Ковид - кризата, дългосрочните последствия

К огато икономиката се разболее медиите се пълнят с криви и диаграми. Обобщението е, че след червените линии на кризата, идват зелени и най-лошото е свършило.

Но животът не продължава просто така. Поколенията, които започват работа по време на рецесия, търпят последствията цял живот, посочва Би Би Си.

Настоящата ковид - криза е втората глобална рецесия в рамките на последните две десетилетия.

„Много от хората, които навлизат на пазара на труда по време на криза, не само страдат от по-голям риск от безработица през този период, но също така са обременени в бъдеще. Временният спад на доходите с голяма вероятност може да има постоянни последствия”, предупреждава Игнасио Гонсалес, изследовател и професор по икономика в Американския университет във Вашингтон.

Пустите улици на Париж

На първо място са щетите: икономическата криза и конкуренцията за оскъдни работни места са ожесточени, особено ако има висока безработица. И младите започват да чуват повтарящи се аргументи. Първоначалният: „Не те наемам, защото нямаш достатъчно опит”, се превръща с течение на времето в: „Не те наемам, защото имаш празни места в автобиографията си”.

А когато рецесията приключи, става: „Не те наемам, защото мога да наема някой по-млад със същия опит”.

„Оттам е много вероятно кариерата да се характеризира с временни или некачествени работни места и спад на доходите, който обуславя целия живот на човека”, посочва Гонсалес.

Тези хора натрупват по-малко спестявания, по-трудно им е да закупят собствено жилище, да създадат семейство и по-често страдат от психологически проблеми, свързани с неуспехите им.

Ханес Шванд и Тил М. фон Вахтер от Северозападния университет и Университета UCLA в САЩ проследяват живота на четири милиона американци, които излизат на пазара на труда по време на рецесията през 1982 г.

Covid-19: Смайващият брой на жертвите в Италия поставя неудобни въпроси

Данните потвърждават теорията. Рецесията, започнала през юли 1981 г. и завършила през ноември 1982 г., според Федералния резерв, е намалила средно с 9% доходите на всички тези хора в следващото десетилетие, като ефектът се засилва при засегнатите с по-ниска степен на образование.

Но не е само това. Когато достигне възраст между 50 и 55 години, удареното от рецесията поколение се характеризира с по-малко бракове и деца, повече разводи и по-сериозни хронични здравословни проблеми от средните нива.

Продължителността на живота на засегнатите намалява с между шест до девет месеца от очакваната средна стойност. Ефектът от кризата е „една допълнителна смърт на всеки 10 000 души за всеки процент на увеличение на равнището на безработица” при новоизлезлите на пазара на труда.

Кризата преминава, но щетите остават. Тези открития не са изненадващи за Роза М. Урбанос-Гаридо, професор по приложна икономика в Университета „Комплутенсе” в Мадрид, която е изучавала ефектите от Голямата рецесия от 2008 г. върху здравето на испанците. Тя потвърждава изводите на американските си колеги.

„Депресията, безпокойството... страхът от невъзможността да си изкарвате прехраната влияе, но не само - работата е платформа за социални контакти и самочувствие“, подчертава икономистът.

Урбанос-Гаридо посочва как в началото на безработицата общото здравословно състояние може дори да се подобри, но малко по малко усещането за мъка нараства и за мнозина липсата на работа отнема значението на останалата част от живота им, включително здравето.

А преди ковид-19 сигурността на работните места вече беше под натиск от финансовата криза от миналото десетилетие – най-тежката от Голямата депресия насам.

COVID-19: ЕК одобри гаранционен фонд от 25 млрд. евро

През 2016 г. в САЩ средното нетно богатство на хората между 25 и 34 години е с 60% по-ниско от това на предходното поколение.

Родените през този век, които имат собствени домове в САЩ, са с 8 процентни пункта по-малко. В Европа и Латинска Америка положението е още по-тежко. Във Великобритания една трета от младите хора никога няма да могат да си позволят собствено жилище.

И всичко това преди ковид – кризата, последствията, от която все още предстои да се видят. Но едно от тях е сигурно – милионите покосени от коронавирусната инфекция.

Световният икономически форум вижда опасност излизащите на пазара на труда в момента да не могат да се пенсионират през 2050 г. заради недостатъчно спестявания.

„В този контекст на смразяващ финансов стрес за много семейства е от съществено значение да се разработят социални политики, които да гарантират жилища на достъпни цени и да се установят механизми за трансфер на доходи, несвързани с трудовата история, като минимални прагове. Това трябва да стане преди намаляването на сигурността на работните места и спадът на доходите, претърпени от много хора по време на кризата, да станат хронични, което, разбира се, обуславя и бъдещите им пенсии”, обяснява проф. Игнасио Гонзалес.

Поколенията, засегнати от двете последователни кризи, ще имат затруднения, ако не бъдат активирани механизми за преразпределение на богатството в обществото.

„Здравните системи също трябва да се адаптират, за да се справят с нарастващите психични проблеми, които вероятно ще се засилят при настоящата криза”, смята проф. Урбанос-Гаридо.

Последствията за съвременните общества могат да са далеч по-сериозни от икономическите и здравословните проблеми.

Неотдавнашно проучване на университета в Кеймбридж сред близо пет милиона души разкри, че младите хора на възраст между 18 и 34 години са най-разочаровани от функционирането на демокрацията.