К ак заразява коронавирусът? Той, както всички вируси, е паразит. Не може да оцелее дълго и няма как да се размножава извън гостоприемника си - хората. Пренася се от човек на човек чрез капките слюнка, отделяни при кихане, кашляне и говорене или чрез миниатюрните капчици влага при издишане.
Попада в човешкото тяло при вдишване или при пипане на устата или очите със замърсени ръце.
Когато влезе в организма вирусът се насочва към определен тип клетки – епителните. Такива има в повечето орани, като са особено много в лигавицата на носоглътката и белите дробове.
Човешките клетки по принцип са доста добре защитени и за вирусите е трудно да проникнат в тях. Ако например в една епруветка се поставят една клетка и един вирус е по-вероятно патогенът да загине без да успее да я зарази. Това обаче зависи и от вируса.
Опасно усложнение при децата след Ковид-19 тревожи експертите
Коронавирусът не е сред най-заразните. Например той е доста по-слабо заразен от вирусите на ХИВ или дребната шарка, но е по-заразен от грипните вируси.
Когато достигне епителна клетка, коронавирусът се опива да се свърже със специфичен рецептор на нейната повърхност и да инжектира вътре своята РНК. Ако сполучи вирусът умира, но неговата РНК препрограмира клетката, която започва да произвежда и да сглобява вирусни протеини, докато не получи инструкция да се самоунищожи. Така една заразена клетка може да произведе милиони нови вируси, които умирайки освобождава в организма.
Ето защото първоначалният брой вирусни частици, попаднали в човешкото тяло е от изключително значение не само за това дали въобще ще се стигне до заразяване, но и за тежестта на протичане на болестта ковид-19. Колкото повече вируси влязат в организма, толкова по-вероятно е част от тях да успеят да заразят клетки. А всяка заразена клетка може да доведе до огромно нарастване на броя на вирусните частици.
Как убива коронавирусът? Отговорът на този въпрос е свързан с реакцията на човешкия организъм към инфекция. За ковид-19 няма лекарство. Въпреки че множество вещества са смъртоносни за коронавируса, повечето такива увреждат и клетките. За да се нарече лекарство някое от тях, вредата трябва да е много по-малка от ползата.
Наистина ли коронавирусът ще стане по-малко смъртоносен
Все пак в повечето случаи организмът успява да се излекува сам. Но при около 3% от заразените, коронавирусната инфекция води до смърт.
До фатален изход се стига по няколко начина. След като вирусът попадне в човешкото тяло, отнема между 1 и 14 дни, средно 5-6, за да зарази толкова клетки, че да предизвика реакция на имунната система.
По принцип всяка клетка има механизъм за самоунищожение, който РНК на вируса в много случаи успява да потисне за периода на размножаването.
Имунната система реагира като изпраща различни видове левкоцити към мястото на инфекцията. Първоначално имунната реакция не е специфична. Тоест имунните клетки се опитват да открият и унищожат заразените клетки, проследявайки отделените от тях цитокини – малки белтъчни молекули, с които клетките си комуникират.
Това създава опасност от т. нар. цитокинова буря. При такова развитие към мястото на инфекцията биват изпращани много повече от необходимите левкоцити. Вместо да атакуват само заразени клетки, те започват да унищожават и здрави, което пък води до още по-силна имунна реакция и в крайна сметка до органна недостатъчност и смърт.
За да се спре тази реакция се използват кортикостероиди, които потискат имунната система. Употребата им обаче трябва да става само под лекарско наблюдение, защото за потиснатата имунна система е много по-трудно да се бори с инфекции.
След първоначалния неспецифичен отговор, следва втори, който вече е насочен директно срещу заразените клетки и убива само тях. Това става възможно с образуването на антитела. Тези миниатюрни белтъчни молекули се прикрепят към коронавирусите и позволяват на имунната система ясно да разграничи заразените с ковид-19 клетки и да ги унищожи.
РНК ваксините действат по различен начин от традиционните
В течение на болестта размножаването на коронавируса води до загиването на все повече клетки. Част от тях биват убити от самия вирус, други от имунната система, която се бори с инфекцията. Постепенно организмът надделява, но междувременно се появява нова опасност, която потенциално може да бъде фатална за болния.
Остатъците от умрелите клетки предоставят отлична хранителна среда за различни бактерии, живеещи в човешкото тяло. А белите дробове имат перфектни условия за размножаването им, тъй като са влажни и топли, с изобилен достъп до кислород, но без слънчева светлина.
Така започва бактериалната бронхопневмония. За разлика от вирусите човешкият организъм има много по-малко защитни сили срещу патогенните бактерии. За да се справят с тази инфекция лекарите прилагат антибактериални средства, наречени антибиотици.
Ковид-19 и как спряхме най-смъртоносната зараза
Те също трябва да бъдат използвани само под лекарско наблюдение, тъй като наред с вредните убиват и полезните бактерии, които са жизненоважни за функционирането на човешкия организъм. Освен това антибиотиците често са токсични и увреждат черния дроб и бъбреците, както и други органи. Но тъй като са единственото масово достъпно средство срещу бактериални инфекции, за момента нямат реално приложима алтернатива.
Справянето с цитокиновата буря и бронхопневмонията обаче не гарантира, че ковид-19 няма да завърши със смърт.
Коронавирусът атакува не само епителните клетки в белите дробове, но и в цялото тяло. Особено опасен е, когато успее да зарази епителните клетки в стените на кръвоносните съдове. Тогава води до отслабването на съдовете и образуване на миниатюрни кръвни съсиреци – тромби, в тях.
В зависимост от възрастта на болния, средата и здравословното състояние, този процес може да има леки или фатални последствия – от поява на сини подкожни петна по крайниците при децата, през запушване на съдове при възрастните и гангрена, налагаща ампутация, до инсулти и инфаркти. Теоретично, тъй като познаваме инфекцията само от година, тези последствия могат да се проявят много след преболедуването на ковид-19.
Лекарите се борят с тях, използвайки антикоагуланти, с които предотвратяват образуването на кръвни съсиреци. Тези медикаменти също трябва да се прилагат само под медицинско наблюдение, тъй като не позволяват на кръвта да се съсирва, което може да има потенциално смъртоносни последствия при външно или вътрешно нараняване.
Стаден имунитет срещу ковид-19, защо не
Така че ковид-19 вероятно ще остави следи при много от преболедувалите в дългосрочен план.
Също така масираната употреба на широкоспектърни антибиотици заради пневмониите, предизвиквани от инфекцията, поражда нова опасност – появата на все повече резистентни бактерии.
Очакваше се т. нар. супербактерии, които са развили устойчивост към антибиотиците, да се превърнат в огромен проблем за здравните системи по света до средата на века, когато ще убиват повече хора от всички ракови заболявания взети заедно.
Заради пандемията от ковид-19 обаче този процес вероятно ще се ускори. С колко точно - зависи от броя на заразените от коронавируса. До момента, по официални данни, болни или преболедували от коронавирусната инфекция са близо 108 млн. души в глобален мащаб или едва 1,4% от цялото население на Земята.
