- Изследване на учени от университета „Джонс Хопкинс“ показва, че MDMA (екстази) прави октоподите значително по-социални, въпреки че мозъкът им е устроен коренно различно от този на бозайниците.
- Ефектът вероятно се дължи на почти идентичната част от белтъка SERT, към която се свързва MDMA. Макар целият белтък да съвпада с човешкия само около 50%, мястото на свързване на веществото е почти еднакво при хората и октоподите.
- Откритието подсказва, че различните форми на интелигентност могат да използват сходни биологични механизми, въпреки че хората и октоподите са се развивали независимо един от друг в продължение на около 800 милиона години.
Когато Гюл Дьолен за първи път дава екстази на октоподи, тя няма представа какво да очаква, пише The Atlantic.
Дьолен е невроучен в Медицинския факултет на университета „Джонс Хопкинс“, която изучава как клетките и химичните вещества в мозъка на животните влияят върху социалното им поведение. Екстази, известно още като MDMA, представлява особен интерес за нея, защото е известно, че кара хората да се чувстват по-общителни, по-заинтересовани от околните и по-малко отбранителни. Подобни ефекти се наблюдават и при плъхове и мишки - животните, с които Дьолен обикновено работи.
Но октоподите са съвсем различни същества. Безспорно са интелигентни, поведението им е изключително сложно, но мозъкът им има напълно различна архитектура от този на бозайниците - например е с форма на поничка.
„Организиран е много повече като мозъка на охлюв, отколкото като нашия“, обяснява Дьолен.
Заради тази коренно различна анатомия тя се пита дали тези животни няма да реагират на лекарствата по непредвидим начин. За да разбере това, първо трябва да намери начин да измери доколко един октопод е социален.
Заедно с колегата си Ерик Едсингър те поставят поотделно пет калифорнийски двупетнисти октопода в средната част на система от три свързани камери и им позволяват свободно да ги изследват. В една от съседните камери има втори октопод, затворен под обърната пластмасова кошница. В другата е поставен непознат предмет - например пластмасово цвете или фигурка на Чубака.
Дьолен и Едсингър измерват колко време основният октопод прекарва в близост до другия октопод и колко - до случайния предмет.
Това е същият тип експеримент, който невроучените използват за изследване на социалното поведение при мишки. Дьолен обаче няма представа дали ще проработи и при октоподите.
„Възможно е да са толкова интелигентни, че подобна задача, която използваме при мишки, просто да им бъде скучна. Може би щяха да направят една обиколка на камерите и да спрат“, казва тя.
За щастие това не се случва. Свободно движещите се октоподи подробно изследват камерите и от поведението им Дьолен установява, че животните, независимо от пола си, предпочитат да се приближават към женски, но избягват мъжките.
След това учените дават на животните екстази.
И за това няма установен протокол. Изследователите обаче често упояват октоподи, като ги потапят в етанол - процедура, смятана за хуманна и без трайни странични ефекти.
Затова Дьолен и Едсингър потапят октоподите в разтвор с MDMA, така че животните да абсорбират веществото през хрилете си.
Първоначално използват прекалено висока доза и животните „изпадат в паника и започват да сменят цветовете си“, разказва Дьолен.
След като откриват по-подходяща доза, октоподите се държат значително по-спокойно - и много по-социално.
Под въздействието на екстази петте октопода прекарват значително повече време в компанията на същия затворен мъжки, когото преди това избягвали.
Промяната е толкова очевидна, че не е необходим дори хронометър.
Преди приема на веществото те изследват камерата с другия октопод много предпазливо.
„Притискаха се към едната стена, много бавно протягаха едно пипало, докосваха другото животно и веднага се връщаха обратно“, разказва Дьолен.
„Но когато бяха под въздействието на MDMA, стойката им беше напълно отпусната. Плуваха спокойно, увиваха пипалата си около камерата и взаимодействаха с другия октопод много по-свободно и естествено. Дори показваха долната страна на тялото си, където се намира устата им - нещо, което октоподите обикновено не правят“, посочва Дьолен.
Не всички учени обаче са убедени, че екстази действително ги прави по-социални.
Повечето октоподи, с малки изключения, живеят самостоятелно. Именно затова Дженифър Матър от Университета в Летбридж смята, че е възможно наркотикът просто да нарушава способността им да разпознават химическите сигнали на потенциалните партньори.
„Няма доказателства, че става дума за нещо повече от привличане“, казва тя.
Хариет де Вит от Чикагския университет, която също изследва ефектите на екстази върху животни, има други резерви.
„Това е новаторско и много вълнуващо изследване“, казва тя, но отбелязва, че учените винаги първо тестват октоподите след престой в обикновена солена вода, а чак след това - след банята с екстази.
Във фармакологичните изследвания обикновено редът се разменя между различните животни.
Без подобен контрол е трудно да се каже защо октоподите се държат различно при втория експеримент - дали заради екстази, или просто защото вече са свикнали с обстановката, пластмасовата играчка или другия октопод.
Дьолен признава, че проучването е пилотно и включва много малък брой животни.
„Очевидно бихме искали други учени да повторят експеримента с много по-голяма група. Но решихме да публикуваме резултатите, защото практически няма установени методики нито за прилагане на лекарства при октоподи, нито за изследване на социалното им поведение“, казва тя.
Тя се надява откритията да насърчат повече невроучени да изучават тези изключително интересни животни.
Всъщност тя не е първата, която отправя подобен призив.
Още през 1964 г. английският зоолог Дж. З. Йънг публикува книгата „Модел на мозъка“, в която насърчава учените да изследват мозъците на най-различни видове, включително октоподите.
„Можем да кажем, че мозъкът на октопода е напълно различен от човешкия, но че и двата използват един и същ синапс или невротрансмитер. Можем да съставим списък с минималните градивни елементи, необходими за сложното поведение“, казва Дьолен.
Именно това са започнали да правят тя и Едсингър.
Те знаят, че екстази действа, като кара невроните да освобождават серотонин - химично вещество, което влияе върху настроението.
Лекарството се свързва с белтък, наречен транспортер на серотонина (SERT), който обикновено служи за обратното усвояване на този невротрансмитер.
Присъствието на MDMA обръща този процес и предизвиква масивно освобождаване на серотонин, което променя настроението.
Октоподите също имат собствен вариант на белтъка SERT, а Дьолен и Едсингър установяват, че той съвпада с човешкия приблизително на 50%.
Въпреки тези различия конкретната част от белтъка, към която се свързва екстази, е почти идентична и при двата вида. Именно затова веществото оказва влияние както върху хората, така и върху октоподите.
„Не очаквахме толкова голямо сходство“, признава Дьолен.
„Октоподите вероятно са най-добрият пример на Земята за втора независима форма на интелигентност“, казва Робин Крук, невроучен от Държавния университет на Сан Франциско.
Последният ни общ прародител с тях е живял преди около 800 милиона години, а оттогава мозъците ни са се развивали напълно независимо един от друг.
И въпреки това изследването на Дьолен показва, че между нашите мозъци съществуват поразителни прилики - както на молекулярно ниво, така и в поведението.
Според Крук това подкрепя идеята, че „има само ограничен брой начини, по които природата може да създаде интелигентен мозък“.
