Бюджетът за 2026 г. вече влиза в парламента, но за повечето хора големият въпрос не е колко страници са законопроектите и какви са таблиците към тях. Въпросът е много по-прост: ще останат ли повече пари в джоба, или разходите ще продължат да изпреварват доходите.
Днес Комисията по бюджет и финанси разглежда на първо четене трите основни бюджета — държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Здравната каса. Ако бъдат приети в този вид, решенията няма да се усетят еднакво от всички. За едни ефектът ще бъде по-висок доход или запазване на вече поети плащания. За други — по-високи осигуровки, такси и разходи.
Този бюджет идва в необичайна ситуация. Годината вече е преполовена, а държавата досега работеше по удължителен закон. Това означава, че част от параметрите вече са факт и не трябва да се представят като нови обещания.
Минималната работна заплата от 620,20 евро вече действа от началото на годината. Пенсиите също са част от параметрите за 2026 г. Затова по-важният въпрос вече не е само кой какво ще получи, а откъде ще дойдат парите за всички разходи и кой ще усети сметката.
Проектът предвижда сериозен дефицит — 5,7% от БВП. Приходите са заложени на 49,6 млрд. евро, а разходите — на 56,8 млрд. евро. Разликата трябва да се покрие с финансиране, включително чрез дълг.
За домакинствата това звучи далечно, но не е без значение. Когато държавата харчи повече, отколкото събира, в даден момент сметката се появява някъде — през по-високи осигуровки, такси, акцизи, ограничаване на разходи или нов дълг, който също трябва да се плаща.
Бюджет 2026 влиза в НС: По-скъпи винетки, цигари и нови правила за осигуровките
Именно тук е критиката на икономистите от Института за пазарна икономика. Според тях проблемът не е само в дефицита за тази година, а в това, че обещанието за бъдещо овладяване на разходите остава по-скоро на хартия. В средносрочната рамка е записано, че разходите трябва да се свият като дял от икономиката, а дефицитът да падне до 3% през 2028 г. Но според ИПИ в бюджета за 2026 г. няма достатъчно ясни мерки как това ще стане.
За хората това означава несигурност. Ако държавата не намали разходите чрез реални реформи, по-лесният път винаги е друг — да се търсят повече приходи от работещите и бизнеса.
Първият пряк ефект ще бъде при осигуровките. От 1 август максималният осигурителен доход се предвижда да стане 2300 евро. Това ще засегне хората с по-високи заплати. При тях по-голяма част от дохода ще се облага с осигуровки.
Ако работодателят не компенсира разликата, нетната заплата може да намалее. Ако я компенсира, разходът остава за фирмата. И в двата случая мярката има цена.
За бизнеса това е особено чувствително, защото промяната идва в средата на годината. Фирмите вече са направили бюджетите си, а по-високата осигурителна база променя разходите за труд. Най-силно това може да се усети в сектори с повече високоплатени специалисти — IT, финанси, инженерни дейности, консултантски услуги и свободни професии.
Самоосигуряващите се също трябва да следят промените. От 1 август минималният осигурителен доход за тях ще бъде 620,20 евро. Това не е нова минимална заплата, а база, върху която се плащат осигуровки. За хора със свободни професии, малък бизнес или непостоянни доходи това е месечен разход, който се усеща веднага.
Бюджет 2026 влиза в НС: Ресорната комисия стартира обсъждането на план-сметката
Предвижда се и увеличение на минималните осигурителни прагове за някои икономически дейности. За работещите това означава по-висока осигурителна база и потенциално по-добра защита при пенсия или обезщетения. За работодателите обаче означава по-висока цена на труда.
Отделна промяна засяга държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт. От 1 август те трябва да започнат да плащат лични осигурителни вноски. Първоначално тежестта ще се разпределя в съотношение 80:20 между работодател и служител, а от 2027 г. — 60:40, както е при останалите работещи.
На пръв поглед това изравнява правилата между публичния и частния сектор. Но омбудсманът предупреждава, че подобна промяна трябва да върви с ясен компенсаторен механизъм. Иначе част от хората може да усетят по-нисък нетен доход.
За шофьорите бюджетът може да се усети през пътните такси. В проекта са заложени по-високи приходи от винетни такси. Ако това мине през поскъпване, разходът ще бъде пряк за хората, които пътуват с автомобил — особено за живеещите извън големите градове или за тези, които всеки ден пътуват до работа.
По-високите пътни такси имат и втори ефект. Те не засягат само личните автомобили, а и транспорта, доставките и бизнеса. А когато транспортът поскъпва, част от този разход може постепенно да стигне и до цените на стоки и услуги.
Планира се и увеличение на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Това почти сигурно ще се види в цените на цигарите и другите тютюневи продукти. За бюджета това е приход. За пушачите — още един ежедневен разход.
При хазарта също се залагат повече приходи, но тук трябва да се говори внимателно. Не бива да се внушава, че всеки участник автоматично ще бъде обложен по един и същи начин, преди окончателните текстове да бъдат приети. По-точно е да се каже, че държавата търси повече приходи и от този сектор.
Най-чувствителна остава социалната част. Не защото всички плащания се променят, а защото част от тях остават под натиск от поскъпването на живота. За хората с ниски доходи най-важният въпрос не е как изглежда сумата в бюджета, а какво реално може да покрие — храна, лекарства, отопление, транспорт, грижи за дете или лечение.
Омбудсманът с критики към Бюджет 2026: Уязвимите групи не трябва да плащат цената
Именно затова омбудсманът Велислава Делчева настоява бюджетът да се гледа през ефекта му върху уязвимите групи — пенсионери, семейства с ниски доходи, родители на малки деца, деца с увреждания и хора с увреждания.
Показателен пример е обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. То се запазва без промяна — 398,81 евро. Омбудсманът изразява притеснение дали тази сума е адекватна при нарастващите разходи за живот. За родител, който остава вкъщи, за да се грижи за малко дете, това не е просто бюджет. Това са парите за ежедневни нужди.
Подобен проблем има и при други плащания. Еднократната помощ за ученици остава 300 лв., без промяна от 2021 г. В същото време учебните материали, дрехите и подготовката за училище поскъпват.
Омбудсманът обръща внимание и на помощите за деца с трайни увреждания. Когато няма ясен механизъм за ежегодна актуализация, реалната стойност на помощта намалява. А за тези семейства разходите често са постоянни — рехабилитация, лекарства, здравни грижи, транспорт и специализирани услуги.
Това показва защо бюджетът не трябва да се оценява само по общата сума за социални разходи. Възможно е държавата да харчи повече общо, но конкретни групи пак да останат с недостатъчна подкрепа.
Здравният бюджет също расте. За НЗОК са предвидени приходи и трансфери от 5,25 млрд. евро, а разходите са планирани на 5,256 млрд. евро. Увеличението спрямо бюджета за 2025 г. е 412,3 млн. евро, или 8,5%.
За пациентите обаче по-големият бюджет не означава автоматично по-малко доплащане или по-лесен достъп до лекар. Истинският въпрос е дали повече средства ще се превърнат в по-кратко чакане, по-добро лечение и по-малко плащане от джоба.
В крайна сметка Бюджет 2026 няма да се усети еднакво от всички. Хората с по-високи доходи може да платят повече осигуровки. Самоосигуряващите се ще следят новата база. Бизнесът ще смята по-висока цена на труда. Шофьорите може да платят повече за пътни такси. Пушачите вероятно ще плащат повече за тютюневи изделия. А уязвимите групи ще гледат дали подкрепата изобщо догонва разходите им.
Затова този бюджет не носи една голяма промяна, а много по-малки ефекти, които се натрупват. Една мярка може да изглежда незначителна сама по себе си. Но когато към нея се добавят осигуровки, такси, акцизи, транспорт и инфлация, крайната сметка за домакинствата става съвсем различна.
До окончателното гласуване са възможни промени. Но ако основните параметри останат в този вид, Бюджет 2026 ще бъде бюджет на вече поети ангажименти и търсене на пари за тях. За едни това ще означава запазване или увеличение на доходи. За други — по-високи разходи. А за най-уязвимите тестът ще бъде дали държавната подкрепа стига за реалния живот, а не само за бюджетната таблица.
