Б ългария е уверила Иран, че няма да участва във войната срещу Техеран, заяви говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи.
По думите му през последните часове подобни уверения са били получени и от Великобритания и Украйна.
Багаи съобщи още, че продължаващите разговори с Оман засягат транзитен маршрут през Ормузкия проток, който не е „нито северен, нито южен“.
Той заяви, че Съединените щати не са позволили възстановяването на корабоплаването през протока в срока, определен в меморандума за разбирателство, и са „атакували преди изтичането на договорения период“.
„Отварянето на Ормузкия проток е отделен въпрос от преговорите ни с Оман, тъй като затварянето му е свързано с нарушаването на поетите от САЩ ангажименти“, каза Багаи в интервю за CNN.
Временната мисия на американските военновъздушни сили у нас ще продължи до 1 октомври 2026 г.. Според одобреното от парламента проекторешение, в авиобазата ще бъдат базирани до 8 самолета-цистерни, чиято основна цел е логистична подкрепа на операциите на САЩ в региона на Близкия изток, и до 250 американски военнослужещи с лично оръжие, техника и боеприпаси.
Окончателното разрешение за базирането бе гласувано от парламента на 22 юли след постъпване на спешна нота от страна на Съединените щати. Властите в София увериха, че са получени гаранции от Вашингтон за минимизиране на рисковете за националната сигурност, тъй като решението предизвика политически дебати, притеснения сред местното население в община Тунджа и доведе до официални предупреждения от страна на Иран.
Иранският външен министър Абас Арагчи изрази протест срещу решението на България, като повдигна въпроса по време на телефонен разговор, проведен по инициатива на българския външен министър Велислава Петрова, за който българското МВнР съобщи на 30 юли. Той отправи призив София „спешно да преразгледа“ решението.
„Предоставянето на територията на една държава за извършване от друга държава на агресия срещу трета страна представлява акт на агресия“, каза Арагчи, като подчерта, че решението на София е „осъдително и неприемливо“.
Напрежението между София и Техеран ескалира след конкретна последователност от събития, започнала в края на юли. Пътят към настоящата размяна на дипломатически уверения беше очертан от решението на българския парламент от 22 юли, взето след постъпила спешна нота от страна на Съединените щати.
С него се разреши временното базиране на до 8 американски самолета-цистерни и до 250 военнослужещи в авиобаза „Безмер“ до 1 октомври 2026 г. с официална цел логистична подкрепа на операции на САЩ в Близкия изток.Този ход незабавно предизвика двойна реакция. В страната се разгоряха политически дебати и възникнаха притеснения сред местното население в община Тунджа.
На международно ниво последваха официални предупреждения от страна на Иран, който възприе решението като пряка заплаха за своята сигурност.
Българските власти увериха, че са получили гаранции от Вашингтон за минимизиране на рисковете, но това не успокои Техеран.
Дипломатическата конфронтация достигна своя връх на 30 юли. По време на телефонен разговор, иницииран от българския външен министър Велислава Петрова, иранският ѝ колега Абас Арагчи отправи остър официален протест. Той определи предоставянето на българска територия за американски военни цели като „осъдително и неприемливо“ и го квалифицира като „акт на агресия“ срещу трета страна. С този разговор Иран официално призова София „спешно да преразгледа“ решението си, поставяйки българската дипломация под директен натиск да изясни позицията си и да деескалира напрежението.
