Задава ли се нова Арабска пролет

П рез последните седмици стотици хиляди протестиращи се организираха срещу дългогодишни автократични лидери южно от Средиземно море. Протестната вълна привлече вниманието на европейските лидери и особено на Франция, която има исторически интереси в този район на света.

В Судан, три месеца на демонстрации накараха един от най-дълго управлявалите арабски лидери – Омар ал Башир – да обяви, че няма да се кандидатира за следващ мандат, но също така наложи едногодишно извънредно положение и разпусна правителството в опит да спаси властта си. Но протестите продължават и неговите позиции отслабват. Някои виждат края на тридесетгодишното му управление, а други считат, че се задава вълна от репресия и вероятно кървава разправа с опозицията.

В същото време, в Алжир протести разтърсиха всички големи градове на страната през последните две седмици. Младежите, които съставляват болшинството от демонстрантите, призовават президента Абделазиз Бутефлика да се оттегли от президентските избори през април, на които той ще се кандидатира за пети поред мандат. Бутефлика е на 82 и е на власт от 1999 г. Той също така е в много лошо здравословно състояние и от 2013 е в инвалидна количка.

Състоянието на алжирския президент се превърна в метафора на управлението на страната. След като през 1962 печели кървавата война за независимост от Франция, алжирският Национален фронт за освобождение, който води основните сили срещу французите, поема властта и никога не я оставя. Днес, Бутефлика, който е от поколението на революционерите, е разглеждан като пионка в ръцете на мощния военен елит, който управлява в сянка с помощта на няколко крупни бизнесмени.

През 2011 г., когато политическата криза обхваща арабския свят заради масовите протести, правителството на Бутефлика успява да оцелее, дори когато диктаторите наоколо – в Тунис, Египет и Либия, са свалени. Алжирските власти използват страха от гражданската война през 1990-те, отнела живота на 200 000 алжирци, като в същото време субсидират основни услуги, за да намалят недоволството от лошото икономическо състояние. Но спадът на цените на петрола принудиха управляващите да съкратят част от разходите, в това число и субсидиите и много скоро след това се появиха първите сигнали за задаваща се сериозна социална криза.

8 години след началото на Арабската пролет, алжирците може би са готови за съпротива срещу статуквото в страната си. Въпреки заплахите на правителството, че протестиращите разбиват сигурността на Алжир и искат да предизвикат нова война като тази в Сирия, излезлите по улиците на алжирските градове нямат никакви спомени от трагичните събития от 1990-те, защото са родени след това. Близо половината от 41-милионното население на страната е под 28-годишна възраст. Мнозина младежи са уморени от липсата на работа и перспектива.

Анализатори предупреждават да не се бърза с определенията за нова Арабска пролет подобно на събитията от 2011, защото бунтовете в Судан и Алжир се случват в различен контекст. Но в Северна Африка и Близкия изток основните проблеми, предизвикали масовите протести преди осем години, все още са налице, а най-вероятно ситуацията е и по-лоша.

Политическите, икономическите и социални предизвикателства са основен проблем на почти всеки близкоизточен режим днес. Трусовете през 2011 обаче засегнаха властта на авторитарните лидери и сега много по-лесно хората се организират с единни искания. Събитията в Алжир и Судан са част от по-широка вълна от анти-правителствени и анти-корупционни протестни движения, които тресат половината държави в региона от две години насам.

Както в Алжир, така и в Судан, правителствата имат дълга история на репресии и брутални практики срещу опозицията. Най-малко 50 души бяха убити от суданските сили за сигурност от декември насам, а хиляди, включително известни опозиционни фигури, адвокати, лекари и журналисти, са арестувани без обвинения и държани в полицейски управления.

Правителството в Алжир пък се самоопределя като защитник на обществото от ислямистите в Северна Африка. Политиците използват травмите от близкото минало – гражданската война в Алжир през 1990-те, която избухва след като армията застава срещу изборната победа на ислямистите. От тогава насам, режимът на Бутефлика многократно залага на страха от конфликт, за да възпира опозицията.

Този образ на пазител на сигурността е подсилван от многобройните хвалби от страна на европейските държави, които извършват общи учения с алжирската армия и даряват милиони евро на правителството в името на сигурността. В този контекст, ударите по правата на човека и заглушаването на политически опоненти остава незабелязано и без кой знае какво медийно отразяване. Досега.

Без значение от възможностите на режимите да смазват дисидентски движения, оцеляването им вече не изглежда толкова ясно. Икономическите и демографски предизвикателства се натрупват, а политическите институции губят все повече легитимността си. Дори ако протестите изчезнат така бързо, както през 2011, има голяма вероятност от ескалация – смъртта на сина на първия алжирски премиер след войната за независимост по време на протест в столицата Алжир през последните дни, е събитие с подобна тежест.

Засега Бутефлика ще участва в изборите през април. За това си решение той съобщи с писмо, като споменава, че ще води „политика на национален диалог“. Това според анализатори означава, че може да има още едни избори следващата година, в които той да не вземе участие. Протестиращите, обаче, искат промяна на статуквото, което означава да бъде разбит кръгът около президента.

Бизнесмените и военните около Бутефлика имат връзки с Франция. Париж следи особено внимателно ситуацията в бившата си колония, тъй като има силни бизнес интереси там. Нещо повече, близо 12 милиона французи имат или роднини, или някаква връзка с Алжир и това прави събитията в арабската страна повод за дебати във Франция.

Въпреки това, правителството на Еманюел Макрон не желае да види нестабилност в Алжир. В момента Франция е насочила поглед най-вече към приближаващите европейски избори и Брекзит и няма възможност да реагира на събитията в Алжир. В същото време, френската армия участва в мащабна европейска мисия в Западна Африка и Мали, и алжирската територия служи за транспортен център и база. Един политически трус би застрашил интересите на Париж. Ето защо, експертите очакват френското правителство да повлияе на кръга около Бутефлика да се намери заместник на президента.

В Судан, който е партньор на САЩ, Турция и Великобритания, анализаторите предупреждават, че Башир може да прехвърли част от властта си на съюзници сред военните, за да маскира оттегляне. Протестиращите обаче продължават да настояват демонстрациите да продължат. За тях тези ходове на суданския президент са залъгване, което не може да продължава вечно.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram