от екологичните ограничения с помощта на технологичното развитие.

Според първите два сценария глобален колапс ще бъде предизвикан в рамките на 21-ви век, единият чрез изчерпване на природните ресурси, а другият - чрез замърсяване, изменение на климата и/или опустошаване на околната среда. Всеобхватните технологии успяха да избегнат пълния срив в рамките на века, въпреки че в крайна сметка се стигна до спад на човешкото благосъстояние поради нарастващите разходи за технологии.

Сценарият за стабилизиран свят, при който светът е променил драстично обществените ценности и приоритети, предвижда стабилизиране на човешката популация до края на XXI век и запазване на жизнения стандарт. 

Преди всичко трудът на Херингтън доказва, че 50-годишните прогнози са били изненадващо точни и изглежда, че светът все още не е поел по пътя към стабилен свят. Ако има някакъв лъч надежда, работата все пак подсказва, че стабилизираният свят и оптимистичното бъдеще все още са в обсега на нашите възможности. За да се постигне това обаче, ще са необходими радикални промени. 

"Скрито зад привидно двусмисления резултат от два най-добре пасващи си сценария, които се подреждат незначително по-близо от другите два, прозира посланието, че все още не е твърде късно човечеството да промени курса и да промени траекторията", пише Херингтън в публикация в LinkedIn, описваща работата ѝ.  

"Имаме още един избор. Въпреки че "стабилизираният свят" се проследява най-малко точно, все още е възможна съзнателна промяна на траекторията. Този прозорец от възможности се затваря бързо."