П ремиерът Бойко Борисов призова за безвъзмездна помощ за социално слабите и хората, останали без работа заради коронанируса по време на срещата на Европейския съвет днес. Според него е необходим дългосрочен план.
"Погрешно е да считаме, че сме в края на пандемията. Нито имаме ваксина, нито имаме лекарство", подчерта Борисов преди старта на днешните дискусии.
Die Welt: ЕС облагодетелства икономическите "двойкаджии"
Според българския министър-председател е ключово да бъдат подкрепени медицинските работници, медицинските центрове и като цяло медицинската страна на пандемията и да има единен медицински протокол за всички европейски държави, например по отношение на маските, дистанцията, училищата, ресторантите.
Като втори акцент премиерът Борисов изведе европейската солидарност. По думите му е важно да има безвъзмездна помощ за социално слабите, за хората, останали без работа в следствие на пандемията и да бъдат подкрепени мерките за запазване на заетостта. Според Борисов ЕС следва да се концертира върху следващите 6 месеца до една година, когато се счита че ситуацията ще бъде най-тежка в социално икономически план.
"Разбира се, паралелно трябва да търсим и в дългосрочен план как ЕС ще излезе от кризата следващите години", добави Борисов.
Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар. „четворка на спестовниците“. Същевременно Борисов изтъкна, че в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и по отношение на инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН. „Това е добър компромис“, отбеляза Борисов.
Премиерът изрази оптимизъм, че лидерите ще постигнат съгласие и за съотношението на безвъзмездните и заемните средства. „Има шанс да се разберем и да намерим работещия компромис“, заяви Борисов.
По отношение на върховенството на закона, министър-председателят Бойко Борисов изтъкна, че това е основата на всяка демокрация.
По-късно през деня премиерът проведе среща с президента на Хърватия Андрей Пленкович, когото е поздравил за успешното председателство на Съвета на ЕС.
"България и Хърватия сме приятелски държави, за наша радост заедно влязохме в Банковия съюз и чакалнията на Еврозоната. Преговорите на продължаващия втори ден Европейски съвет са трудни, но е много важно да постигнем съгласие по Бюджета на ЕС до 2027 г. и Плана за възстановяване на Европа", заяви Борисов.
От Брюксел той си спомни и за атентата на летище "Сарафово", отнел живота на шест души през 2012 година.
"Навършват се 8 години от атентата на летище "Сарафово", при който 6 души загинаха, а десетки бяха ранени. Въпреки огромните ни усилия, антисемитизмът и тероризмът все още ги има. Днес не е достатъчно просто да осъдиш омразата и насилието. С делата си ежедневно трябва да сме пример за толерантност", написа Борисов във Facebook.
Спорове за това дали се дават като грантове предвидените за справяне с коронавируса между 500 и 750 милиарда евро провалиха старта на първата присъствена среща на Европейския съвет.
Mеждувременно италианският премиер Джузепе Конте заяви, че преговорите на срещата на върха на ЕС в Брюксел вървят по-трудно от очакваното и са "почти в безизходица".
На втория ден на срещата на върха в Брюксел, лидерите на страните от ЕС се опитват да намерят общ изход от ситуацията, в която се озоваха въпреки няколко кръга преговори и двустранни консултации относно пакета от мерки за възстановяване на европейската икономика след кризата с коронавируса.
"Има много страни в дискусията и това прави процеса много труден. Има много въпроси, по които търсим общи позиции. Тези инструменти трябва да са пропорционални на това, което преживяваме. Никой не трябва да одобрява неефективни средства, необходим е твърд и надежден колективен отговор", каза Конте във Facebook от Брюксел.
Според него преговорите са били "по-сложни, отколкото са очаквали", страните са в безизходица. „Не можем да разрешим много въпроси“, заяви италианският премиер.
Той подчерта, че италианската делегация води тежък диалог с Холандия и други „умерени“ страни, към които обикновено се споменават Дания, Швеция и Австрия по въпроса за европейските финанси.
"Те не споделят необходимостта от смислен отговор, особено по отношение на субсидиите и заемите. Опитваме се да включим всички, така че всички да разберат, че не само Италия и други от най-засегнатите страни се възползват от това, но и цяла Европа", каза Конте.
Преговорите през петъчния ден се оказаха напрегнати.
FT: Остри реплики между Борисов и Рюте на срещата на ЕС
Разговорите продължиха почти до полунощ, а напрежението от споровете за парите на Европа оказаха влияние и на лидерската вечеря, където според "Файненшъл таймс" премиерът Бойко Борисов и нидерландският му колега Марк Рюте са си разменили "остри реплики".
Според статията Борисов е обвинил колегата си, че иска да бъде "полицай на Европа" като си присвоява правото да контролира начина, по който националните правителства ще изготвят програмите си за разпределяне и похарчване на средствата за борба с коронавируса.
Преговорите продължават и в съботния ден. Лидерите провеждат двустранни срещи в т.нар. "почивка", търсейки компромисни варианти.
Искрите между Борисов и Рюте са прехвърчали по време на късната вечеря. Какво е ставало на срещата обаче трябвало да остане конфиденциално.
"Съжалявам, че въпреки изричното ни разбирателство да не се коментира нищо преди да вземем крайно решение, колеги са си позволили да изнасят казано от един или друг премиер", заяви Борисов.
На снимка от работния си обяд с Рюте днес българският премиер демонстрира дружески отношения с коментар "Пълен синхрон".
Напрежението, настанило се на лидерската среща в петък, обаче остава. Очертава се противопоставянето 23 срещу 4. Пестеливата четворка, както я наричат, са Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция. Те са против големите безвъзмездни плащания, които за целия съюз може да достигнат 500 милиарда евро.
"Колкото до Възстановителния фонд, то нашата позиция е ясна - искаме държавите да помагат на най-слабите, пострадали или застрашени от кризата с коронавируса. Но има и няколко въпроса - сред тях и колко пари да бъдат отпуснати и колко от тях ще трябва да бъдат върнати", обясни австрийският канцлер Себастиан Курц.
