Бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2026 г. вече мина първия си тест в парламента. Проектът беше одобрен на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси, но това не означава, че е окончателно приет. Предстоят още дебати, гласуване в пленарната зала и второ четене.
За хората обаче темата вече не е само парламентарна процедура. Зад бюджетните числа стоят конкретни въпроси: кой ще плаща повече осигуровки, кои социални плащания остават без промяна, какво ще стане с разходите за пътуване, здраве и ежедневен живот, и дали държавата ще успее да финансира всичко това без нов натиск върху домакинствата.
Бюджет 2026 идва в необичайна ситуация. Годината вече е преполовена, а държавата досега работеше по удължителен закон. Това означава, че част от параметрите вече действат, а проектите по-скоро подреждат сметките за оставащите месеци, вместо да задават изцяло нова политика от 1 януари.
Минималната работна заплата от 620,20 евро вече е факт от началото на годината. Затова тя не трябва да се представя като нова мярка в този бюджет. По-важният въпрос е друг — как вече поетите разходи ще бъдат финансирани и кои групи ще усетят по-висока тежест.
Бюджетът на ДОО за 2026 г. мина на първо четене в комисия
Проектът на държавния бюджет предвижда дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП. Приходите, помощите и даренията са заложени на 49,6 млрд. евро, а общите разходи — на 56,8 млрд. евро. Разликата между тях трябва да бъде покрита чрез финансиране, включително с нов държавен дълг.
Тези числа звучат далечно, но не са абстрактни. Когато държавата харчи повече, отколкото събира, сметката не изчезва. Тя се прехвърля напред във времето — чрез дълг, лихви, бъдещи ограничения или търсене на повече приходи от осигуровки, такси и акцизи.
Икономистите от Института за пазарна икономика предупреждават именно за това. Според техния анализ през 2026 г. държавата ще направи рекордни разходи — над 45% от БВП, при дефицит от 7,2 млрд. евро. Проблемът според ИПИ не е само в големия дефицит, а в това, че обещанието за по-късно овладяване на разходите остава предимно на хартия.
В средносрочната рамка е записано, че разходите трябва да се нормализират, а дефицитът да се свие до 3% от БВП през 2028 г. Но според ИПИ в бюджета за 2026 г. няма достатъчно конкретни мерки, които да покажат как това ще стане. Това означава, че големият спор за разходите вероятно ще се върне още при следващия бюджет.
За домакинствата това е важно, защото когато няма реформи, по-лесният път често е да се търсят повече приходи. А това може да мине през по-високи осигуровки, такси, акцизи или други мерки, които се усещат директно от хората и бизнеса.
Най-прекият ефект за част от работещите ще бъде при осигуровките. От 1 август максималният осигурителен доход се предвижда да се повиши до 2300 евро. Това ще засегне хората с по-високи доходи, защото по-голяма част от заплатата им ще подлежи на осигуряване.
Ако работодателят не компенсира разликата, нетната заплата може да намалее. Ако я компенсира, разходът остава за фирмата. И в двата случая мярката има цена — или за служителя, или за работодателя.
За бизнеса проблемът е и в момента на промяната. Увеличението идва от 1 август, когато фирмите вече са направили бюджетите си за годината. Най-силно това може да се усети в сектори с повече високоплатени специалисти — информационни технологии, финанси, инженерни дейности, консултантски услуги и част от свободните професии.
Бюджет 2026 влиза в НС: По-скъпи винетки, цигари и нови правила за осигуровките
Самоосигуряващите се също трябва да следят промените. От 1 август минималният осигурителен доход за тях ще бъде 620,20 евро. Това не е нова минимална заплата, а база, върху която се изчисляват осигуровките. За хора със свободни професии, малък бизнес или непостоянни доходи това е месечен разход, който се усеща веднага.
Предвижда се и увеличение на минималните осигурителни прагове за някои икономически дейности. За работещите това може да означава по-висока осигурителна база и по-добра защита при пенсия или обезщетения. За работодателите обаче означава по-висока цена на труда.
Отделна промяна засяга държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт. Проектът предвижда от 1 август те да започнат да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално тежестта ще се разпределя в съотношение 80:20 между работодател и служител, а от 2027 г. — 60:40, както е при останалите работещи.
На принципно ниво това изравнява режима им с този в частния сектор. Но въпросът е как ще бъде направено. Омбудсманът Велислава Делчева предупреждава, че подобна промяна трябва да върви с ясен и едновременно действащ компенсаторен механизъм. В противен случай част от хората може да усетят по-нисък нетен доход.
За шофьорите бюджетът може да се усети през пътните такси. В проекта са заложени по-високи приходи от винетни такси. Ако това се реализира чрез поскъпване, разходът ще бъде пряк за хората, които пътуват с автомобил — особено за живеещите извън големите градове или за тези, които всеки ден пътуват до работа.
По-високите пътни такси не засягат само личните автомобили. Те могат да увеличат разходите за транспорт, доставки и услуги. А когато бизнесът плаща повече за движение на стоки и хора, част от този разход може постепенно да стигне и до крайните цени.
Планира се и увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Това почти сигурно ще се види в цените на цигарите и другите тютюневи продукти. За бюджета това е приход. За пушачите — още един ежедневен разход.
При хазарта също се залагат повече приходи, но тук трябва да се говори внимателно. Не бива да се внушава, че всеки участник автоматично ще бъде обложен по един и същи начин, преди окончателните текстове да бъдат приети. По-точно е да се каже, че държавата търси повече приходи и от този сектор.
Най-чувствителна остава социалната част. Не защото всички плащания се променят, а защото част от тях остават под натиск от поскъпването на живота. За хората с ниски доходи най-важният въпрос не е как изглежда сумата в бюджета, а какво реално може да покрие — храна, лекарства, отопление, транспорт, грижи за дете или лечение.
Омбудсманът с критики към Бюджет 2026: Уязвимите групи не трябва да плащат цената
Именно затова омбудсманът настоява бюджетът да се гледа през ефекта му върху уязвимите групи — пенсионери, семейства с ниски доходи, родители на малки деца, деца с увреждания и хора с увреждания.
Показателен пример е обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. То се запазва без промяна — 398,81 евро. Омбудсманът изразява притеснение дали тази сума е адекватна при нарастващите разходи за живот. За родител, който остава вкъщи, за да се грижи за малко дете, това не е просто бюджетен ред. Това са пари за ежедневни нужди.
Подобен проблем има и при други плащания. Еднократната помощ за ученици остава 300 лв., без промяна от 2021 г. В същото време учебните материали, дрехите и подготовката за училище поскъпват.
Омбудсманът обръща внимание и на помощите за деца с трайни увреждания. Когато няма ясен механизъм за ежегодна актуализация, реалната стойност на помощта намалява. А за тези семейства разходите често са постоянни — рехабилитация, лекарства, здравни грижи, транспорт и специализирани услуги.
Това показва защо бюджетът не трябва да се оценява само по общата сума за социални разходи. Възможно е държавата да харчи повече общо, но конкретни групи пак да останат с недостатъчна подкрепа.
Здравният бюджет също е част от общата картина. За НЗОК са предвидени приходи и трансфери от 5,25 млрд. евро, а разходите са планирани на 5,256 млрд. евро. Увеличението спрямо бюджета за 2025 г. е 412,3 млн. евро, или 8,5%.
За пациентите обаче по-големият бюджет не означава автоматично по-малко доплащане или по-лесен достъп до лекар. Истинският въпрос е дали повече средства ще се превърнат в по-кратко чакане, по-добро лечение и по-малко плащане от джоба.
В крайна сметка Бюджет 2026 няма да се усети еднакво от всички. Хората с по-високи доходи може да платят повече осигуровки. Самоосигуряващите се ще следят новата база. Бизнесът ще смята по-висока цена на труда. Шофьорите може да платят повече за пътни такси. Пушачите вероятно ще плащат повече за тютюневи изделия. А уязвимите групи ще гледат дали подкрепата изобщо догонва разходите им.
Затова този бюджет не носи една голяма промяна, а много по-малки ефекти, които се натрупват. Една мярка може да изглежда незначителна сама по себе си. Но когато към нея се добавят осигуровки, такси, акцизи, транспорт и инфлация, крайната сметка за домакинствата става съвсем различна.
До окончателното гласуване са възможни промени. Но ако основните параметри останат в този вид, Бюджет 2026 ще бъде бюджет на вече поети ангажименти и търсене на пари за тях. За едни това ще означава запазване или увеличение на доходи. За други — по-високи разходи. А за най-уязвимите тестът ще бъде дали държавната подкрепа стига за реалния живот, а не само за бюджетната таблица.
