А фганистан определено е от най-опасните държави в света. Местните жители непрестанно живеят в страх, а сега заплахата от ИДИЛ е по-голяма от когато и да било. Ето какво предава CNN по темата.
В края на март Касим получава обаждане, че брат му, служител на талибанското правителство на Афганистан, е тежко ранен при самоубийствен атентат близо до Министерството на външните работи в Кабул.
32-годишният мъж потегля към болницата заедно със семейството си, но когато стигат там, лекарите му казват, че брат му вече е мъртъв.
Експлозията ударила контролно-пропусквателен пункт, когато държавните служители си тръгвали от работа за деня. Експлозията е станала в сърцето на силно укрепения дипломатически анклав на столицата, известен като "зелената зона", който до падането на бившето афганистанско правителство през август 2021 г. е бил в центъра на града. По-късно за нападението се обяви "Ислямска държава Хорасан", или ИДИЛ-К - това е вторият удар на групировката по министерството през тази година, тъй като тя съсредоточава огневата си мощ върху важни цели, опитвайки се да подкопае управлението на талибаните и да подкопае общественото доверие в техните гаранции за сигурност.
"Талибаните казват, че ни защитават, но всъщност не могат. Все още сме изправени пред заплахи от различни групировки в Афганистан. Не знам кой наистина стои зад тези инциденти - ИДИЛ или други", казва пред CNN Касим, който моли фамилията му да не се използва поради съображения за сигурност.
"В момента в Афганистан нямаме никаква сигурност, когато излизаме, не знаем дали ще се върнем живи или не", добави той.
За близо две години, откакто талибаните поеха контрола над Афганистан, ИДИЛ-К увеличи обема и сложността на нападенията в цялата страна, оказвайки натиск върху новото правителство и предизвиквайки опасения на Запад за възможното възстановяване на групировка, която отново може да представлява сериозна заплаха в международен план.
Неотдавнашните нападения на ИДИЛ-К бяха насочени предимно към талибаните и други символични цели, както и към шиитските мюсюлмански малцинства в Афганистан, по-специално към етническите хазари. Зачестиха бомбените атентати в градските райони, при които стотици хора бяха ранени и загинаха. Между края на 2022 г. и началото на 2023 г. ИДИЛ-К атакува пакистанското и руското посолство, удари хотел, в който бяха отседнали китайски бизнес представители, и извърши експлозия в комплекс на военновъздушните сили.
Групировката често публикува твърденията си в своя седмичен бюлетин "Ал Наба", в който твърди, че е нанесла 283 удара в Афганистан след превземането на властта от талибаните, като е убила най-малко 670 души и е ранила 1200 души - значително увеличение на жертвите при всяка атака.
При ограниченията за медиите, които сериозно засягат възможността на журналистите да отразяват независимо събитията в страната, и липсата на западни разузнавателни данни е трудно да се проверят тези данни.
В обръщение към Съвета за сигурност през март ръководителят на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) Роза Отунбаева заяви, че ИДИЛ-К представлява "нарастваща заплаха", и изрази загриженост относно способността на талибаните да се справят с това предизвикателство. Но талибаните настояват, че имат пълен контрол.
С оглед на откъслечната информация на място анализаторите все по-често се обръщат към открити източници, за да оценят състоянието на нещата в Афганистан.
Проектът "Афганистански свидетел", ръководен от базирания в Обединеното кралство Център за информационна устойчивост, който следи за спазването на човешките права в страната, публикува тази седмица нов набор от данни за потвърдени злоупотреби и случаи на насилие след превземането на страната от талибаните. Данните, които са налични в карта в реално време, включват 367 доказателства от открити източници - до голяма степен видеоклипове и изображения, споделени в социалните медии - за 70 нападения на ИДИЛ-К от август 2021 г. насам.
Взети заедно, те разкриват постепенна промяна в дейността на групировката в Афганистан - от няколко дребномащабни нападения, насочени срещу талибански патрули и контролно-пропускателни пунктове в селски райони, като източната провинция Нангархар, където ИДИЛ поддържа присъствие от 2015 г., до концентрация на нападения в градски райони, включително в столицата Кабул, Херат на запад и Мазари-Шариф и Кундуз на север.
Преди завръщането на талибаните на власт ИДИЛ-К не е заявявала нападения в Мазари-Шариф, третия по население град в Афганистан, но оттогава насам групировката е заявила девет нападения, включително взрив през март, при който талибанският губернатор на провинция Балх е убит в кабинета си. През първата година от управлението на новото правителство на талибаните ИДИЛ-К заявява осем нападения в град Кундуз.
Данните на "Афганистански свидетел" за потвърдените нападения и твърденията на ИДИЛ-К отразяват продължаващите нападения на групировката срещу цивилни граждани, особено срещу общността на хазарите в Кабул, Херат и други градове, въпреки че през последните няколко месеца нападенията се забавиха, тъй като групировката се съсредоточи върху по-значими талибански цели.
"От данните и пропагандата става ясно, че те преследват елементи на стратегии, използвани другаде, като например насочване към малцинства с цел насърчаване на сектантството, и стават все по-смели в насочването си към високопоставени и символични цели в Афганистан", казва Дейвид Осбърн, ръководител на екипа на "Афганистански свидетел".
"Напоследък талибаните изглежда провеждат серия от набези срещу "Ислямска държава", които съвпадат с намаления брой нападения от страна на групировката. Такава е картината, която получаваме от откритите източници, но в дългосрочен план не е ясно доколко действията на талибаните ще притъпят възможностите на "Ислямска държава - Хорасан" на територията на Афганистан", добави той.
Въпреки обещанията на талибаните за по-умерена форма на управление в сравнение с времето, когато за последен път бяха на власт преди две десетилетия, те отново въведоха строги мерки в съответствие със строгото си тълкуване на ислямското право, или шериата, включително публични екзекуции, бичуване и забрана за жените да учат и да работят.
Докато талибаните се опитват да сведат до минимум заплахата, която представлява ИДИЛ-К, нападенията срещу цивилни продължават.
"Видяхме, че Ислямска държава-Хорасан атакува шиитски хазари, докато посещават училища, джамии и празненства. Това, което е най-поразително, е безпомощността на хората, попаднали в насилието, и постоянното състояние на нестабилност и страх, което се създава от нападенията", казва Осбърн за изследването на "Афганистански свидетел". Тези общности смятат, че фактическите власти няма да ги защитят, след като години наред са били преследвани от самите талибани, добавя той.
Почти половината от проверените от "Афганистански свидетел" нападения са насочени срещу тълпи, които се събират на обществени места, включително пазари, училища, болници, погребения, сватби и религиозни служби.
През октомври 2021 г., два месеца след изтеглянето на САЩ, бойци на ИДИЛ-К заобикалят талибанската охрана, за да стигнат до джамията Имам Баргах, най-голямата шиитска джамия в Кандахар, град в южната част на страната, по време на петъчната молитва. Те застреляха охраната на храма, след което детонираха жилетките си с експлозиви сред тълпата, като твърдят, че са убили и ранили над 100 души. По това време CNN успя да потвърди смъртта на повече от 30 души.
Година по-късно, през септември 2022 г., самоубийствен атентат удря образователния център "Каадж" в квартал Дашт-и-Барчи в Кабул - квартал с преобладаващо хазарско и шиитско население, който е претърпял няколко опустошителни атаки на ИДИЛ преди талибаните да вземат властта - и убива най-малко 25 души. Учениците, много от които момичета, се явявали на тренировъчен приемен изпит за университет. Нападението, чиито видеозаписи бяха потвърдени от "Афганистански свидетел", не беше обявено от ИДИЛ-К, но според анализатори носи отличителните белези на групировката.
По-рано същия месец Хюман Райтс Уоч (ХРУ) заяви, че талибанските власти "са длъжни да защитят рисковите общности" от повтарящите се нападения на ИДИЛ-К, но че тези власти не са успели да им осигурят сигурност, въз основа на интервюта с 21 оцелели и членове на техните семейства. Ричард Бенет, специален докладчик на ООН за правата на човека в Афганистан, също призова за разследване на нападенията срещу общностите на хазарите, шиитите и суфите, които той определи като носещи белезите на "престъпления срещу човечеството".
Фатима Амири, на 18 години, е била сред студентите, които са се явявали на изпит, когато е избухнала стрелбата. При нападението, което разбива и челюстта ѝ, тя губи ухото и окото си и все още получава медицинска помощ. Тя си спомня как студентите са крещели, когато въоръжен мъж е открил огън по тях на бюрата им, последван от звук на експлозия, а връстниците ѝ са лежали окървавени около нея на пода.
"Видях, че много от моите съученици умират. Опитах се да избягам. Всички пътища бяха затворени. Качих се на една стена и скочих, бях в лошо състояние, пълна с кръв", казва тя. "Сега съм полунормално човешко същество с едно око и едно ухо".
"Ние знаем, че талибаните не могат да ни защитят. В момента никой не се чувства в безопасност в Афганистан."
Нападенията на ИДИЛ-К разпалиха безпокойството на американските служители относно възможностите на групировката, като някои от тях предупредиха, че скоро тя може да развие способност да нанася удари по западни цели.
Генерал Майкъл "Ерик" Курила, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM), заяви пред законодателите през март, че ИДИЛ-К е станала по-смела, като се стреми да увеличи редиците си и да вдъхновява или ръководи нападения в региона и извън него. Той изчисли, че групировката ще бъде в състояние да проведе "външна операция срещу интересите на САЩ или Запада в чужбина за по-малко от шест месеца, с малко или никакво предупреждение".
Запитан за това къде могат да бъдат насочени терористичните атаки, произхождащи от Афганистан, Курила заяви, че Европа или Азия са по-вероятни цели от Съединените щати.
Изявлението на Курила подчертава една от основните тревоги на западните разузнавателни служби - че сега, след изтеглянето на САЩ, е трудно, ако не и невъзможно, да се оцени ефективността на талибаните в ограничаването на ИДИЛ-К. Според американски служители и анализатори, при липсата на военно или дипломатическо присъствие на терен, както и на безпилотни самолети, които сега трябва да летят много часове от далечни бази, за да стигнат до Афганистан за разузнаване, достъпът до разузнавателна информация е изключително ограничен.
По тази причина някои омаловажават стратегията на администрацията на Байдън "над хоризонта" - насочена към нанасяне на удари по терористите без американски ботуши на земята - като "над дъгата". Те посочват проваления удар на американски безпилотен самолет в Кабул, при който загинаха 10 цивилни, включително хуманитарен работник и седем деца, като пример за капаните за разузнавателните служби още преди пълното изтегляне, а убийството на лидера на Ал Кайда Айман ал Зауахири - като един от единствените успехи до момента.
В доклада за оценка на заплахите през 2023 г. от американските разузнавателни служби Службата на директора на националното разузнаване заяви, че ИДИЛ-К "почти сигурно запазва намерението си да провежда операции на Запад и ще продължи усилията си да атакува извън Афганистан".
САЩ не са признали талибаните за правителство на Афганистан. Официални представители на САЩ не си сътрудничат с талибаните за противодействие на ИДИЛ-К, нито пък САЩ споделят с тях разузнавателна информация, заяви говорителят на СЕНТКОМ майор Джон Мур пред CNN. Вместо това талибаните се борят самостоятелно с групировката, която по оценки на САЩ в момента наброява между 2000 и 2500 бойци в Афганистан.
Нарастването на насилието постави талибаните в трудна ситуация. След две десетилетия борба със собственото си въстание те се борят с осигуряването на сигурност и спазването на подписаното през 2020 г. споразумение между САЩ и талибаните от Доха за предотвратяване на използването на Афганистан от която и да е групировка, която да застрашава сигурността на САЩ и техните съюзници.
Талибанските сили за сигурност провеждат постоянни операции и нощни набези срещу ИДИЛ-К. Набезите често са насочени срещу цивилни граждани, обвинени в укриване или подпомагане на членове на ИДИЛ-К, като според проучване на Human Rights Watch (HRW) талибаните нападат и задържат хора без надлежен процес. В някои случаи талибанските власти насилствено изчезват или убиват задържани, като изхвърлят или излагат телата на обществени места.
"Талибаните ги преследват по начини, които всъщност са контрапродуктивни, защото се справят с тях по същия начин, по който всички, които са били на власт в Афганистан, са се справяли с бунтовниците, т.е. възможно най-брутално, което означава, че се предизвиква голямо недоволство в местните общности, а това подтиква към повече новобранци", казва Патриша Госман, заместник-директор на отдела на ХРУ за Азия. "Документирахме редица набези на талибаните в Кунар и Нангархар, които завършиха с убийството на много хора, които може да са имали или да не са имали нищо общо с ИДИЛ-К."
През април Съветът за национална сигурност на САЩ заяви, че талибаните са убили лидера на ИДИЛ-К, който е замислил смъртоносния самоубийствен атентат през 2021 г. на входа на международното летище в Кабул "Аби", извършен в условията на хаотична евакуация, при която загинаха 13 американски военнослужещи и над 170 афганистанци, опитващи се да избягат от страната. В дните преди нападението атентаторът самоубиец е бил сред хилядите затворници, които талибаните са освободили от затвора Parwan във военновъздушната база Баграм и затвора Pul-e-Charkhi.
"През 2021 г. ИДИЛ-К беше сведена до няколко клетки в страната и една много малка, малка крепост в провинция Кунар и това беше всичко. В не особено звездната процедура по предаване на властта обаче, в този хаос, талибаните отвориха затворите, включително Баграм, което беше голяма грешка ... те подцениха, че там има и няколко хиляди членове на ИДИЛ-К, които, след като бяха освободени, просто си тръгнаха", заяви Ханс-Якоб Шиндлер, старши директор на Проекта за борба с екстремизма, който е бил член, а след това и координатор на Екипа за наблюдение на ИДИЛ, Ал Кайда и талибаните към Съвета за сигурност на ООН.
"Организацията много усърдно успя да се възстанови".
През януари 2022 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш съобщи, че броят на новобранците на ИДИЛ-К се е удвоил за по-малко от година - от приблизително 2200 на близо 4000 бойци, като според една от оценките до половината от тях са чуждестранни терористични бойци. Техните редици бяха подсилени от бягствата от затворите, а разнообразният им състав означава, че талибаните рискуват да дезертират, като им противодействат, каза Шиндлер, добавяйки, че това може да стимулира антиталибански фракционизъм. От създаването на групата през 2015 г. в състава на ИДИЛ-К влизат редица бивши талибани, както и пакистански бойци, включително от организацията "Техрик-е талибан Пакистан" (ТТП), която през 2010 г. беше обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация.
Групата, действаща в обособени клетки, се възползва от свободните тактически партньорства и големия брой необвързани бойци или джихадисти на свободна практика, които сега имат по-голям достъп от всякога до голям брой възможности след прибързаното напускане на Съединените щати, твърди Джавид Ахмад, старши сътрудник без право на престой в Центъра за Южна Азия към Атлантическия съвет, който следи дейността на ИДИЛ-К.
"Сега те имат неограничен достъп до черния пазар, за закупуване не само на леки оръжия, но и на торове за експлозиви, по-малки търговски дронове, които могат да персонализират. Имат достъп до усъвършенствано комуникационно оборудване. Те купуват снайперски оръжия с лазерно насочване. Те имат достъп до очила за нощно виждане. И често, когато извършват целенасочени убийства, те го правят именно по този начин", казва Ахмад, бивш посланик на Афганистан в Обединените арабски емирства, който е работил с американската отбранителна общност.
Ахмад и Шиндлер твърдят, че атентатът, извършен от ИДИЛ-К на входа на външното министерство, покрай поне три контролно-пропускателни пункта, отразява нарастващия достъп на групировката до разузнавателна информация и способността ѝ да извършва сложни операции. И въпреки че все още не е демонстрирала способността си да извършва нападения извън Афганистан, тя има амбиции да го направи, единодушни са те.
"На път сме да повторим същата грешка, която допуснахме през 90-те години на миналия век, вярвайки, че Афганистан ... има много малко, ако изобщо има нещо общо с нас", казва Шиндлер. "Отклонихме поглед от топката и сме на път да направим същото отново."
Изтекли секретни документи от Пентагона, получени от "Вашингтон пост" през април, представят Афганистан като плацдарм на ИДИЛ-К и предполагат, че групировката представлява нарастваща заплаха за САЩ, Европа и Азия. Оценката на американското разузнаване, която беше разпространена в платформата за съобщения Discord, разкрива усилията на групировката да координира няколко външни операции, насочени към посолства, църкви, бизнес центрове и турнира за Световната купа по футбол през 2023 г., съобщава Post.
В отговор на въпрос за изтичането на информация Ведант Пател, заместник-говорител на Държавния департамент на САЩ, заяви: "В момента се очаква да бъде извършена проверка на информацията: "Разграждането на ИДИЛ в региона продължава да бъде основен приоритет за тази администрация и това е нещо, по което продължаваме да работим колективно с нашите съюзници и партньори."
Талибаните отхвърлиха доклада, като техният говорител Забихула Муджахид заяви в изявление в Twitter, че Ислямско емирство Афганистан "има пълен контрол над страната и не позволява на никого да използва Афганистан срещу сигурността на която и да е друга държава", като добави, че терористични групировки като ИДИЛ-К са "сериозно засегнати и са в процес на унищожаване".
