Н ай-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската държавна администрация е прекратена. В продължение на близо пет години хакери са имали скрит достъп до държавни мрежи и са източили най-малко 130 гигабайта информация, равняваща се на над 62 милиона страници документи. Това съобщи министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев на брифинг.
Той обяви, че е изпратил сигнал до прокуратурата за действията и бездействията на държавни органи през петте години, през които е продължавала операцията.
По думите му неоторизираният достъп е бил осъществяван от 2021 г. Атакуващите проникнали в инфраструктурата, чрез която институциите обменят документи и информация. Те се придвижвали между отделните компоненти на системите и събирали данни, свързани с работата на държавната администрация.
Министърът подчерта, че обект на атаката са били държавни системи за обмен на документи. До момента проверките не са установили доказателства за компрометирани лични данни на български граждани.
Пробивът е открит през август след внедряването на новата национална система за киберсигурност. Тогава е установен неоторизиран достъп до административни мрежи и е започнало мащабно техническо разследване.
Според Василев атаката е останала незабелязана при управлението на няколко правителства, тъй като използваните дотогава средства за защита не са функционирали като единна интегрирана система.
„Новата национална система за киберсигурност за първи път дава единна картина на случващото се в държавните мрежи. Без нея тази активност най-вероятно щеше да остане скрита за неопределен период от време“, посочи той.
- Как е открита и прекратена атаката
След установяването на пробива е сформирана междуведомствена работна група с участието на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, МВР, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“, Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ и националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.
В работата се включили още „Информационно обслужване“ АД, експерти от частния сектор и международни партньори, сред които Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност.
По думите на Василев междуведомствената група е изпълнила одобрен от Съвета по киберсигурност план в три последователни етапа. Първоначално е бил установен пълният мащаб на компрометирането. След това засегнатата среда е изолирана, контролът върху достъпа до критичните системи е затегнат и връзката на атакуващите с използваната от тях инфраструктура е прекъсната.
„Успешно изпълнихме и третата фаза - окончателното премахване на атакуващите от държавните системи“, обяви министърът.
Той уточни, че работата по укрепването на защитата продължава. Отстраняват се установените слабости, въвежда се по-строг контрол върху администраторските акаунти, а националната система за киберсигурност се разширява към 28 общински и областни администрации.
Предвижда се и разработването на национална методика за оценка на зрелостта на киберсигурността в държавните институции. Финализира се и Националната стратегия за киберсигурност, която според министъра е трябвало да бъде приета преди години.
Василев благодари на експертите, работили по случая през последните три месеца при пълна конфиденциалност. Той съобщи, че е разпоредил проверка за пропуските, допуснали продължителния неоторизиран достъп.
„Назначих проверка и въз основа на резултатите от нея изпратих сигнал до прокуратурата относно установените факти и обстоятелства за действия и бездействия на държавните органи през тези пет години“, заяви министърът.
- Хакерските групи и източената информация
В отговор на журналистически въпроси Василев уточни, че зад кибершпионската операция стоят няколко международни хакерски групи, чиято активност е засечена от различни точки по света.
Той отказа да посочи конкретни държави и подчерта, че няма установени доказателства дали извършителите са действали самостоятелно, организирано или по поръчка на чужди разузнавателни служби.
„Не е установено дали представляват интересите на тези държави. Не знаем какво са правили хакерските групи с информацията, която са извличали от българската държава“, заяви Василев.
По думите му източените над 130 гигабайта информация обхващат практически всички сфери на държавното управление. Сред тях са дейността на Министерския съвет, изготвяните доклади и кореспонденцията между министри и институции.
Министърът посочи, че не разполага с информация откраднатите документи да са били разпространявани в т.нар. тъмна мрежа.
Дали става въпрос за умишлени пропуски или за евентуално съдействие на хакерите, предстои да установи прокуратурата.
„Това ще установи прокуратурата, надявам се, когато разгледа сигнала, който изпратих“, заяви Василев.
Той подчерта, че част от установените обстоятелства засягат националната сигурност и не могат да бъдат оповестени публично. По думите му съвместната работа на българските служби и международните партньори от ЕС и НАТО е позволила да бъдат идентифицирани атаките, да бъде прекратен достъпът на хакерите и да бъде премахнат откритият зловреден софтуер.
- Първият сигнал за атаката е получен на 23 юни
Първият сигнал за мащабния кибершпионаж е получен на 23 юни тази година. Тогава новата национална система за киберсигурност е засекла необичайна активност в мрежата на държавна институция. Последвалото разследване е установило, че хакерски групи са имали неоторизиран достъп до държавни системи в продължение на близо пет години.
Това обясни директорът на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ Велизар Върбанов.
По думите му именно внедряването на новата система е позволило да бъдат открити пробиви, останали незабелязани с години.
„Благодарение на новата национална система за киберсигурност успяхме да установим киберинциденти, които са се случили години по-рано и в продължение на пет години са останали незабелязани“, заяви Върбанов.
Той уточни, че на 23 юни Центърът за киберсигурност на „Информационно обслужване“ е получил информация за аномалия в мрежата на една от наблюдаваните администрации. Незабавно са задействани стандартните процедури за реакция при киберинциденти, а в проверката се е включил и националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност.
Задълбоченият технически анализ показал, че не става въпрос за изолиран пробив, а за компрометиране на множество държавни институции. Случаят е определен като мащабен киберинцидент по смисъла на Закона за киберсигурност.
Това наложило задействането на Националния план за реакция при киберинциденти и свикването на междуведомствената оперативна група. На експертите бил представен подробен технически анализ, а впоследствие Националният съвет по киберсигурност разгледал план за отстраняване на хакерските групи от държавните системи.
Планът включва пет етапа, като към момента успешно е изпълнен третият - премахването на всички установени зловредни файлове, процеси и индикатори за компрометиране.
Върбанов уточни, че атаките са обхванали различни елементи от информационната инфраструктура на засегнатите ведомства - сървъри, информационни системи, работни станции и мрежови устройства.
Според него характерът на установената дейност показва, че става въпрос за кибершпионаж, а не за обикновена финансова измама или атака, насочена към кражба на лични данни.
„Обикновено подобни хакерски групи не се интересуват от финансово мотивирани атаки, не са самостоятелни хакери и не се интересуват от лични данни. Те се интересуват от информацията на дадена държава“, обясни експертът.
Той подчерта, че според наличната към момента информация прихванатите документи и данни не са били променяни от извършителите.
На въпрос кои държави стоят зад атаките Върбанов обясни, че установяването на действителния извършител не може да се основава единствено на технически следи като IP адресите.
„Това, че един адрес се намира например в България, не означава, че хакерът физически се намира тук“, посочи той.
По думите му за определянето на произхода и евентуалните поръчители на подобна операция са необходими както технически анализ, така и разузнавателна информация. Трябва да бъдат проучени и политическите обстоятелства през периода на атаките, включително дали действия на България са засегнали интересите на други държави или организации.
Върбанов благодари на ДАНС, Служба „Военно разузнаване“ и международните партньори, които са подпомогнали работата на междуведомствената група с технически данни и разузнавателна информация.
Експертът съобщи и за разширяване на националната система за киберсигурност. С решение на Министерския съвет от 4 ноември са определени 49 държавни администрации с критично значение за функционирането на страната. Те са включени в системата за непрекъснато наблюдение - 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
- Правителството одобри закон за европейската цифрова самоличност
По време на брифинга Иван Василев съобщи и че Министерският съвет е одобрил проект на Закон за европейската цифрова самоличност. С него се създава националната правна и институционална рамка за въвеждането на европейския цифров портфейл в България.
Новият инструмент ще позволи на гражданите сигурно да заявяват, получават, съхраняват и представят данни за самоличността си и електронни удостоверения. Целта е да отпадне необходимостта едни и същи документи да се представят многократно пред различни институции и доставчици на услуги.
„С цифровия портфейл лесно, бързо, удобно и сигурно ще могат да се използват редица държавни услуги, без да се налага многократно представяне на документи и удостоверения“, обясни министърът.
Очаква се системата да намали административната тежест и да улесни достъпа до електронни административни, обществени и частни услуги, включително при използването им в други държави от Европейския съюз.
За бизнеса цифровият портфейл ще предостави възможности за по-лесна електронна идентификация на клиенти, дистанционно обслужване и обмен на информация.
„Целта е гражданите да разполагат с удобен, сигурен и безплатен инструмент за управление и удостоверяване на своята цифрова самоличност, който да улеснява ежедневното им взаимодействие с институциите, бизнеса и доставчиците на услуги“, посочи Василев.
Правителството си поставя за цел законът да бъде приет от Народното събрание до края на годината, за да бъде изпълнен ангажиментът на България към Европейската комисия.
Министърът съобщи още, че вече функционира специализиран информационен сайт - wallet.gov.bg. На него гражданите могат да научат какво представлява европейският цифров портфейл, как ще работи и какви услуги ще предлага. Там ще бъдат публикувани и актуални новини за пускането на системата и необходимите мобилни приложения.