М ного коментатори в Близкия изток и на Запад предупреждават, че светът е свидетел на началните етапи на нова световна война. Не съм съгласен, поне ако говорим за война с мащабите на двете световни войни през миналия век. Ядреното възпиране прави подобен конфликт практически невъзможен. Това посочва Самир Хабашне1 в коментар за Al Jazeera.
Ето какво още коментира Хабашне:
САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), притежават ядрени оръжия, както и Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел. Иран също може да се присъедини към тях. Пълномащабна война с участието на тези сили не би довела нито до победители, нито до победени, а до разрушения в мащаб, който може да застраши самата цивилизация.
Въпреки това, макар световна война в традиционния смисъл да изглежда невъзможна, друг вид глобален конфликт вече е в ход. Някои отдавнашни спорове и съперничества вече прераснаха във войни, а други заплашват да направят същото. Подобно на годините преди Втората световна война, конкуриращите се национални интереси тласкат държавите към противоположни лагери.
Съюзите, възникнали по време на Втората световна война, бяха оформени от амбициите и стратегическите интереси на участващите държави. Германия на Хитлер се стремеше към териториална експанзия и реванш за поражението си в Първата световна война. Италия на Мусолини преследваше имперски амбиции, а Япония искаше да разшири господството си над Китай и Югоизточна Азия. Заедно те формираха ядрото на силите от Оста. Великобритания и Франция застанаха срещу тях, а впоследствие към тях се присъединиха Съветският съюз след германското нахлуване през 1941 г. и САЩ след японската атака срещу Пърл Харбър. Въпреки различните си политически системи и цели тези държави в крайна сметка бяха обединени от интересите си и от заплахите, пред които бяха изправени.
Въпросът днес е дали наблюдаваме подобно сближаване на интересите между големите световни сили, особено между държавите, притежаващи ядрено оръжие. Възможно ли е Русия, Китай, Северна Корея и Иран да сформират блок, способен да се противопостави на САЩ и техните съюзници? И могат ли регионалните им конфликти да се превърнат в част от по-широка световна война, водена с различни оръжия и методи?
Как би изглеждала Третата световна война?
- Русия
След разпадането на Съветския съюз изглеждаше, че воденият от САЩ капитализъм е излязъл победител. При президента Владимир Путин обаче Русия се стреми да възстанови икономическата и военната си мощ и да си върне позицията на световна сила. Въпреки че се отказа от комунизма, Москва отново се превърна в съперник на Запада.
Затова войната във Украйна е много повече от конфликт между две съседни държави. Тя е противопоставяне между Русия и Европа, докато позицията на Вашингтон се промени, от усилията на президента Джо Байдън да отслаби Москва до нежеланието на неговия наследник Доналд Тръмп да разглежда Украйна като жизненоважен интерес за САЩ или Русия като основен противник.
Това вече е един от фронтовете на по-широк глобален конфликт. От едната страна са Украйна и Европа, а от другата Русия, подкрепяна от Китай, Иран и Северна Корея, които смятат, че нейното поражение би застрашило собствените им интереси и позициите им в съответните региони.
Вървим ли към Трета световна война: Коментарът на експертите
- Китай
Икономическата и военната мощ на Китай представлява най-голямото предизвикателство за САЩ и Запада. Китайската икономика вече е втората по големина в света и мнозина очакват в рамките на около десетилетие тя да изпревари американската. Китай успешно използва в своя полза инструментите на свободния пазарен капитализъм, отстояван от Вашингтон, като заля американските и световните пазари със своите продукти и постигна голяма търговска победа.
Макар Пекин до голяма степен да избягва пряко военно участие в международни конфликти и да предпочита дипломатическата подкрепа за Русия и палестинската кауза, както и ангажираността по въпросите на търговията, развитието и климатичните промени, Тайван остава една от основните нерешени цели на страната.
Принципът за „единен Китай“ и стремежът Тайван да бъде поставен под китайски контрол, подобно на връщането на Хонконг към Китай, продължават да бъдат в основата на амбициите на Пекин. Ако Китай реши да превърне тази цел в непосредствен приоритет, това може да предизвика сериозно политическо и потенциално военно противопоставяне между Китай и неговите съюзници от едната страна и САЩ и техните съюзници от другата.
Трета световна война - кога и къде може да започне наистина
- Северна Корея
Ядреният арсенал на Северна Корея превръща Корейския полуостров в друга потенциална гореща точка на по-широк глобален конфликт. Въпреки икономическото си превъзходство Южна Корея е изправена пред сериозна военна заплаха от Севера.
Всяко противопоставяне между двете Кореи може бързо да прерасне в международна криза. В исторически план Корея е била арена на съперничество между големите сили. След поражението на Япония във Втората световна война полуостровът е разделен на съветска и американска окупационна зона, които впоследствие се превръщат в две държави: едната подкрепяна от Китай и Съветския съюз, а по-късно и от Русия, а другата от Запада. Подновяването на конфликта може да въвлече тези сили и да отвори още един фронт в по-широко глобално противопоставяне.
- Иран
Широките амбиции на Иран отчасти се коренят в наследството на Персийската империя. След Ислямската революция от 1979 г. Техеран се стреми и да изнася своята сектантска идеология, като подхранва разделенията и конфликтите между мюсюлманите.
По-важното е, че стремежът на Иран към придобиване на ядрени способности се разглежда от САЩ и Израел като пряка заплаха, особено за Израел. Продължаващият цикъл от военни сблъсъци, дипломатическо изостряне на напрежението и икономически санкции тласка Техеран към все по-ясно сближаване с Китай, Русия и Северна Корея.
Инстинктът ви не лъже: Светът отново потъва в огъня на войната
- Световна война, водена на отделни фронтове
Макар че трябва да бъдат взети предвид и други изгряващи сили, включително Бразилия и Индия, най-ясно очертаващото се разделение поставя Китай, Русия, Северна Корея и Иран от едната страна, а САЩ и Европа от другата, въпреки отслабването на политическите и идеологическите връзки между Вашингтон и европейските му съюзници.
Що се отнася до Япония, въпреки дългогодишното ѝ напрежение с Китай се съмнявам, че тя би била готова да участва пряко в регионален или глобален конфликт предвид горчивия си опит от Втората световна война и атомните бомбардировки, на които е била подложена.
Затова не смятам, че вървим към пълномащабна световна война в традиционния смисъл. Вместо това наблюдаваме нещо, което може да бъде наречено „войни на парче“, поредица от регионални конфликти, някои от които вече бушуват, като войната във Украйна и противопоставянето с участието на Иран, САЩ и Израел, а други остават нерешени, като въпроса за Тайван и напрежението между двете Кореи.
Взети заедно обаче, тези на пръв поглед отделни конфликти представляват глобална война, която се води на отделни фронтове, вместо чрез едно-единствено, открито признато противопоставяне между два враждуващи блока.
Трета световна война на прага? Изкуственият интелект има отговор!
- Разпад на международните гаранции за сигурност
Има и друг фактор, който прави настоящата международна обстановка особено опасна: отслабващият авторитет на ООН, включително на Съвета за сигурност.
По време на Студената война тези институции помагаха за овладяването на кризи, които иначе можеха да прераснат в по-мащабни войни. Лидерите от онази епоха също разбираха опустошителните последици от глобален конфликт, особено предвид напредъка в разработването на конвенционални и ядрени оръжия.
За съжаление авторитетът на ООН постепенно ерозира. Слабостта на организацията стана особено очевидна, когато през 2003 г. САЩ нахлуха в Ирак под несъстоятелния претекст, че страната притежава оръжия за масово унищожение. Вашингтон пренебрегна Съвета за сигурност и пристъпи към военната операция без неговото разрешение.
Днес Съветът за сигурност на практика е отстъпил правомощията си по палестинския въпрос на президента Тръмп и неговия така наречен Съвет за мир. Този орган обаче не успя да приложи дори една от 21-те разпоредби, предназначени да възстановят мира в Газа. Вместо това, под негово наблюдение войната между палестинците и Израел в Газа отстъпи място на продължаващата израелска агресия срещу цивилното население в анклава, окупирания Западен бряг, Йерусалим, Ливан и Сирия, без да има каквато и да било реална възпираща сила.
Според мен днешната парализа на ООН напомня за състоянието на Обществото на народите в навечерието на Втората световна война. Може би най-ясната илюстрация на този провал е пренебрегването на решенията на Международния съд на ООН и Международния наказателен съд. Отговорните за геноцида в Газа не понасят никаква отговорност, каквато беше потърсена от военнопрестъпниците в Босна и Херцеговина, Косово или при конфликтите в Африка.
Затова международната общност трябва да укрепи институциите и механизмите, създадени за защита на международния мир, като им предостави необходимите правомощия и ефективност, за да предотвратят по-широк разпад на международния ред.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
- Самир Хабашне е Йордански политик и бивш министър на вътрешните работи.