Н еотдавна учените започнаха да си задават въпроси дали поредицата от земетресения на Луната са причинени от естествени процеси. По-рано се смяташе, че тези "лунни земетресения" са резултат от разместване на плочи, предизвикано от променливите температури в лунната среда. Но сега нови проучвания разкриват, че земетресенията са причинени от човешкото взаимодействие с лунната повърхност, съобщава „Gizmodo“.
Спускаемият апарат "Аполо 17", използван за измерване на тези сеизмични вълни, е отговорен за причиняването им, което накара учените да преразгледат данните си. Оказва се, че част от сеизмичната активност на Луната е предизвикана от спускаемите апарати, а не от лунната повърхност.
Scientists Find Source Of Earthquakes On Moon In Last Place Anyone Expects. https://t.co/wQFgSxFyQX
— Jadranka Corvila (@jadrankacorvila) September 14, 2023
Въпреки че лунните трусове често са резултат от нарушаване на температурния баланс, те могат да бъдат причинени и от мистериозни трусове в кората на спътника, които според някои учени може да са били често явление за известно време по време на формирането на Луната. Конкретните земетресения, които се наблюдават, са се случили през 1972 г., когато астронавтите на НАСА са поставили сеизмометри на Луната като част от мисията си "Аполо 17". Сензорите, поставени на повърхността на "Аполо 17", събират данни от външната кора на Луната от октомври 1976 г. до май 1977 г., предоставяйки на учените огромно количество данни за изучаване.
С помощта на нови технологии като машинното обучение съвременните учени от НАСА се заеха да анализират отново данните в търсене на отговори относно естеството на лунните земетресения по това време.
Mysterious moonquake traced to Apollo 17 lunar lander base https://t.co/Vxac5R77fD pic.twitter.com/aDrs9etIEO
— SPACE.com (@SPACEdotcom) September 11, 2023
Лунните земетресения често са резултат от интензивната слънчева топлина, която се пречупва от лунната повърхност, повишавайки лунната температура от -133 градуса до 120 градуса по Целзий. Тази драстична промяна води до разширяване и свиване на повърхността, което я кара да се тресе и напуква с обща регулярност. От друга страна, сензорите, открити от мисията "Аполо 17", не са резултат от самата Луна, а от външна дейност на спускаемия апарат.
Това е добра новина за учените от НАСА, тъй като изследването на лунните земетресения може да подпомогне бъдещото проектиране на лунните апарати, позволявайки на екипа да направи необходимите корекции, за да предотврати повреждането на данните от човешка намеса. Бъдещите спускаеми апарати също така ще бъдат снабдени с редица устройства за измерване и изучаване на топлинното разширение и свиване на лунната повърхност, което ще ни позволи в близко бъдеще да разберем по-добре произхода и честотата на лунните земетресения. Тази информация съвпада и с неотдавнашните сеизмични показания, които предполагат повече лунни трусове, съответстващи на неотдавнашния космически апарат "Чандраян-3", който Индия приземи на Южния полюс на Луната.
Един от изследователите, които преглеждат данните, професорът по геофизика Алън Хъскър, смята, че следващата стъпка в този процес изисква поставянето на няколко големи сеизмометъра на тъмната страна на Луната. Хипотезата на Хъскър предполага, че постоянно засенчената част на лунния спътник позволява наличието на ледени водни резервоари точно под повърхността, които никога не се затоплят от слънчевата светлина. Ако това е вярно, сеизмичните вълни, които преминават през подводното течение, ще ни предоставят множество нови данни, за да разберем по-добре Луната и нейния загадъчен произход.
