В месеца на баловете често чуваме броенето от 1 до 12. Абитуриентите отброяват годините на своето обучение в училище и показват радостта си от края на един период и предстоящото ново начало.
В очакване на точно такова ново начало са и абитуриентите в неравностойно положение. На 30 май част от тях имаха своя бал, а домакини бяха президентът Румен Радев и неговата съпруга Десислава. Тържеството по традиция се проведе в резиденция „Бояна“.
Кръгли маси със специално подготвено меню, голяма градина, сцена с любими български изпълнители и танци очакваха развълнуваните зрелостници.
Сред близо 100-те абитуриенти в неравностойно положение беше и Ани Казакина от Центъра за настаняване от семеен тип във Велинград. С прическа, грим и бляскава рокля 19-годишното момиче очакваше балната вечер с мисъл за предстоящите резултати от матурите.
За живота извън семейна среда, за перипетиите на съдбата и устрема към мечтите, пред Vesti.bg говори Ани – млада, красива и с надежда за нова страница, която тепърва разлиства.
Ани, как се подготви за тази вечер?
Сутринта трябваше всичко да направим с госпожите. Подготвихме роклята, обувките, всичко, което беше нужно и тръгнахме набързо. Една жена дари сума пари и така купихме тази рокля, с която съм в момента.
През годините имало ли е дарители, които са помагали на дома, в който си живяла?
Да, има такива хора.
Кой е най-големият подарък, който си получавала лично ти?
Едно голямо мече, високо метър и петдесет, каквото исках. Това беше подарък за Коледа.
От кога си в дом от семеен тип?
От 14-годишна. Майка ми почина, когато бях на 12 години, а след това и баща ми. Отидох в Център за настаняване от семеен тип във Велинград. Там живях шест години. Аз съм от Ракитово, което е едно близко градче до Велинград и там ни преместиха. Имам брат близнак, който преди дни замина за Англия.
Как се случи така, че той замина, а ти остана тук?
След навършване на пълнолетие, можеш да напуснеш дома. Така двамата с него завършихме 12-и клас. До онзи ден бяхме заедно и дори празнувахме бала му. В събота (28 май) замина за Англия. Той иска да работи, да изкара пари и да си построи къща.
Как успя толкова бързо след завършването си да организира заминаване в чужбина?
Ние сме общо 4 деца. Голямата ни сестра живее там. Тя от 19-годишна е в чужбина и ни помага.
Ти искаш ли да заминеш в чужбина?
Не. Не мога да си го представя.
Каза, че сте общо 4 деца...
Да - аз, моят брат близнак, голямата ни сестра и още една сестра.
Всички вие ли бяхте в дома от семеен тип?
Най-голямата сестра не беше. Тя вече беше пълнолетна и замина в чужбина. Бяхме само тримата. Средната ни сестра беше там 2 години, заедно с нас, от 16 до 18-годишна възраст. Сега вече е омъжена. Ние с брат ми бяхме общо 6 години там.
Как преминаваше един твой ден в дома?
Изключително добре. Първоначално мислехме, че ще бъде много зле, защото бяхме малки и сме слушали всякакви истории. Мислехме, че ще е много гадно, но не беше така. Всичко деца правим всичко заедно там. Храним се заедно, ходим на училище отново заедно... Бяхме общо 24 деца.
Имаше ли битови конфликти и как ги преодолявахте?
С разговори. Не сме се обиждали, сядахме и се разбирахме.
Кой беше най-щастливият и най-тъжният ти момент там?
Най-щастливият ми момент е срещата с моя вече бивш приятел от дома. Даже имам татуирано името на рамото ми. Вече не сме заедно. А тъжните моменти са много. Все има някаква ситуация, в която някой се натъжаваше от нещо.
Имало ли е желание от някой, който да иска да ви осинови?
Да. И когато си по-голям също има желаещи да те осиновят, но много от децата не искат. Аз лично не съм имала такъв случай, но моят брат имаше такава ситуация. Приемно семейство го взе за 1 година. Имаше тормоз към него от това семейство – не му даваха да излиза, а само да седи вкъщи, да учи и да чете. Той се отказа да живее при тях.
Как се случва това отказване от негова страна?
Подава сигнал към социалните служби.
Имаш ли вече план за бъдещето и начертани мечти?
Искам да работя с деца, които да са на по-малка възраст. Сега чакам да излязат резултатите от матурите на 7 юни и ще кандидатствам „Предучилищна педагогика“. Необходимо е успехът да бъде 5:50.
Как се подготви за изпитите?
Имахме помагала и всичко, което ни беше нужно. Сядали сме заедно с госпожите да учим и да правим тестове. Успяхме и се явихме на изпити. Сега ще видим какви ще бъдат резултатите.
Къде ще бъде твоят нов дом?
Моят дом ще бъде тук в София. Имам нов приятел, който е от моето градче Ракитово, но от 15 години живее и работи в София. Той иска след завършването ми да живеем заедно.
Какво послание би искала да оставиш на тези, които имат сходна на твоята съдба?
Да бъдат щастливи и да следват мечтите си. Ако нямаш мечти – седиш на едно място и не правиш нищо, а когато мечтаеш, всичко изглежда по друг начин.
Още от автора:
Ива Русинова - красивото лице на дрифта
Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките
Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“
Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече
От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев
Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история
