К огато родителите водят 11-годишния Пабло в болница, той почти не яде и напълно е спрял да приема течности, пише Асошиейтед прес. Отслабнал след месеци самолишение, сърцето му е забавило дейността си и бъбреците му отказват. Лекарите му инжектират течности и го хранят с тръба – първите стъпки към възстановяването и „събирането” на още едно дете, разкъсано от хаоса на кризата с коронавируса.
За лекарите, които ги лекуват,
въздействието на пандемията върху психичното здраве на децата става все по-тревожно.
В парижката педиатрична болница, където се грижат за Пабло, наблюдават удвояване на броя на децата и юношите, които се нуждаят от лечение след опити за самоубийство от септември насам.
И другаде лекари съобщават за подобна тенденция, за случаи, при които деца дори на осемгодишна възраст нарочно изскачат пред автомобили, вземат свръхдози лекарства или се самонараняват по други начини. В Япония самоубийствата на деца и юноши достигнаха рекордни стойности през 2020 г., сочат данни на образователното министерство.
Психиатри педиатри казват, че наблюдават случаи на деца със свързани с коронавируса фобии, тикове и хранителни разстройства, с обсесии за инфекцията, които протриват ръцете си, покриват цялото си тяло с дезинфектанти и изпитват страх да не се заразят от храна.
Все по-разпространени стават случаите на деца с панически пристъпи, нарушения в сърдечния ритъм и други симптоми на психическо страдание,
както и на хронично пристрастяване към мобилни устройства и компютърни екрани, които станаха техни бавачки, учители и средство за развлечение по време на карантините и онлайн обучението.
„Няма прототип за дете, изпитващо трудности”, казва д-р Ришар Делорм, който оглавява психиатричното отделение на педиатрична болница „Робер Дебре”, където се лекува Пабло. „Това засяга всички ни”.
Жером, бащата на Пабло, все още се опитва да разбере защо синът му постепенно се е разболял от хронично хранително разстройство, успоредно с развитието на пандемията, и бавно се е подложил на гладуване до степен, при която единствените храни, които можел да поема, са малки количества ориз, риба тон и чери домати. Жером предполага, че промяната в рутинните занимания на Пабло през последната година може да е допринесла за състоянието му. Тъй като Франция беше в локдаун, момчето не ходело на училище месеци наред и не могло да се сбогува с учителите и съучениците си в края на учебната година.
Понякога се струпват и други фактори, извън бремето от факта, че 2,6 милиона души по света станаха жертва на COVID-19. Детството на Пабло е белязано и от терористичните действия на екстремистите от „Ислямска държава”, които убиха 130 души в Париж през 2015 г., включително и в кафене по улицата, по която Пабло всеки ден отива на училище. Момчето си мислело, че загиналите в кафенето са погребани под тротоара, по който минавало всеки ден.
Когато постъпва в болница в края на февруари, Пабло е загубил една трета от теглото си.
Сърдечният му ритъм бил толкова слаб, че лекарите едва доловили пулса му,
а единият му бъбрек отказвал, разказа баща му, който прие да разкаже за болестта на сина си при условие, че фамилното име не се споменава. „Истински кошмар е детето ти да се самоунищожава”, казва бащата.
Д-р Колин Стордьор, която лекува Пабло, казва, че някои от най-малките ѝ пациенти с хранителни разстройства са предимно на възраст 8-12 години и споделяли, че започнали да се вманиачават за теглото си заради обездвижването по време на пандемията. Едно момче компенсирало с обиколки на мазето часове наред всеки ден и отслабнало толкова, че се наложило да постъпи в болница. Други пък постепенно ограничавали храненето си. „Без повече захар, после без никакви мазнини и накрая – почти без нищо”, обобщава лекарката.
Някои деца се опитват да прикрият психическото си страдание, защото не искат да товарят възрастните,
част от които скърбят заради загубата на близки хора или на работата си заради пандемията. „Опитват се да се превърнат в забравени деца, за да не създават проблеми на родителите си”, каза лекарката.
На децата вероятно им липсват и познанията за психичните разстройства, за да потърсят помощ или да направят връзка между пандемията и това, което изпитват. Д-р Дейвид Грийнхорн от спешното отделение на болница Брадфордски кралски лазарет в северната част на Англия е приемал едно-две деца седмично за спешна психиатрична помощ, включително за опити за самоубийство. Случаите сега вече са средно един-два на ден, понякога има и деца на едва осем години.
„Това е международна епидемия, а ние не я виждаме”,
каза той в телефонно интервю. „В живота на осемгодишно дете една година е много, много дълъг период. На тях им е писнало, а не му виждат края”.
Живот в извънредно положение – 5 знака, че сте стресирани
ООН предупреди за глобална криза с психичното здраве
СЗО: Алкохолът няма да ви помогне по време на изолация
