О т днес до 10 октомври предстои да бъдат раздадени тазгодишните Нобелови награди. По този повод днес ви запознаваме с пет жени, постигнали значими научни постижения, които обаче така и не са получили престижната награда.
През 2021 г. всички лауреати се оказаха мъже, но според много наблюдатели това не е дискриминация срещу жените в науката, а по-скоро резултат от една важна характеристика на раздаването на самите Нобелови награди. А това е именно тенденцията да се раздават награди за постижения от преди две, три, дори и повече десетилетия, когато жените в науката са били много по-малко, отколкото са днес.
През 2020 г. две жени – Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна, спечелиха Нобеловата награда за химия за развиването на системата за генно редактиране CRISP. Същата година Андреа Гез беше част от триото, удостоено с Нобел за физика, във връзка с работата им по изучаването на свърхмасивните черни дупки в центъра на галактиките. През 2019 г. всички удостоени с приза отново бяха мъже, а през 2018 г. станахме свидетели на жена, носител на Нобел за физика, за пръв път от 1963 г. насам.
Отгатването на това кой ще получи тази награда е трудно начинание, тъй като цялата процедура е много секретна. Днес обаче ще ви представим пет жени и техните открития, които със сигурност заслужават Нобелова награда.
#OTD in 1990, Mary-Claire King published the paper which identified the breast cancer gene BRCA1. King also worked with Grandmothers of Plaza de Mayo in Argentina, using DNA to identify children stolen from their families under the military dictatorship. https://t.co/BemLB0PLET pic.twitter.com/AXSO21eUZ7
— On This Day She (@OnThisDayShe) December 21, 2018
Мери-Клеър Кинг
Когато през 70-те години на миналия век става ясно, че ракът понякога се оказва наследствен, проучванията на това заболяване започват да се насочват върху вирусите. Мери-Клеър Кинг, която днес е професор по медицина и генетични науки във Вашингтонския университет, избира нестандартен подход в своите проучвания. Тя открива по какъв начин мутацията на гена BRCA1 влияе на развитието на рака на гърдата и рака на яйчниците. Нейното откритие позволява осъществяването на генетични тестове, които да идентифицират жените, които са с по-голям риск от развиване на рак на гърдата. Откритието на Мери-Клеър Кинг допринася и за изготвянето на допълнителни мерки като скрининг и превантивни операции, които да помогнат за намаляването на риска от развиване на заболяването.
Dr. Katalin Karikó and her fellow US researcher Dr. Drew Weissman have received the 2022 Empowering Research and Discovery Award recognizing their contributions to mRNA technology and the COVID-19 vaccines 🏆 https://t.co/mLmeLcwKQs#KatalinKarikó #philadelphia #Award pic.twitter.com/8SlFhbSg8L
— University of Szeged (@Uni_Szeged) September 30, 2022
Каталин Карико
Каталин Карико е старши вицепрезидент на базираната в Германия компания BioNTech. През 2021 г. печели наградата „Ласкер“, която се смята за предвестник на Нобела. Заедно с професора по разработване на ваксини в Пенсилванския университет Дрю Вайсман изобретява метод за използване на РНК в борбата срещу болести, който включва промяна на начина, по който тялото произвежда материал за борба срещу вирусите. Когато научното им изследване е публикувано през 2005 г., то не се радва на особен интерес, но днес то е основата в разработването на две от най-разпространяваните ваксини срещу Covid-19.
En 2018, Jocelyn Bell Burnell fue galardonada con el premio especial Breaktrough en Física Fundamental. Por haber descubierto los púlsares en 1967, además de sus logros científicos y su liderazgo inspirador a lo largo de las últimas cinco décadas.#mujeresqueinspiran pic.twitter.com/OmV59j86uL
— Mujeres Soñadoras (@dreamy_women) September 6, 2022
Джослин Бел Бърнел
Северноирландската физичка Джослин Бел Бърнел допринася за откриването на пулсарите, когато е все още докторант в университета в Кеймбридж. През 1974 г. нейният научен ръководител Антъни Хюиш получава Нобеловата награда за физика заедно с признание за откритието. Джослин неведнъж е била интервюирана по този повод, но във всеки един случай тя подхожда великодушно, като казва, че е изключително горда от това, че наблюденията ѝ са били убедителни за комитета, който връчва наградата. „Съвременниците ми бяха по-разочаровани за Нобела от самата мен“, казва тя в едно от тези интервюта. През 2018 г. Бел Бърнел е удостоена с наградата „Пробив“ във фундаменталната физика заедно с парична награда, възлизащата на 2,3 млн. британски лири. Тя решава да дари цялата сума на хора в неравностойно положение, които искат да се занимават с физика.
@CarolynBertozzi in action at @UniUtrecht, presenting her amazing work on the importance of mucin glycans and novel therapeutics. Thanks to @hecklab for organizing! #glycotime pic.twitter.com/nBlHxnpVtm
— Karin Strijbis (@KarinStrijbis) October 1, 2022
Каролин Бертоци
Преподавателката в Станфордския университет Каролин Бертоци е пионер в едно ново поле на науката, познато като биоортогонална химия. Биоортогоналната химия се фокусира върху химичните реакции в живи клетки, които могат да се извършват без да влияят на вродените клетъчни процеси. Бертоци се посвещава на това да разбере защо клетките са покрити със захар и как тези захарни молекули допринасят за състояния като рак, възпаления и бактериални инфекции. Модификацията на тези клетки посредством биоортогоналната химия довежда до намирането на нови начини, по които да се третират различни заболявания.
In Celebration of Women's History Month, we would like to recognize, Dr. Marilyn Hughes Gaston. A pioneer in her own right, she was the first African American woman to direct a Public Health Service Bureau. She also has been a pillar in the world of SCD. We honor you! #SCD pic.twitter.com/Z9tM9ayouX
— Sickle Cell Disease Association of America-MI (@SickleCellMI) March 24, 2022
Мерилин Хюз Гастон
Мерилин Хюз Гастон посвещава голяма част от живота си на изучването на сърповидно-клетъчната анемия – наследствено състояние, при което организмът не произвежда нормално количество хемоглобин. При деца заболяването води до поражения на тъканите, които пък предизвикват усещане за слабост и дори смърт. Гастон проявява интерес към това заболяване за пръв път, докато е на стаж в болница във Филаделфия през 1964 г. През 1986 г. тя публикува резулатите от изследване, което доказва ефективността на дългосрочното лечение с пеницилин при деца със сърповидно-клетъчна анемия, което действа като превенция от инфекции на кръвта, характерни за това състояние. В резултат от работата на Гастон днес всяко новоредено в Съединените щати се изследва за сърповидно-клетъчна анемия.
След този списък от вдъхновяващи жени и техните научни открития, ви оставяме с график за раздаването на тазгодишните Нобелови награди (часовете са в българско време):
3 октомври – Нобел за физиология или медицина, 12:30 ч.
4 октомври – Нобел за физика, 12:45
5 октомври – Нобел за химия, 12:45
6 октомври – Нобел за литература, 14:00
7 октомври – Нобел за мир, 12:00
10 октомври – Нобел за икономически науки, 12:45
