М акар да е преди всичко болест на дихателните пътища, COVID-19 може да засегне и мозъка. Неврологичните ефекти на болестта, които се проявяват от началото на пандемията, вече са потвърдени от нови изследвания дори при леките форми, предаде АФП.
Наблюдават се "лоши последици, свързани със SARS-Cov-2", вируса причиняващ COVID-19, в мозъците на хора, заразени преди месеци, твърдят учени в сп. "Нейчър". Изследването е значимо, защото осигурява най-солидните доказателства досега, че COVID-19 може да има продължителни последици върху мозъка, особено върху сивото вещество, където са невроните.
Идеята не е нова. Още в началото на 2020 г. редица лекари констатираха неврологични проблеми у пациентите с COVID-19. Оттогава много изследвания потвърдиха това. Някои показаха, че пропорцията на когнитивни проблеми е по-висока у боледували от COVID-19. Други направо наблюдаваха мозъци на пациенти и констатираха аномалии.
Първата категория изследвания обаче не може да докаже пряка причинно-следствена връзка. Вторите пък бяха осъществени с малък брой пациенти, засегнати тежко. В някои случаи резултатите бяха от аутопсии на починали.
Публикуваното сега изследване е с много по-категорични резултати. Включени са стотици хора, като е разгледано състоянието на мозъка, независимо дали засегнати или не от COVID-19.
Повечето боледували от COVID-19 не са били хоспитализирани. Изследването следователно проследява неврологичните ефекти от Ковид, който не е бил тежък, какъвто преболедуват повечето хора.
За всеки случай специалистите имат отправна точка отпреди болестта. Всички пациенти са имали образно изследване на мозъка, понякога правено години по-рано в рамките на събиране на данни от британската Биобанка.
При боледувалите от COVID-19 мозъкът масово се смалява. Средно след месеци загубите, или лезиите са от 0,2% до 2 % мозъчна тъкан над наблюдаваното при неболедували. За сравнение при нормално стареене мозъкът се смалява с от 0,2 до 0,3 процента годишно, обяснява Гуенел Дуо, ръководител на изследването.
Не трябва обаче да мислим, че вирусът систематично стига до мозъка и засяга необратимо невроните. Най-засегнати от COVID-19 са зоните в мозъка, свързани с обонянието. Липсата на обоняние е и един от най-честите симптоми на болестта, вероятно защото вирусът атакува обонятелния нерв, или защото това е имунен отговор на инфекцията.
Хипотезите са няколко. Възможно е до мозъка да достига възпаление, например по обонятелния канал. То може да е предизвикано от самия вирус, или от реакцията на организма.
Възможно е също загубата на обоняние да засяга мозъка.
"Известно е, че продължителна загуба на обонянието . . . води до смаляване на сивото вещество в района от мозъка, свързан с него", обясни Дуо. Този ефект е обратим. "Можем да мислим, че с връщането на обонянието, тези мозъчни аномалии стават по-малко изразени с времето".
Свиване на сивото вещество заради COVID-19 е наблюдавано също в райони на мозъка, които контролират емоциите и паметта.
Изследването е извършено, когато във Великобритания е преобладавал вариантът Алфа.
