Х оризонтът на астрономите се затваря: космическото замърсяване, причинено от увеличаването на броя на сателитите в орбита, пречи на наблюденията на телескопите до степен да застраши бъдещето на професията, предупреждават изследвания, цитирани от Франс прес, чиито автори призовават за "пробуждане".
I hope you enjoy these two crops of the Universe. Aka, inside the Rosette Nebula!
— AstroCarone🇨🇦 (@AstroCarone) March 20, 2023
This was taken with amateur gear, under heavy light pollution.
Details👇🏼#astrophotography #space #share pic.twitter.com/bVtYPzsNu2
С появата на мега-съзвездия от хиляди спътници, изпращани на групи, чието начало постави американската компания "Спейс Екс" през 2019 г., броят на сателитите се е увеличил над два пъти, а проектите за доставяне на високоскоростни данни от космоса се множат.
Това колонизиране на ниската околоземна орбита (до 2000 километра) задръства трафика, увеличавайки риска от сблъсъци. Чрез верижна реакция тези сблъсъци генерират повече отломки, които на свой ред се раздробяват на още по-малки фрагменти, увеличавайки облака от космически отпадъци, гравитиращ над главите ни.
Последствията са "драматични" за професионалната астрономия, изправена пред "безпрецедентна" трансформация на нощното небе, сочи изследване, публикувано в сп. "Нейчър астронъми".
За първи път астрономите са се опитали да измерят спада в ефективността на наблюденията в резултат на това замърсяване и да изчислят цената.
Като отразяват слънчевата светлина, спътниците увеличават ефекта от светлинното замърсяване от Земята. Някои компании, включително "Спейс Екс", се опитаха да намалят яркостта на своите космически апарати, за да смекчат причинените неудобства.
Ефектите от малките отломки обаче са още по-проблемни, тъй като под определен размер земните телескопи не могат да ги открият поотделно.
Now there are too many satellites...
— Cheryl - Democratic socialism is an oxymor🇨🇦🇺🇸 (@cheryl1492) March 21, 2023
Space light pollution is the new crisis...what a time to be alivehttps://t.co/qcCPUZXRsi
В резултат страдат големи научни проекти, като например обсерваторията "Вера Рубин", която е в процес на изграждане в Чили, тъй като моделите прогнозират увеличение със 7,5 процента на яркостта на небето в зенита му през следващото десетилетие. Това от своя страна ще доведе не само до допълнителни разходи, но и до намаляване със същия процент на броя на звездите, които могат да бъдат наблюдавани.
Въздействието може да бъде още по-лошо, тъй като настоящите измервания на светлинното замърсяване подценяват този феномен, според друго изследване, публикувано в сп. "Нейчър астронъми".
Друга цена е загубата на възможности за откриване на редки и непознати астрофизични явления. Някои от тях, като например преминаването на метеорити, са толкова "потайни", че могат да бъдат наблюдавани само при напълно ясно небе.
Тъй като светлинното замърсяване на Земята продължава да нараства, подходящите за изграждане на телескопи места намаляват, оплакват се някои от изследователите.
Феноменът обаче надхвърля рамките на науката и засяга "родовата връзка" на човечеството с небесния свод, който трябва да бъде разглеждат като негово "нематериално наследство", смята астрофизикът Апарна Венкатесан от университета на Сан Франциско.
"Загубата на тъмнина представлява заплаха както за околната среда, така и за нашето културно наследство", с тревога заявяват астрономите и отправят "призив" за пробуждане.
За да се спре тази "лудост", авторите на изследванията призовават за значително ограничаване или дори забрана на спътниците, като подчертават, че всички други мерки за "смекчаване" ще бъдат неефективни.
