М оногамия, женитба след 21, следване, работа: през XX век жените в Афганистан са се радвали и на щастливи времена, пише Deutsche Welle.
За техните права обаче вече над столетие се карат мъжете - без да се допитат до самите жени.
Положението на жените в Афганистан стана особено тежко, откакто на власт се върнаха талибаните. На тях не им се разрешава да работят, което оставя самотните майки и техните деца на произвола на съдбата. Режимът забрани на жените да показват лицата си в медиите, закрити бяха училищата за момичетата, а жените нямат вече право да излизат на улицата без мъжки придружител.
Когато крал Аманула Хан модернизира страната
При това правата на жените често са били важна тема за управляващите в страната - например в началото на 20-и век, пише Хума Ахмед-Гош, професорка от университета в Сан Диего, в свой анализ за историята на жените в Афганистан, публикуван през 2003 година. След като през 1919-а на престола се възкачва кралят-реформатор Аманула Хан, в страната започва процес на модернизация, който подражава на реформите на Ататюрк в Турция.
Аманула Хан се застъпва за моногамията, възможността момичетата и жените да получават образование, както и за отмяната на бурката, при която тялото на жените е изцяло забулено. Съпругата му - кралица Сорая - също не се забулва изцяло, а носи само широкопола шапка с прозрачен воал. Аманула променя редица закони в полза на жените, с което среща ожесточена съпротива от страна на някои племенни вождове. Това принуждава краля да отмени част от въведените реформи. Отменен е например Законът, с който възрастта за женитба на момичетата е била повишена от 18 на 21 години. Отменена е също и забраната на полигамията. В резултат на големия натиск от феодалните структури крал Аманула е принуден да абдикира и да избяга в Европа.
Чак след свалянето на монархията и засилващата се помощ за развитие от СССР, жените в Афганистан получават достъп до трудовия живот и започват да навлизат в редица медицински и педагогически професии.
През 1970-те години се въвеждат и нови мерки в защита правата на момичетата, включително вдигане на възрастта за женитба и въвеждането на задължително образование.
Но и тези новости довеждат до масивна съпротива от страна на религиозните водачи в страната. Последвалият възход на муджахидините, а по-късно и на талибаните отново налага традиционните ислямски правила и ограничения на жените. Особено жените от консервативните кръгове възприемат западните модерни влияния като "корумпирани", пише Ахмед-Гош в своето изследване.
Големият проблем с честта
"И до днес Афганистан си остава патриархално общество", казва икономистката Брита Руде от Мюнхенския център за международни изследвания на институциите и миграцията ifo, която е проучвала въпросите за неравенството в Афганистан. "Афганистанските консерватори гледат с лошо око на жени, които ходят на работа извън своя дом. В обществото има много традиционно разделение на труда - жените вършат цялата домакинска работа, докато мъжете работят вън от дома. Жените се грижат освен това за децата и възрастните хора", казва Руде.
Това разпределение на ролите в семейството се одобрява от повечето мъже и до днес. Само 15% от афганистанските мъже са на мнение, че на жените трябва да е разрешено да работят след сватбата, а две трети се оплакват, че жените имат "прекалено много права", според едно изследване от 2019 година, чиито резултати бяха обобщени от агенция Ройтерс.
Неблагоприятно въздействие над жените оказват и представите за "семейна чест", пояснява Руде и дава пример: "Ако някоя жена прави нещо, което не се вписва в нормите за поведение на общността, се смята, че това вреди на честта и името на целия род. Затова поведението на жените се следи под лупа и постоянно им се оказва въздействие. Нормите на поведение и ценностите обаче се определят от мъжете. От жените се очаква само да ги спазват. Ако някоя жена се отклони от тези правила, се счита, че вреди на честта на семейството. Поради тази причина в Афганистан и до днес се извършват убийства на честта", казва тя.
"Това са били прекрасни години"
При това мнозина в Афганистан си спомнят, че в началото на 20-ти век е имало много положителни развития. "В годините преди войната афганистанската култура беше прекрасно развита. Това бяха добри времена за жените", казва Зарифа Гафари, която разказва за баба си и за нейните спомени от младостта, когато жените са имали право да следват в университет и да носят дрехите, които искат.
В днешен Афганистан няма големи надежди, че положението на жените ще се подобри, тъй като талибаните не изпълниха обещанието си, че ще спазват правата на жените. Вместо това на тях отново им беше наложено да ходят напълно забулени и да не излизат от дома без придружител.
криза, която тихо расте" />
