К осмическият телескоп "Джеймс Уеб" забеляза най-ранната известна черна дупка във Вселената и астрономите смятат, че младият Космос дори може да е гъмжал от по-ранни черни дупки, пише Livescience.
Космическият телескоп "Джеймс Уеб", чиито мощни камери му позволяват да надникне назад във времето до най-ранните етапи на Вселената, откри свръхмасивна черна дупка, чиято маса е 10 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето, в центъра на детска галактика 570 милиона години след началото на Вселената.
Космическото чудовище може да е само една от безброй черни дупки, които са се разраснали до все по-големи размери по време на космическата зора - периодът, започващ около 100 милиона години след Големия взрив, когато младата Вселена свети милиард години.
Астрономите не са сигурни защо е имало толкова много от тези черни дупки или как са станали толкова големи. Изследователите, които откриха най-новата черна дупка, публикуваха откритията си на 15 март на сървъра за предпечат arXiv, но изследването все още не е рецензирано.
„Това е първото, което откриваме при това червено отместване (точка във времето след Големия взрив), но трябва да има много от тях“, каза водещият автор на изследването Ребека Ларсън, астрофизик от Тексаския университет в Остин. „Очакваме, че тази черна дупка не се е образувала наскоро, така че трябва да има повече, които са по-млади и са съществували по-рано във Вселената", добавя тя.
Черните дупки се раждат от колапса на гигантски звезди и растат чрез непрестанно поглъщане на газ, прах, звезди и други черни дупки. При някои от лакомите разкъсвания на пространство-времето триенето ги кара да се движат спираловидно в пастта си, за да се нагряват и така излъчват светлина, която може да бъде открита от телескопи - превръщайки ги в така наречените активни галактически ядра (AGN). Най-екстремните AGN са квазари, свръхмасивни черни дупки, които са милиарди пъти по-тежки от слънцето и изхвърлят своите газови пашкули със светлинни взривове трилиони пъти по-ярки от най-ярките звезди.
Научна фантастика или реалност: Колонизираме Марс през 2050 г.
Тъй като светлината се движи с фиксирана скорост през вакуума на Космоса, колкото по-дълбоко учените навлизат във Вселената, толкова по-далечна светлина улавят и толкова по-назад във времето виждат. За да забележат черната дупка, астрономите са сканирали небето с две инфрачервени камери (инструментът за средна инфрачервена светлина (MIRI) на "Джеймс Уеб" и близката инфрачервена камера) и са използвали вградените спектрографи на камерите, за да разделят светлината на нейните компонентни честоти.
Чрез деконструиране на тези слаби проблясъци, изпратени от най-ранните години на Вселената, те са открили неочакван пик сред честотите, съдържащи се в светлината - ключов знак, че горещият материал около черна дупка излъчва слаби следи от радиация във Вселената.
Как черните дупки са се образували толкова внезапно в нашия млад Комос, остава загадка. Астрономите все още са на лов за още по-млади, предполагаеми "първични" черни дупки, които са се появили много скоро след или дори преди Големия взрив. Но и досега те остават неуловими.
The misconception that there is no sound in space originates because most space is a ~vacuum, providing no way for sound waves to travel. A galaxy cluster has so much gas that we've picked up actual sound. Here it's amplified, and mixed with other data, to hear a black hole! pic.twitter.com/RobcZs7F9e
— NASA Exoplanets (@NASAExoplanets) August 21, 2022
Има две водещи теории за това как толкова много черни дупки са се разраснали толкова бързо след Големия взрив. Първата е, че те са останки от гигантски звезди, които са се образували далеч по-бързо от тези, които познаваме днес. Втората е, че вълнисти облаци от невероятно плътен газ са се срутили внезапно, за да се образуват всепоглъщащите сингулярности в пространство-времето.
По-вероятно е така наречената Звезда от Население III (категория от предполагаеми звезди, които са били първите съществували някога във Вселената и са направени само от водород и хелий) да е избухнала и оставила след себе си черна дупка преди около 200 милиона години след Големия взрив и "след това да е натрупала много материал доста бързо, от време на време и със скорост по-бърза от стабилната", за да набъбне до размера, който изследователите наблюдават, обясни Ларсън.
Сега изследователите ще започнат да работят заедно с екипа, създал MIRI, за да сканират за още по-силен "подпис" на светлината от далечната галактика. Тези емисии могат да съдържат допълнителни улики за това как мистериозната черна дупка се е образувала в центъра на галактиката.
