Д онбас - промишлен район в Източна Украйна, който Москва твърди, че иска да "освободи" - беше в центъра на кървавия конфликт от 2014 г. между Киев и проруските сепаратисти, припомня Агенция Франс прес, цитирана от БТА.
С подкрепата на Москва отцепниците поеха контрол над част от миньорския район с преобладаващо рускоезично население и провъзгласиха там две сепаратистки "народни републики" - Донецка и Луганска.
От близо 6,6 милиона души, които живееха в Донбас дотогава, според украинската статистика, много вече са напуснали района към Украйна или Русия. Миграцията се ускори от началото на руската инвазия на 24 февруари. Няма надеждни данни за сегашния брой на населението.
Руският президент Владимир Путин призна независимостта на двете сепаратистки републики на 21 февруари, три дни преди да започне инвазията в Украйна, в името, между друго, на "защитата" на рускоезичните жители, които според него са дискриминирани от Киев.
След много обрати руската армия обяви в края на март, че променя плановете си, за да се концентрира върху "освобождаването на Донбас". Оттогава Украйна се готви за мащабна офанзива в тази част от района, която контролира, а от понеделник бомбардировките там се засилиха.
Миньорски и металургичен район
Донбас, чието наименование е съкращение от "Донецки басейн", е територия с площ близо 55 000 кв. км (близо два пъти площта на Белгия) и не е самостоятелна административна единица, а се състои от украинските Донецка и Луганска област.
През вековете това е гъстонаселена територия, разделена между кримските татари и украинските казаци. Икономическото развитие на Донбас датира от 19-и век, когато районът се намира в границите на Руската империя, а там са открити първите залежи на въглища.
Този граничен район на Русия, който се простира до обсаденото пристанище Мариупол на брега на Азовско море, крие огромни запаси от каменни въглища и железни руди, които го превърнаха в индустриален център на Съветския съюз.
Именно в този район през 30-те години на миналия век е работил Алексей Стаханов (от него води началото си "стахановското движение"), превърнат в пример за подражание от съветските власти.
Силна идентичност
До войната от 2014 г. най-големият град в Донбас - Донецк - и околностите му бяха най-големият металургичен център на Украйна. Гъстонаселеният район все още е осеян със заводи и мини с много тежки условия на труд.
Наличието на много рускоезични жители там се дължи най-вече на изпращането на руски работници в района след Втората световна война.
Това промишлено и езиково наследство предопределя идентичността на Донбас, който запази здрави икономически и културни връзки с Русия след разпадането на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Украйна.
Москва оправдава подкрепата си за сепаратистите с факта, че тази рускоезична общност е обект на дискриминация, главно след проевропейското движение, родено от събитията на Майдана в Киев, които предизвикаха падането от власт на проруския украински президент Виктор Янукович през пролетта на 2014 г.
Конфликтът от 2014 г. досега
Конфликтът между украинските сили и сепаратистите в Донецк и Луганск избухна през пролетта на 2014 г. вследствие на падането на Янукович от власт и анексирането на полуостров Крим от Русия.
Минските споразумения, подписани през 2015 г. с посредничеството на Франция и Германия, предвиждаха възстановяването на мира в района. Киев и сепаратистите обаче се обвиняваха взаимно в нарушаване на примирието през осемте години на война.
Украйна и западните ѝ съюзници освен това обвиняваха Москва, че оказва военна помощ на сепаратистите с цел да разпалва конфликта, при който бяха убити повече от 14 000 души.
Независимостта на Донецката и Луганската "народни републики", провъзгласена през 2014 г. след референдуми, не е призната от международната общност.
След преминаването на Донецк под контрола на сепаратистите, Краматорск, чиято гара на 8 април тази година стана обект на ракетна атака, взела 57 жертви, стана главен град на района от Донбас под украински контрол и сега е основна мишена на руската инвазия
