С ъгласно официалните данни, публикувани от Евростат днес, дефицитът на сектор „Държавно управление“ на България за 2025 г. е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) и е с 0,5 процентни пункта по-висок от предварителните оценки от април 2026 година. Резултатът потвърждава сериозните фискални дисбаланси и неосчетоводени разходи в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура“, които настоящото правителство наследи при встъпването си в длъжност през май 2026 година. Процедурата при прекомерен дефицит срещу България е следствие от състоянието на публичните финанси и поставя сериозни въпроси за управлението им през предходните управленски периоди.
Дефицитът стигна 4% от БВП, а дългът скочи с близо 10 млрд. евро за година
Дефицитът за 2025 г. надхвърля референтната европейска стойност от 3% от БВП и поставя въпроса доколко реалистично са били оценени бюджетните перспективи и рисковете пред устойчивостта на публичните финанси. Още през 2025 г. са били налице признаци за нарастващ натиск върху публичните разходи, свързан с възнагражденията в публичния сектор, социалните плащания и публичните инвестиции, като не са били предприети адекватни действия и мерки за компенсиране на този натиск и връщане на публичните финанси в рамките на изискванията на фискалните правила. Това поставя въпроси и дали тези рискове са били отчетени в достатъчна степен при изготвянето на бюджетните прогнози за периода 2025-2028 г. Освен това, през 2025 г. беше изтеглен нов държавен дълг в рекорден размер на 9.6 млрд. евро.
Последиците от натрупаните фискални дисбаланси се пренасят и върху бюджетите за следващите години. Неблагоприятната изходна позиция ограничава възможностите за бюджетна гъвкавост и увеличава необходимостта от последователни мерки за овладяване на дефицита. Когато реалното състояние на публичните финанси се различава от предварителните оценки, ефектът не се ограничава до една бюджетна година, а се отразява върху планирането и изпълнението на следващите бюджети.
Отклонението от фискалните ангажименти, заложени във Фискално-структурния план на България за периода 2025-2028 г., налага обективен анализ на бюджетното управление през този период: доколко прогнозите са отразявали реалните рискове, съобразени ли са били разходните ангажименти с устойчивите приходи и предприети ли са навременни действия за ограничаване на дефицита.
Правителството на „Прогресивна България“ е изправено пред задачата да предприеме спешни мерки и да осъществи необходимите реформи, голяма част от които са непопулярни, за да преодолее наследените фискални дисбаланси. Това изисква реалистично бюджетно планиране, строги ограничения, непопулярни мерки, прозрачност и финансова дисциплина. Целта е да се възстанови устойчивостта на публичните финанси и да се гарантира отговорното управление на държавните средства в дългосрочен интерес на България.
