О ще в края на миналата година ръководителят на Световната програма по прехраната към ООН Дейвид Бийсли определи положението в Афганистан като „ад на Земята“. Вярно е, че след връщането на талибаните на власт през август 2021 година вече не се стреля, бомбардира и няма сражения, но пък икономиката на страната се срина, пишат от "Дойче веле".
Заместник-директорката за Афганистан на хуманитарната организация „Спасете децата“ Нора Хасаниен говори за все повече отчаяни семейства в страната, които прибягват до крайни мерки. На въпрос на ДВ какво по-точно означава това, тя казва, че вече има и семейства, които продават децата си, и че се случват „много други неща, които те иначе никога не биха направили“.
По данни на Световната програма по прехраната 90 процента от афганистанците не разполагат с достатъчно храна. А близо половината от 18-милионното население на страната изпитва спешна нужда от помощ. Липсват обаче пари за тази цел: наличните средства стигат за подпомагане на не повече от 10 милиона афганистанци. Затова се налага с предимство помощ да получават най-нуждаещите се. Най-тежко засегнати от глада са най-малките. По данни на УНИЦЕФ над един милион деца под 5 години са толкова недохранени, че би трябвало да бъдат поставени под медицинско наблюдение. Но такава възможност обикновено липсва.
Здравеопазването в страната също е в колапс. Самира Сайед Рахман, сътрудничка на Международната хуманитарна организация IRC, е посетила болница в провинция Пакита, където цели отделения били заети само с недохранени деца. Лекарите там не са получавали заплати от 6 месеца, липсват и кувьози за недоносените бебета.
Една страна, множество кризи
Афганистанците се борят с много кризи наведнъж: опустошенията от войната, продължила десетилетия; засушаването, което превръща огромни райони в неплодородни територии. Тази година имаше и силно земетресение. Но най-големи щети нанасят спрените плащания от чужбина, казва Самира Рахман от IRC.
През последните 20 години Западът оказваше засилена помощ на Афганистан: военна, политическа и с помощи за развитие. Три четвърти от обществените разходи се осигуряваха именно от международната общност. С тези средства бяха изграждани улици, училища, болници и друга инфраструктура. След връщането на талибаните на власт обаче финансовите потоци от чужбина секнаха буквално за една нощ, много работни места, зависещи от тези плащания, отпаднаха, а безработицата и инфлацията достигнаха невиждани размери, казва още Рахман.
Санкциите също допринасят за тежкото положение на страната, посочва Конрад Шетер от Бонския международен център за изследване на конфликтите. Всичко, което надхвърля рамките на хуманитарните помощи, беше спряно, казва той и допълва: „Афганистанците бяха върнати обратно към времената на натуралното стопанство“.
Централната банка няма пари
За това допринесе и решението на американската администрация да бъдат замразени авоарите на Централната банка на Афганистан в размер на 7 милиарда евро, а половината от тях да бъдат използвани за изплащането на компенсации на жертвите от терористичните атентати в САЩ през 2001 година.
Санкциите и липсата на валута правят почти невъзможни паричните трансфери към Афганистан. Вярно е, че се правят изключения за хуманитарни нужди, но на практика е много трудно да се стигне до тях. Затова хуманитарните организации са принудени да прибягват до необичайни практики: превеждат пари в трети страни по сметки на мрежата „Hawala“, а тя се грижи тези пари да стигнат до Кабул – обикновено пари в брой, пренасяни в куфари от агенти на „Hawala“.
Призиви за прекратяване на изолацията
След посещение в Афганистан Греъм Смит от Международната кризисна група призова за прекратяване на изолацията на страната, за да бъде избегната още по-голяма катастрофа. Той настоява също за подновяване на помощите за развитие и за включването на западните правителства в икономическото възстановяване на Афганистан.
Това обаче е възможно само в сътрудничество с властите в Кабул, тоест с един режим, който драстично нарушава човешките права, правата на малцинствата, и най-вече на жените и момичетата. В тази връзка шефът на Програмата за развитие към ООН Ахим Щайнер заяви на форума в Давос през май следното: „Не можем заради морално възмущение от талибаните да оставим без помощ 40 милиона афганистанци“.
Вижте още:
"Всяко момиче се страхува, идвайки на работа"
От джихада до поддържането на реда: талибанската полиция прави първите си стъпки в Кабул
"Умоляваме света: помогнете ни! Умираме"
Какво наредиха талибаните на учителите и на част от учениците от мъжки пол
"Крадците изчезнаха, но пък вече няма какво да ядем"
Афганистански министър стана велокуриер в Германия
"Пълен провал": Загуби ли Западът войната срещу джихада
Мрежата Хакани - от самоубийствени атентати до властта в Афганистан
