П арламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без въздържали се.
Проектобюджета подкрепиха от „Прогресивна България“ и ДПС. Против гласуваха от ГЕРБ – СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Финансовата рамка предизвика остри политически сблъсъци още в началото на дебатите, като всички опозиционни партии отправиха критики, основно заради заложения дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП).
От управляващото мнозинство защитиха проекта с аргумента, че той отразява тежкото финансово наследство, оставено от предходните управления. Според тях, ако не са били натрупаните през последните години задължения и отложени плащания, бюджетният дефицит е щял да бъде значително по-нисък.
В пленарната зала финансовият министър Гълъб Донев представи основните параметри на проектобюджета, а в Народното събрание пристигна и премиерът Румен Радев.
- Донев: Бюджетът плаща цената на „скрития дефицит“
По думите на министъра на финансите над 4 млрд. евро от планирания дефицит се дължат на предварително поети ангажименти и натрупани задължения от предходни години.
„Преди ние да заговорим открито за свръхдефицита в бюджета, една част от вас удобно мълчеше за скрития дефицит. Бюджетите от 2024 г. насам страдат от скрит дефицит. През 2025 г. се наблюдава задълбочаване на дисбаланса и пренасяне на финансовата тежест към следващите бюджетни години. Това намира изражение в неплатените или отложени за фактуриране проекти на общини и министерства за 2,2 млрд. евро“, заяви Донев пред депутатите.
Според него без тези натрупани задължения реалният дефицит би бил около 2,3% от БВП.
- Какво предвижда проектобюджетът
Проектът залага приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и разходи за 56,8 млрд. евро. Очакваният икономически растеж е 2,8%, а средногодишната инфлация – 3,5%.
Предвижда се максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., да достигне 10,1 млрд. евро. В сумата влиза и заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.
Според разчетите държавният дълг ще достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП до края на годината.
За капиталови разходи са предвидени 9,36 млрд. евро, от които над 5,3 млрд. евро ще бъдат осигурени чрез европейско финансиране, включително средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.
- По-високи винетки, акцизи и осигуровки
Сред мерките за увеличаване на бюджетните приходи е 30-процентно увеличение на винетните такси от 1 август 2026 г., както и повишаване на приходите от тол системата.
Проектът предвижда още ускорено изпълнение на акцизния календар за тютюневите изделия, което означава поетапно увеличение на акцизите върху цигарите.
Заложено е и повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, както и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии.
Предвиждат се промени и за държавните служители. От 1 август 2026 г. те ще започнат да плащат лични осигурителни вноски, като първоначално съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. ще стане 60:40 – по модела, който вече се прилага за останалите работещи.
До приемането на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата тя ще остане на сегашното си ниво от 620 евро.
- Следват предложенията между първо и второ четене
Първото четене на бюджета е ключов етап от процедурата, тъй като след него депутатите ще могат да правят предложения за промени между първо и второ четене. Очаква се именно тогава да бъдат внесени най-съществените корекции по спорните текстове, свързани с размера на дефицита, приходните мерки и държавния дълг.
Добави ни в предпочитани източници в Google
