М ного деца не харесват математиката в училище.
Катрин Джонсън обаче не е сред тях.
Числата са нейната най-голяма любов.
Любов, която ѝ позволява да прескочи непреодолими на пръв поглед препятствия в живота си.
Любов, която я превръща в един от най-уважаваните специалисти в НАСА и един от тези, които допринасят за това човечеството да стъпи на Луната.
Жена с афроамерикански произход, желаеща да се занимава с наука.
Комбинация, която на пръв поглед изглежда повече от налудничава. Особено в средата на 20-ти век, когато разделението на расова основа в Щатите все още не е преодоляно из основи.
Катрин Джонсън се ражда през 1918 г. в Западна Вирджиния, в малкото градче Сулфур Спрингс.
Още в училищна възраст проявява забележителен интерес към числата. Интерес, който не стихва до сетния ѝ дъх.
Джонсън започва работата си в НАСА (тогава все още НАКА) през юни 1953 г. Това само по себе си е огромен успех предвид нейния произход и пол.
Работата на Катрин и двете ѝ колежки с афроамерикански произход – Мери Джаксън и Дороти Вогън, в изследователския център „Лангли” е одухотворена в американската продукция „Скрити числа” от 2016 г.
Джонсън често е наричана жената-компютър на НАСА.
Благодарение на нейните изчисления американската космическа агенция успява да осъществи едни от най-революционните мисии в своята история.
Американският астронавт Джон Глен казва, че няма да тръгне в космоса преди Джонсън да изчисли всички траектории от неговия полет на ръка.
Катрин участва в организацията и подготовката на излитането на първия американец в космоса Алън Шепърд през 1961 г., полета на Джон Глен от 1962 г., както и в мисията „Аполо 11”.
Приносът на Джонсън се състои в това, че тя успява да направи точни изчисления, които да позволят траекторията на лунния модул с Бъз и Нийл на борда да се засече с тази на командния модул, който обикаля в орбита около Луната, докато те двамата се разхождат по лунната повърхност.
Това е един от най-ключовите етапи по време на мисията, тъй като Бъз и Нийл не биха могли да се върнат успешно на Земята, ако скачването им с Майк Колинс и командния модул не се бе осъществило.
Джонсън се пенсионира от НАСА през 1986 г. след 33 г., прекарани там.
Самата тя споделя, че всеки ден е ходила с желание на работа. „Обичах да ходя на работа всеки ден”, казва тя.
На 97-годишна възраст Катрин е удостоена с президентския медал на свободата, връчен ѝ от Барак Обама.
На 24 февруари 2020 г. Джонсън напусна този свят на 101-годишна възраст.
Джеймс Бриденстайн, администратор на НАСА, определи Катрин като „американски герой” и не забрави да отбележи, че нейният принос към науката няма да бъде забравен.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
