С и Дзинпин улавя момента.
Докато Русия е заета в Украйна, а САЩ са заплетени в Иран (както и във Венецуела, Куба и Гренландия), президентът на Китай застана в центъра на сцената.
(Във видеото: Русия и Китай подписаха няколко търговски сделки, но не и договор за газа)
От началото на годината Си е приел близо 20 световни лидери в Пекин в рамките на дипломатически блиц, който китайските държавни медии наричат „Сипломация“. В търсене на стабилност – и по-близки отношения – сър Киър Стармър, Фридрих Мерц, Марк Карни, Шахбаз Шариф, Ли Дже-мьонг и други предприеха пътуване до китайската столица, всеки със своите специфични искания, пише The Telegraph.
Си изглежда е човекът, с когото всеки иска да разговаря. Доналд Тръмп и Владимир Путин пристигнаха в рамките на една седмица един след друг, което накара Си да изглежда досущ като модерен император, пред когото лидерите трябва да се кланят – плюс за него, докато се подготвя за безпрецедентен четвърти мандат, който трябва да започне през есента на следващата година.
След тези визити той осъществи и първото си посещение в чужбина за годината – пътуване до съседна Северна Корея за среща с Ким Чен-ун. Исторически погледнато, подобен ход би накарал Запада да настръхне. Сега обаче не е съвсем така.
Всички гледат към Пекин: Си посреща Путин само четири дни след Тръмп
Това е забележителен обрат. Само преди няколко години Китай беше до голяма степен изолиран от световните дела – отхвърлян като източник на коронавирусната пандемия, изолиран заради нарушаването на човешките права на уйгурите и отхвърлян заради войнствените си спорове със Запада, особено предвид суровите тактики на заложническa дипломация.
Но Си е търпелив и гъвкав. Той все още има планове за Тайван. Все още е в словесна война с японския премиер. Всъщност той играе дълга игра.
„Тази вълна от ангажименти на високо ниво изпрати ясно послание: на фона на турбулентния и променящ се глобален пейзаж, Китай масово се възприема като източник на стабилност, което кара страните да гледат на Изток за сътрудничество и възможности за растеж“, прокламира статия в държавна медия през февруари.
Къде обаче се крие истинската лоялност на Си, е друг въпрос. Мотивите му трудно могат да бъдат разгадани, тъй като той приема със същия размах както западни лидери от алианса „Петте очи“, така и световни деспоти. Правата на човека в Туркменистан, Таджикистан, Виетнам и ОАЕ имат огромно пространство за подобрение, но техните лидери получиха абсолютно същото посрещане с червен килим, каквото и г-н Карни и Педро Санчес.
По-важното е, че Китай хвърли жизненоважен икономически пояс както на Иран, така и на Русия, помагайки им да устоят на глобалните санкции. И докато двете нации са въвлечени във война, Китай им оказва материална подкрепа.
По отношение на Русия, Китай е обучил част от нейните офицери и е експортирал всичко – от части за дронове до металорежещи машини, така че Путин да може да продължи да произвежда оръжия за употреба в Украйна. По отношение на Иран, Китай е изпратил прекурсорни химикали за балистични ракети и твърденията са, че е споделил сателитни изображения, за да съдейства при прицелването в американски бази в Близкия изток.
Вместо да потърси отговорност от Китай, администрацията на Тръмп се опита да привлече Си на своя страна, за да притисне Иран за разрешаване на войната. Топката беше в полето на Си, но той я остави да тупка.
Китай ще направи много малко в помощ на САЩ, които са негов стратегически конкурент. Си ще се намеси само ако има ясна полза за Пекин. Ето защо Си и други китайски служители многократно призоваха за мирно разрешаване на войната, за да може глобалната търговия да се възобнови през Ормузкия проток.
Това съобщение беше предадено на Абас Арагчи, външния министър на Иран, който посети страната в началото на май, докато преговорите между Техеран и Вашингтон продължаваха. Това ще бъде и границата на участието на Пекин, тъй като правителството се стреми основно да смекчи икономическите последици, които Китай усеща като най-големия износител в света от затварянето на Ормуз от страна на Иран.
Остава да видим колко дълго Китай може да се представя за спокойния глобален глас, настояващ за мир, особено след като характерът на отношенията му с държави като Иран и Русия им помага да нарушават международните закони и норми по време на война.
Това, че САЩ изглеждат нетърпеливи да получат помощта на Китай за разрешаването на всякакви големи световни кризи, показва колко далеч е стигнал Си – и кой е начело сега.
Тръмп откри двустранните разговори, обсипвайки Си с възторжени хвалебствия. „Вие сте велик лидер“, каза той и продължи: „За мен е чест да бъда Ваш приятел“.
Междувременно Си отправи строги предупреждения за Тайван и предизвика американското доминация, позовавайки се на „Капана на Тукидит“.
Чрез примера за възхода на Атина и страха, който той всажда в Спарта, Капанът на Тукидит се отнася до идеята, че когато изгряваща сила заплашва да измести утвърдена такава, резултатът често е война.
„Могат ли Китай и Съединените щати да надскочат така наречения „Капан на Тукидит“ и да изковат нова парадигма за отношенията между големите сили?“, попита той.
Това само по себе си говори за способността на Си да се възползва от момента, за да оформи нов международен ред, изгоден за китайските интереси. Работата му беше улеснена, тъй като много нации търсят алтернатива на САЩ, предвид бомбастичния и колеблив характер на Тръмп.
Тръмп заплаши да се оттегли от съюзи за сигурност, включително НАТО, като същевременно премести оръжейни системи извън Индо-Тихоокеанския регион, за да ги използва в Близкия изток, отприщвайки безпокойство сред много съюзници на САЩ по целия свят.
Всичко това засили виждането на Си, че Западът залязва, а Изтокът изгрява – и външните обстоятелства продължават да работят в негова полза, докато десетки западни лидери пристигат в Пекин.
Това се отразява и в изявленията на Си, препредадени в държавните медии: „Си също така призова Китай и Русия да работят заедно за поддържане на глобалната стратегическа стабилност... със задължението да насърчават международната общност да отстоява честността и справедливостта“.
Колкото и да е иронично, изявлението подчертава опасната повратна точка, пред която е изправен светът сега, като Си – самият той най-дестабилизиращият фактор – по някакъв начин започва да успява да представи Китай като лепилото, което да задържи един все по-разделен свят. Дори проведената вече среща в Северна Корея не променя това.
