Н а 15 август се навършват две години от падането на Кабул под властта на талибаните, които поеха контрола над Афганистан на фона на хаотичното и противоречиво изтегляне на Съединените щати от страната след близо 20-годишни боеве.
Когато Зара си спомня за живота си преди лятото на 2021 г., той изглежда като друга реалност. Като ученичка в Афганистан тя е имала "много приятели".
"Бяхме щастливи заедно", спомня си тя. "Учехме, понякога се събирахме заедно ... карахме колела".
Захра, на 20 години, вече не кара колело. Нито ходи на училище, нито се разхожда навън, без да покрива лицето си, нито се вижда с приятелите си, които са избягали от страната. Всичко, което може да прави, е да си седи вкъщи и да се тревожи за бъдещето, което се е разпаднало пред очите ѝ.
"Когато застана пред огледалото и се погледна в него, виждам друга Захра отпреди две години", казва тя. "Чувствам се тъжна заради миналото си."
🇦🇫«Nous avons tout perdu.» Ce mardi marque le 2e anniversaire de la prise de pouvoir des #talibans en #Afghanistan.
— RFI (@RFI) August 15, 2023
►Pour les femmes afghanes qui doivent faire face à d'innombrables restrictions, c’est un retour en arrière considérable.
🎧Reportage @soniaghe #RFImatin 👇 pic.twitter.com/gOxAdQcdsN
Талибаните, които не са признати от повечето държави по света, обявиха вторник за национален празник. Денят е "изпълнен с чест и гордост за афганистанците", заяви заместник-говорителят на талибаните Билал Карими пред CNN.
"Афганистан беше освободен от окупация, афганистанците успяха да си върнат страната, свободата, правителството и волята. Единственият начин за решаване на проблема е разбирателството и диалогът, натискът и силата не са логични", добави той.
Но празнуването е последното нещо, което много афганистански жени като Захра, която CNN идентифицира само с първото ѝ име от съображения за сигурност, искат да направят, тъй като животът под управлението на талибаните става все по-репресивен и брутален.
Активистите предупреждават, че нещата могат само да се влошат, тъй като светът гледа настрани, уморен от продължаващите вече десетилетия войни в Афганистан и твърде зает със собствените си вътрешни проблеми. В същото време намаляването на чуждестранната помощ означава, че милиони афганистанци се борят със сушата, глада и болестите в криза, която според експертите по правата на човека на ООН тази седмица се задълбочава.
"Вече няма такова нещо като свобода на жената", казва Махбуба Серадж, афганистанска активистка за правата на жените и номинирана за Нобелова награда за мир за 2023 г.
"Жените в Афганистан бавно биват заличавани от обществото, от живота, от всичко - от мнението им, от гласа им, от това какво мислят, къде се намират."
Когато талибаните, радикална ислямистка групировка, управлявала Афганистан през 90-те години на миналия век, поемат властта през 2021 г., първоначално се представят като по-умерена версия на предишната си същност, като дори обещават, че на жените ще бъде позволено да продължат образованието си до университет.
Вместо това обаче тя предприе строги мерки, като затвори средните училища за момичета; забрани на жените да посещават университети и да работят в неправителствени организации, включително в ООН; ограничи пътуванията им без придружител от мъжки пол и им забрани да посещават обществени места като паркове и спортни зали.
Жените вече не могат да работят в повечето сектори и миналия месец талибаните закриха всички салони за красота в страната. В този бранш работеха около 60 000 жени, много от които бяха единствените издържащи домакинството си, което доведе до още по-големи проблеми за семействата, които и без това изпитват затруднения.
За млади жени като Захра внезапното преобръщане на ежедневието е особено опустошително, тъй като те навършват пълнолетие и мечтаят за бъдещето си. Тя обича изкуството и е искала да стане дизайнер или да започне собствен бизнес - нищо от това вече не се чувства възможно в Афганистан.
"Аз съм на 20 години и е време да уча, да се образовам", казва тя. "Но не ми е позволено. Аз съм само в къщата си. Просто се притеснявам за моето бъдеще, за моите сестри, и се притеснявам за бъдещето на всички жени в Афганистан".
Тъй като не може да излиза много навън, тя се опитва да запълва времето си вкъщи, като рисува, чете книги и посещава каквито и да е онлайн курсове. Но се чувства задушаващо, като в затвор, казва тя.
"Не мога да се концентрирам, защото виждам ситуацията, сестра ми си седи вкъщи, всички момичета си седят в къщата. Те не могат да правят нищо."
Според доклад на ООН от миналия месец, изготвен след едноседмично посещение в Афганистан, това се е отразило сериозно и на психичното здраве, като се съобщава за широко разпространени случаи на депресия и самоубийства, особено сред тийнейджърките, на които е било попречено да получат образование.
В доклада се казва, че почти 8 % от анкетираните са познавали момиче или жена, които са направили опит за самоубийство. Ограниченията и икономическите трудности са довели и до увеличаване на домашното насилие и принудителните бракове на момичета, се казва в доклада.
Талибаните неведнъж са заявявали, че на жените е разрешено да работят в определени сектори, стига да следват "ислямските ценности".
Забиула Муджахид, друг говорител на талибаните, призна, че все още има "проблем по отношение на образованието на момичетата", като заяви, че групировката иска да "подготви почвата за ислямски правила и разпоредби" и да създаде "безопасна среда за тяхното образование".
Depuis le retour des talibans au pouvoir en Afghanistan, la vie a radicalement changé pour de nombreux habitants, et en particulier pour les femmes pic.twitter.com/ORlRCX5Z2U
— TV5MONDE Info (@TV5MONDEINFO) August 14, 2023
Той твърди също, че "жените работят активно в здравеопазването, образованието, полицейските управления, паспортните служби, летищата и т.н.".
Но организациите с нестопанска цел и експертите твърдят, че това е далеч от истината, а дупката е особено очевидна в сектора на здравеопазването.
Според правилата на талибаните жените могат да получават здравни грижи само от други жени - но забраната за висше образование на жените означава, че всички студентки по медицина не са успели да завършат обучението си и да се дипломират, което създава недостиг на така необходимите жени лекари, акушерки и медицински сестри.
"(Талибаните) изглежда се чувстват напълно комфортно с идеята, че жените и момичетата почти сигурно вече умират поради липсата на здравни специалисти, поради тяхната политика", предупреждава Хедър Бар, директор на отдела за правата на жените в Human Rights Watch.
Международната общност широко осъди отношението на талибаните към момичетата и жените, като тази седмица органът на ООН по правата на човека призова групировката да въведе реформи и да зачита свободите на жените.
Но тези послания не допринесоха за промяна, а световното внимание до голяма степен отслабва - оставяйки много афганистанци да се чувстват гневни и изоставени от света.
"Младите хора в Афганистан крещят с цяло гърло, опитвайки се да привлекат вниманието на света към себе си и към положението на войната, на жената в Афганистан", казва Серадж, активист за правата на жените.
Захра казва, че се чуди защо другите страни изглеждат доволни да гледат настрани. "На тях им е удобно - децата им, дъщерите им, сестрите им ходят на училище", каза тя. "Но ... в този край на света има момичета и жени, които светът просто игнорира и те не могат да направят нищо."
След превземането на властта от талибаните САЩ и техните съюзници замразяват около 7 млрд. долара от чуждестранните резерви на страната и прекъсват международното финансиране. Този ход осакати икономиката на страната, която и без това е силно зависима от помощите, като милиони афганистанци останаха без работа, държавните служители останаха без заплати, а цените на храните и лекарствата скочиха до небесата.
Миналата година САЩ създадоха фонд за икономическа помощ в размер на 3,5 млрд. долара със замразените активи - но официални лица заявиха, че няма да предоставят парите в близко бъдеще на институция в Афганистан, а ще ги предоставят чрез външен орган, независим от талибаните и централната банка на страната.
Хуманитарната помощ пресъхна още повече през последните месеци, след като талибаните забраниха на жените да работят в неправителствени организации. Много организации, включително ООН, трябваше да преустановят важни програми или операции в страната.
През цялото време активистите се опасяват, че талибаните могат постепенно да се нормализират на световната сцена - дори и да не са широко признати като легитимно правителство и да не контролират мястото на Афганистан в ООН.
"Те позират на снимки с усмихнати дипломати, качват се на частни самолети, за да отлетят на важни срещи на високо равнище, където хората им разстилат червени килими", казва Бар. "Разрешава им се да поемат контрола над посолствата във все повече държави. Така че мисля, че от тяхна гледна точка всичко върви доста добре."
Тежката ситуация означава, че от 2021 г. насам над 1,6 млн. афганистанци са избягали от страната, по данни на ООН. Дори тези бежанци са изправени пред несигурно бъдеще, като много от тях все още чакат да бъдат приети в САЩ и други западни държави, а някои чакат толкова дълго, че са били принудително депортирани обратно в Афганистан и е трябвало да се укрият.
"Единствената причина, поради която съм в Афганистан и оставам тук, е да бъда до сестрите си и да се опитам да им помогна", казва Серадж, активистка за правата на жените. "Не съм загубила всякаква надежда. Но с всяка стъпка по пътя и с всяко решение виждам, че става все по-трудно".
А за младите афганистанци, които се надяват да запазят това, което е останало от бъдещето им, бягството изглежда единствената останала възможност.
"Разбира се, всеки обича да бъде в собствената си страна, защото това е родният ни град. Но мисля, че нямаме избор да останем тук", казва Захра. "Трябва да взема решение за бъдещето си. Така че най-добрият начин е да напусна страната."
