И ранската национална валута продължава стремглавото си обезценяване на фона на мащабните антиправителствени протести и дълбоката политическа и икономическа криза в страната. В началото на януари 2026 г. иранският риал се търгува на рекордно ниски нива спрямо основните световни валути.
(Във видеото: Журналисти: Протестите в Иран са безпрецедентни, режимът е под силен натиск)
В интернет търсачки и автоматични валутни калкулатори към 11–13 януари 2026 г. често се вижда, че 1 ирански риал е оценен на 0,00 евро. Това обаче не означава, че валутата реално е загубила напълно стойността си. Става дума за ефект от закръгляване, тъй като курсът на риала е толкова нисък, че при изчисление до два знака след десетичната запетая резултатът изглежда нулев.
В действителност, по данни от свободния валутен пазар, 1 евро се разменя за над 1 300 000 ирански риала. Това означава, че 1 ирански риал струва около 0,00000077 евро, стойност, която просто не може да бъде визуализирана коректно в стандартен валутен формат.
В български левове картината е също толкова показателна. 1 ирански риал се равнява на приблизително 0.0000015 лева, което означава, че за 1 лев могат да се купят около 680 000 риала.
Така нареченият „нулев ефект“ при валутните калкулатори е по-скоро символ на дълбока икономическа криза, отколкото техническа аномалия. Зад него стоят рязко влошени условия на живот, висока инфлация и все по-силно обществено напрежение, което поставя Иран в един от най-тежките икономически периоди в съвременната му история.
През последните две седмици Иран беше обхванат от вълна от вълнения, която изненада дори опитни регионални анализатори. Това, което започна в края на декември 2025 г. като протести в Техеран заради колапса на иранската валута и наказващата инфлация, бързо се превърна в нещо по-дълбоко и екзистенциално: широко разпространено отричане на управляващата система.
През 1979 г., по време на Иранската революция, един щатски долар се е разменял за около 70 ирански риала. Днес същият този долар струва над 1,4 милиона риала.
Иранската валута е загубила приблизително 20 000 пъти от стойността си за по-малко от 50 години и през миналия месец достигна историческо дъно. Това предизвика масови протести в цялата страна.
Протестите срещу правителството в Иран вече отнеха живота на над 500 души, а австралийското правителство предупреди своите граждани да напуснат страната, докато това все още е възможно.
От търговците на базарите, които първи спуснаха капаците на магазините си в знак на протест, до младите хора в университетите и работническите квартали, недоволството сега обхваща поколения и географски региони, от Техеран до Исфахан, Машхад и отвъд. Тази широта е една от определящите характеристики, които отличават настоящите сътресения от по-ранните вълни на несъгласие, включително широко разпространените протести през 2022-2023 г., предизвикани от смъртта на Махса Амини.
За режим, който е оцелял в продължение на десетилетия благодарение на строг идеологически контрол и тясно свързания с духовенството естеблишмънт, това разграничение е от значение. Лозунги като „Смърт на диктатора“ и скандирания, призоваващи за завръщането на бившия престолонаследник Реза Пахлави, сигнализират не само за икономически недоволства, но и за оспорване на легитимността на системата.
Реакцията на Техеран беше категорична. Властите прекъснаха достъпа до интернет в цялата страна в опит да забавят протестите и да прикрият мащаба на държавното насилие. Силите за сигурност използваха бойни патрони по демонстрантите. Десетки – ако не и стотици, според някои правозащитни организации – бяха убити. Висшата съдебна власт нарече протестиращите „врагове на Бога“ – наказание, което се наказва със смърт. На фона на държавните репресии се задава един по-широк въпрос: на прага на колапс ли е иранският режим?
Краткият отговор на много анализатори е: все още не.
Но крехкостта на системата вече не е теоретична. Години наред Ислямската република жонглира с икономическа стагнация, политическо несъгласие и международна изолация. И днес тези напрежения се сливат. Драматичното обезценяване на иранския риал, двуцифрената инфлация и широко разпространените трудности лишиха правителството от способността му да осигури основна икономическа стабилност – основен стълб на претенцията му за легитимност.
И все пак, колапсът не е неизбежен в традиционния смисъл. Клерикалната държава (от лат. clericus - духовник - означава свързан с духовенството, църквата, свещениците или църковни институции и цели засилване на тяхното влияние в политиката и обществото, често в противовес на светското управление - бел.ред.) разполага със силни инструменти за принуда, включително Корпуса на стражите на ислямската революция и милицията Басидж, а ключови центрове на властта остават непокътнати. Мащабният наратив на ръководството за чуждестранно подстрекателство има за цел да делегитимира протестните движения и да обедини консервативните слоеве на обществото. Но има и пукнатини. Продължителният интензитет на протестите, ерозията на рутинната комуникация чрез прекъсвания на електрозахранването и видимото напрежение върху апарата за сигурност на режима сочат към системно изтощение. Дори някои лоялисти шепнат, че настоящият курс на правителството е неустойчив.
От гледна точка на Персийския залив – където икономическата и геополитическа тежест на Иран никога не е далеч от погледа – истинският въпрос не е дали Ислямската република ще падне тази зима. По-скоро е дали Техеран може да издържи на продължителна криза на легитимността, без да отстъпва значителна власт или да предприема сериозни реформи. И в този смисъл 2026 г. вече се усеща като повратна точка. Само времето ще покаже дали този момент ще доведе до трансформация, фрагментация или нещо напълно безпрецедентно.
Как Иран стигна дотук?
Ето как нестабилната валута доведе до смъртта на стотици хора и може да повали цяла нация.
Началото на протестите
Рязкото обезценяване на иранския риал и годините на икономически сътресения предизвикаха протести в края на декември. Това, което започна като стачка на търговците в базарите на Техеран, бързо се пренесе по улиците на столицата, а след това и в съседни провинции.
В рамките на няколко седмици към търговците се присъединиха студенти и обеднели иранци, които настояваха за облекчение след години на икономически лишения. Срещу тях застана с твърда сила ислямският режим, ръководен от аятолах Али Хаменей.
Активисти твърдят, че броят на загиналите вече надхвърля 500 души.
Години на глобални санкции
Иранската революция от 1979 г. сваля Имперската държава Иран и я заменя с Ислямската република Иран. В следващите десетилетия стойността на риала рязко спада, отчасти заради международни санкции и дипломатическа изолация.
САЩ за първи път налагат санкции през 1979 г. след кризата със заложниците в Иран, като замразяват милиарди долари ирански активи. Те са вдигнати през 1981 г., но през 1984 г. са наложени нови санкции заради войната между Иран и Ирак, а през 1995 г. – заради иранската ядрена програма.
През следващото десетилетие САЩ многократно затягат или добавят нови санкции, включително по време и на двата мандата на президента Доналд Тръмп.
Европейският съюз също налага редица санкции срещу Иран през годините. Заедно със САЩ той в момента прилага ограничения върху сътрудничеството с Иран в следните сектори:
- оръжейна индустрия
- ядрена индустрия
- енергетика
- банков сектор
- корабоплаване
- търговия
- застраховане
Санкции са наложени и от Съвета за сигурност на ООН с цел ограничаване на ядрената програма на Иран, налагане на оръжейно ембарго и замразяване на ирански активи.
Тези мерки са използвани за оказване на натиск върху политиките на Иран и имат опустошително въздействие върху икономиката на страната.
Ролята на Революционната гвардия
След революцията от 1979 г. Иран създава Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (IRGC), който освен военна сила има и сериозна икономическа роля.
Гвардията притежава компании в почти всеки печеливш сектор – от инженерство и логистика до нефт и газ, инфраструктура, транспорт, пристанища, телекомуникации и минно дело.
Тези фирми често печелят големи държавни поръчки при ограничена конкуренция и минимален граждански контрол.
Резултатът е т.нар. „паралелна икономика“. Докато гражданският сектор се бори с тежки регулации, инфлация и валутна нестабилност, компаниите, свързани с IRGC, имат достъп до чуждестранна валута, ползват защита и заобикалят санкциите чрез неформални търговски канали.
В резултат те процъфтяват, натрупват власт и богатство и изтласкват частния бизнес.
Рязко покачване на инфлацията
Комбинацията от санкции и системна корупция доведе до стремглав спад на риала през последните 10 години. Иран внася много основни стоки, а намаленото производство на храни заради години на суша допълнително оскъпява базови продукти като хляба.
До 2022 г. много иранци едва успяват да се изхранват.
Според Световната банка около 10 милиона иранци са изпаднали в бедност само през последното десетилетие. Близо 30 процента от населението е живяло под линията на бедността през 2020 г., а 40 процента са изложени на риск да изпаднат в бедност в близко бъдеще.
Войната през 2025 г. и последният срив
Дванадесетдневната война на Иран с Израел и САЩ през юни 2025 г. допълнително влоши ситуацията. Загубата на ядрени и военни съоръжения при бомбардировките струва на страната милиарди долари за възстановяване и пропуснати приходи и нанесе тежък удар върху икономиката.
През декември стойността на риала достигна рекордно ниско ниво, което отприщи седмици на протести, довели до смъртта на поне 500 души. Очаква се броят на жертвите да продължи да расте.
Как Иран реагира на протестите
Когато протестите избухнаха, новоназначеният управител на централната банка обеща, че правителството ще се заеме с „легитимните“ проблеми на населението. Той предложи месечни парични помощи в размер на 7 щатски долара на човек.
Протестите обаче продължиха, което доведе до твърди и често насилствени действия от страна на властите.
От началото на демонстрациите са загинали стотици протестиращи и десетки служители на силите за сигурност, но точната картина е трудна за потвърждение.
Правителството контролира строго местните медии и ограничава достъпа на международни журналисти. Въведено е и комуникационно затъмнение – прекъснати са интернетът и телефонните връзки, което изолира обикновените иранци от външния свят.
Съществуват сериозни опасения, че властите могат да засилят още повече репресиите, а броят на жертвите да продължи да нараства.
