Ковид-19 и как спряхме най-смъртоносната зараза

В ъпреки че предизвика глобална криза, новият коронавирус далеч не е най-опасната болест покосявала човечеството.

В историята си ние познаваме далеч по-смъртоносни заразни заболявания. Строгите мерки срещу ковид-19 целят тази респираторна инфекция, за която няма лечение в момента, да не се превърне в такова.

Испанският грип в началото на XX век или чумата през средните векове убиват много повече хора. Безспорното първенство като най-смъртоносна зараза в историята обаче държи вариолата, наричана още едра шарка.

Не се знае какъв е произходът на вируса на вариолата, но той засяга само хората. Това е една от най-древните известни болести. Най-ранните данни за нея идват от папирус, написан около 1550 г. пр.н.е. и от древноегипетска мумия.

Covid-19: Две страни в Европа готвят ваксиниране още през декември

Вариолата е в пъти по-заразна от ковид-19. Заразяването става чрез капчици, пренасяни по въздуха, но и от докосвани от болните предмети и домашни животни. Вирусът на едрата шарка оцелява и може да бъде пренасян дори върху хитиновата обвивка на насекоми като мухите.

Смъртността от вариолата варира значително, но при някои от епидемиите достига 90%. Това се случва с много индиански племена, които сблъсквайки се за първи път с тази болест, донесена от европейците в Америка през XVI век, не знаят как да реагират. Те не спазват мерки за изолация, не изгарят телата на починалите от заразата, опитват се буквално да избягат от нея, с което я разпространяват. Така вирусът на едрата шарка унищожава по-голямата част от местното население на Северна и Южна Америка, превръщайки малкото оцелели в номади.

Вирусолог: Има друг коронавирус с потенциал за пандемия

Предците на познатите от историите за Дивия запад индиански племена, яздещи коне и преследващи бизони, всъщност са живеели в големи уседнали земеделски общности. Те са култивирали редица хранителни култури като царевицата, тиквата и слънчогледа. Първите коне в Америка са докарани от европейците.

Едрата шарка не само убива, но и осакатява. Много от оцелелите ослепяват частично или напълно поради възпаление на роговицата на очите, а по кожата им остават типични белези.

В Европа, благодарение на историческия опит и налагането на мерки за карантина, епидемиите от едра шарка не са толкова опустошителни, но продължават да бъдат смъртоносни. През XVII и XVIII век на Стария континент от вариола умират по няколкостотин хиляди души всяка година, включително императорът на Свещената Римска империя Йозеф, английската кралица Мери II Стюарт, руският цар Петър Втори и френският крал Луи XV.

ЕС: Първите ваксинации са възможни до Коледа

През XX век едрата шарка е причинила смъртта на около половин милиард души по целия свят, въпреки наличието на ваксина.

Първата ваксина е създадена от английския лекар Едуард Дженър през XVIII век. Той използвал биологичен материал от оздравяващи пациенти, за да заразява други, които прекарвали заболяването много по-леко и в последствие получавали траен имунитет. По-късно за ваксинация започва да се прилага биологичен материал от говеда. Те боледуват от подобен вирус, който обаче не засяга хората, но попадайки в кръвоносната система на ваксинираните, води до образуване на антитела. Всъщност думата ваксина идва от италианската „vacca” – крава. В последствие за ваксинирането срещу едра шарка се налага друг вирус с подобна обвивка, вероятно изолиран от коне.

В България вариолата е ликвидирана през 1928 г., благодарение на масовата задължителна ваксинация и прилагането на мерки за карантина. Последните са изключително важни, тъй като ваксините не лекуват заболяването. Те създават имунитет у здравите хора, който води до по-леко протичане на болестта или предпазва от заразяване.

В глобален мащаб вариолата е ликвидирана едва през 1980 г. благодарение на огромна по мащабите си кампания на Световната здравна организация. Амбициозната инициатива стартира през 1959 г. и успява въпреки хроничната липса на средства, недостига на лекари и политическата съпротива в някои държави.

Опитът на човечеството с едрата шарка е в основата на мерките, които сега прилагаме срещу ковид-19. От карантината и ограниченията, до ваксините. Последните сега се разработват с много по-модерни технологии и не включват живи или мъртви вируси.

СЗО: Ваксините няма да спрат коронавируса

За жалост по всичко изглежда, че коронавирусът е по-нестабилен – мутира по-бързо, от този на едрата шарка. Така че ваксинирането няма да води до изграждане на траен имунитет. Все пак ваксините ще понижат броя на тежко болните. Това ще позволи на здравните системи да функционират нормално и ще намали необходимостта от ограничителни мерки за населението.

From early #plagues to more recent #Influenze and #SARSCoV2 #pandemics and everything in between, learn how pathogens have shaped human history in our #timeline: https://t.co/7oebduZry3#Coronavirus #Salmonella #Infectiousdisease #HIV #Smallpox #BlackDeath #Cholera pic.twitter.com/EcrQz6xF1V

— Clinical Lab Manager (@LMClinical) November 17, 2020