Н а 29 юли 1958г. американският президент Дуайт Айзенхауер подписва Националния акт за аеронавтика и космическо пространство, с което установява създаването на НАСА - Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ.
Това се случва точно преди 61г.
Какво постигна НАСА за тези 61г.? Отговорът е много. НАСА обаче нямаше да е това, което е, без помощта на останалите космически агенции по света като Европейската космическа агенция, Роскосмос, Индийската организация за космически изследвания, Китайското национално космическо управление, а в последните години и SpaceX на Илън Мъск.
Космосът не е територия, на която да се стремим да показваме индивидуалността си в лицето на националност и подобни различия, които имат стойност тук на Земята.
За изучаването на дълбоките тайни на Вселената трябват общи усилия и учените разбраха това след дългогодишната „космическа битка” между САЩ и бившия СССР.
Едно от най-големите доказателства за преодоляването на всички предразсъдъци е изграждането на Международната космическа станция.
Към днешна дата астронавти и цивилни граждани от общо 19 страни са стъпвали на борда на МКС. Сред тях са Белгия, Бразилия, Испания, Казахстан, Малайзия, Швеция, Южна Корея и други.
Каква обаче е равносметката 61г. по-късно след създаването на НАСА? Къде сбъркаха и в кое успяха да се справят първи? И в крайна сметка, какво спечели науката от досегашните им най-знакови мисии?
Пилотирани мисии
„Мъркюри” (1958г. – 1963г.)
Програмата „Мъркюри” е една от най-важните в историята на НАСА. Въпреки че може би главният ѝ план е изпращането на първия американец в космоса, целите ѝ далеч не се ограничават само с това.
Да, Алън Шепърд влиза в учебниците по история като първия американец, летял в космоса. 15-минутният полет е извършен на 5 май 1961г., само няколко дни след историческата обиколка на Юрий Гагарин.
На 20 февруари 1962г. пък Джон Глен става първият американец, извършил полет в орбита около Земята (всъщност полетът на Джон Глен извършва общо три обиколки около планетата ни).
„Мъркюри” е важна мисия от гледна точка на запазване на достойнството на САЩ. Макар и с леко закъснение, те успяват да догонят Съветския съюз в напредването на космическата им програма.
„Мъркюри” се оказва изключително полезна и за науката, не само за опазването на честта на американската нация. Благодарение на пилотираните мисии на „Мъркюри” учените успяват да наблюдават промените, които настъпват в човешкото тяло по време на подобни полети.
Това им помага до голяма степен в работата им по бъдещите космически пилотирани мисии на НАСА.
„Аполо” (1961г. – 1972г.)
Факт е, че СССР постигат много неща в космоса преди американците.
От изстрелването на първия изкуствен спътник в околоземна орбита „Спутник 1” през 1957г. до първото живо създание, летяло в космоса – кучето Лайка, първия човешки апарат, достигнал повърхността на Луната – „Луна 2”, първия човешки апарат, изпратен до друга планета – „Венера 1”, първия човек в космоса – Юрий Гагарин, първата жена в космоса – Валентина Терешкова.
Списъкът наистина е дълъг. НАСА обаче сякаш решава да игнорира всички тези „първи” пъти, в които руснаците трупат точки в Студената война на територията на космоса.
Когато през 1961г. президентът Кенеди казва, че до края на десетилетието американците трябва да стъпят на Луната, много хора определят думите му като лудост.
Неговата легендарна реч пред Конгреса обаче вдъхновява цяло едно поколение, към което често се обръщат като „хлапетата на Кенеди”.
Поколение, което е решено да поведе САЩ напред в космическата битка със СССР. И какво по-хубаво от това да ги изпреварят на Луната? Да се превърнат в първите, изпратили човек на друго космическо тяло.
„Аполо” е може би един от най-амбициозните и скъпи космически проекти и до днес.
„Аполо” претърпява много загуби, включително и човешки жертви в лицето на „Аполо 1”. Първият опит на мисията се увенчава с провал и астронавтите изгарят живи вследствие на случайно възникнал пожар в кабината по време на тестово излитане.
Трагичното събитие се случва 27 януари 1967г. Само две години и половина по-късно, благодарение на десетки опити и денонощния труд на стотици хиляди експерти, човешки крак стъпва на Луната.
Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс влизат в историята. А самият Армстронг казва, че никога не е обмислял предварително думите, които ще изрече, правейки първите си крачки на лунната повърхност.
„Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството” чуваме да отеква в съзнанието ни и до днес. Тези думи, освен това, за пореден път доказват, че в космоса всички сме едно.
„Аполо” се оказва непосилно скъп проект и след мисията „Аполо 17” през декември 1972г. програмата е прекратена.
„Скайлаб” (1965г. – 1979г.)
„Скайлаб” е първата космическа станция на САЩ, изцяло оперирана и ръководена от НАСА.
Изведена е в орбита на 14 май 1973г. и функционира до падането си на Земята на 11 юли 1979г. Останките от „Скайлаб” се приземяват на около 480 км. източно от Пърт, Австралия.
Всички модули, които са формирали финалната структура на космическата станция, са тежали общо около 77 тона.
„Спейс Шътъл” (1972г. – 2011г.)
„Спейс Шътъл” е една от най-дълго продължилите космически програми, оперирани от НАСА.
Совалките от програмата „Спейс Шътъл” изпълняват общо 135 мисии за всичките почти 40г.
„Спейс Шътъл” обаче също е белязана от два инцидента, които историята никога няма да забрави.
28 януари 1986г. и 1 февруари 2003г. остават черно петно в историята на НАСА и до днес. Две трагични мисии, по време на които загиват общо 14 астронавти, сред които Криста Маколиф, която трябваше да се превърне в първия учител, летял в космоса.
Безпилотни мисии
Списъкът с безпилотни мисии на НАСА леко преувеличено може да бъде наречен безкраен. Затова ще обърнем внимание на най-значимите, както и на тези, които предстои да бъдат изпълнени.
„Вояджър” (1977г. – днес)
„Вояджър 1” и „Вояджър 2” несъмнено са едни от най-амбициозните космически мисии, планирани някога.
Освен че двата космическа апарата ни дадоха цял куп нови знания за газовите гиганти на Слънчевата система, те носят в себе си частица от цялото човечество – Златните плочи.
Двата апарата са най-отдалечените обекти в космоса, създадени от човека.
„Галилео” (1989г. – 2003г.)
Космическият апарат „Галилео” е изстрелян на 18 октомври 1989г., а достига целта си – газовия гигант Юпитер, на 7 декември 1995г. след малко повече от 6г. пътуване.
„Галилео” събира голямо количество данни, обикаляйки около Юпитер и срещайки се с неговите луни.
Мисията на „Галилео” приключи през септември 2003г., когато учените съзнателно го разбиха в атмосферата на Юпитер.
„Хъбъл” (1990г.)
Дори и да не сте учен или човек, който активно се интересува от наука, сте чували за „Хъбъл” поне веднъж в живота си.
А има ли по-добър отговор на въпроса дали мисията си заслужава от целия куп спиращи дъха снимки, които получаваме благодарение на „Хъбъл”?
„Касини – Хюйгенс” (1997г. – 2017г.)
„Касини”, който в продължение на 13г. обикаляше около Сатурн и неговите луни и помогна на учените да направят революционни открития, приключи своето научно приключение през 2017г.
Съдбата му бе подобна на тази на „Галилео”.
Учените от НАСА умишлено разбиха „Касини” в атмосферата на Сатурн на 15 септември 2017г.
Причината: откриването на органични съединения на една от луните на Сатурн – Енцелад. Учените решиха да не рискуват замърсяването на Енцелад с микроорганизми от Земята, които биха могли да са оцелели върху повърхността на „Касини” и заради това сами унищожиха „Касини”.
„Джеймс Уеб” (предстои)
Влизането в употреба на наследника на „Хъбъл” – космическия телескоп „Джеймс Уеб”, със сигурност е едно от събитията, които астрономите очакват с най-голямо нетърпение.
„Джеймс Уеб” трябваше да бъде изстрелян още през 2018г., но поради забавяне на проекта това се очаква да се случи през 2021г.
Дали „Джеймс Уеб” ще улавя дори още по магически места в далечната Вселена от „Хъбъл” , предстои да разберем.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
