Наистина ли коронавирусът ще стане по-малко смъртоносен

Н аистина ли коронавирусът ще стане по-малко смъртоносен с времето? Има еволюционна теория, според която вирусите мутират във все по-слабо опасни щамове, тъй като за тях като паразитна форма на живот е по-изгодно гостоприемникът им да не умира.

Редица учени и лекари се опитват да приложат тази теория и за новия коронавирус, предизвикващ ковид-19. Първи подобна теза повдигнаха в Италия, като обявиха, че патогенът е станал по-малко смъртоносен.

Донякъде това е така. Няма обаче никакви доказателства, че намаляването на смъртността в Италия е следствие от мутация и еволюция на коронавируса.

Всъщност в началото на епидемията от ковид-19 там проблемът беше подценяван и това доведе до ужасяващи последствия и много по-висока смъртност от средната за света. Тя естествено намаля с налагането на противоепидемични мерки, които понижиха натиска върху болниците и подобряването на процедурите за лечение на болните от коронавирсуната инфекция.

Истината за новата мутация на коронавируса

До този момент няма безспорно доказателство, че вирусите стават по-малко смъртоносни с течение на времето. Има вирусни заболявания, които тормозят човечеството от хилядолетия. Патогенът на нито едно от тях не е еволюирал в подобна посока.

Например в наши дни от грипния вирус H1N1, причинил т. нар. испански грип, умират много по-малко хора. Но това е следствие от напредъка на медицината, а не от еволюцията на патогена.

Вече имаме аналгетици за болката, антипиретици за високата температура, антибиотици за пневмонията, кортикостероиди за възпалителната реакция. Докато по време на пандемията през 1918 г. медицината не е разполагала с този голям набор от медикаменти, с които да противодейства на инфекцията.

Нов щам на коронавируса неутрализира антителата

Сама по себе си еволюцията е случаен процес. Вирусите мутират хиляди пъти по-бързо от многоклетъчните организми. Но за да се наложи една мутация, тя трябва да дава трайно предимство на съответния вирусен щам. При близо 8 милиарда души, живеещи на Земята, не изглежда по-малката смъртност да е такова.

Проектът „Некстстрейн” (Nextstrain) проследява именно промените в генома на коронавируса. До момента екипът е събрал и секвенирал хиляди вирусни проби от целия свят, като най-старите са от декември 2019 г. Генетиците диференцират тези проби в пет групи в зависимост от броя на мутиралите гени.

Нито една от тези хиляди мутации не е променила по същество това колко смъртоносен е вирусът.

Вероятно ако смъртността беше многократно по-висока, а не около 3%, вирусът би бил принуден да мутира в посока, която да го направи по-малко смъртоносен. Но и това е само теория.

Ковид-19 и как спряхме най-смъртоносната зараза

Напълно случайно е възможно да възникне щам, който е по-заразен, тоест има трайно предимство, но с по-леко протичащо заболяване. Със същата вероятност обаче е възможно и обратното.

Засега няма данни, че дори новите много по-заразни щамове на коронавируса, открити в Англия, Бразилия и Южна Африка, водят до по-леко или по-тежко преминаване на болестта ковид-19.

Все пак има много неща, които науката все още не знае. Една от големите загадки е какво прекратява пандемията от т. нар. испански грип. Тя изчезва толкова внезапно, колкото и се появява. По-късно H1N1 се завръща и през 2009 г. е наречен свински грип, тъй като първоначално неправилно се предполага, че се е прехвърлил от прасета върху хора. Едва след подробни изследвания става ясно, че това е същият патоген, отнел живота на около 50 милиона души в края на Първата световна война.

Друга неразкрита все още мистерия е изчезването на SARS. Това е болестта, причинявана от SARS-CoV-1, коронавирусът, предшественик на причинителя на сегашната пандемия – SARS-CoV-2. Двата патогена са генетично идентични на 80%.

Стаден имунитет срещу ковид-19, защо не

Предполага се, че SARS (на български ТОРС, което е абревиатура на Тежък остър респираторен синдром) се причинява от коронавирус, който се е прехвърлил от прилепи върху хора. Заразата избухва в Китай в края на 2002 г. Смъртността е много по-висока, отколкото при ковид-19, средно около 10%. И до момента няма лекарство или ваксина за това заболяване.

До 2004 г. са установени общо 8 422 заразени в 29 държави. След това инфекцията по някаква причина спира да се разпространява и не са докладвани други случаи на заболяването.

Едва ли можем да се надяваме, че и новият коронавирус ще изчезне по някакъв мистериозен начин. Така че лекарите съветват да се спазват противоепидемичните мерки и колкото се може повече хора да се ваксинират. Това са единствените два доказани метода за справяне с пандемия като тази от ковид-19.