У крайна се превърна в основната точка на напрежение в отношенията на Русия със Запада след струпването на десетки хиляди руски войници в близост до нейната граница и поредицата от твърди изявления на президента Владимир Путин, в които той изложи своите "червени линии".
Марк Тревелян от Ройтерс описва три групи причини, поради които Путин се интересува толкова силно от Украйна и избра да доведе кризата до положение, в което трябва да се предприемат действия, пише БТА.
ИСТОРИЯ
С разпадането на СССР през 1991 г. Русия загуби контрол над 14 бивши съветски републики, в които дотогава доминираше. Най-горчивото хапче обаче бе загубата на Украйна. Двете страни бяха свързани от 9-и век, когато Киев става столица на древната руска държава Рус; през 988 г. нейният владетел, великият княз Владимир, въвежда православното християнство в Русия. От 1654 г. Русия и Украйна са обединени по силата на договор под управлението на руския цар. Те говорят близки езици и по-късно заедно с Беларус образуват славянското ядро на Съветския съюз. Много руснаци чувстват връзка с Украйна, каквато не не изпитват към другите бивши съветски държави в Прибалтика, Кавказ и Централна Азия.
Путин намекна за това през юни в статия, в която каза , че руснаците и украинците са един народ, който споделя "общо историческо и духовно пространство" и че появата на "стена" между тях през последните години е трагична. Киев отхвърли неговите твърдения като политически мотивирана и твърде опростена версия на историята.
ГЕОПОЛИТИКА
След края на Студената война НАТО се разшири на изток с 14 нови държави, включително страните от някогашната Организация на Варшавския договор и трите балтийски бивши съветски републики. Русия видя в това заплашително настъпване към нейните граници.
Украйна не е член на НАТО, но има обещание, датиращо от 2008 г., че в крайна сметка ще се присъедини към пакта. След свалянето на проруския ѝ президент през 2014 г. тя се приближи към Запада, провежда съвместни военни учения с НАТО и прие доставки на оръжия, включително на американски противотанкови ракети "Джавелин" и турски безпилотни самолети. Според Киев и Вашингтон това са легитимни стъпки за укрепване на отбраната на Украйна, след като Русия анексира Крим през 2014 г. и предостави подкрепа на сепаратистите, които все още се бият с правителствените сили в Източна Украйна.
Путин казва, че засилващите се връзки на Украйна с НАТО може да я превърнат в площадка за изстрелване от алианса на ракети срещу Русия.
Русия отхвърля подозренията на Украйна и САЩ, че е възможно да подготвя инвазия в Украйна, заявявайки, че тя само отговаря на заплахи и провокации. Москва иска гаранции за сигурност от Запада, включително оттегляне на обещанието за членство на Украйна в НАТО.
НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ И МОТИВИТЕ НА ПУТИН
Като лидер, който не търпи почти никаква вътрешна опозиция, Путин изпитва силна неприязън към революциите в съседните страни, които биха могли да насърчат протести и в Русия. В Беларус той помогна на лидера ветеран Александър Лукашенко да се закрепи на власт след масови демонстрации миналата година. В случая с Украйна, представата за демократична, просперираща близка съседка на път към възможно членство в Европейския съюз и НАТО е неприемлива и потенциална заплаха за Путин, ако вдъхнови руснаците с прозападна визия.
Поддържането на напрежението заради Украйна помага на Путин да придаде допълнителна тежест на едно политическо послание в Русия: че той е решителен защитник на руските интереси в свят, в който тя е заобиколена от врагове и заплахи. Държането на Запада в неизвестност относно евентуална инвазия на Украйна поставя Русия високо в международния дневен ред и накара президента на САЩ Джо Байдън да установи отново контакт с Путин, с когото проведе видеоразговор на 7 декември.
Публичните изявления на Путин показват, че действията му са продиктувани от лични убеждения, както и от политически тактики.
Възможно е също така руският президент да се е замислил за собственото си наследство - той може да се кандидатира за още два шестгодишни мандата, след като сегашният му изтече през 2024 г. В интервю, излъчено на 12 декември, Путин изрази съжаление за разпадането на Съветския съюз като отказ от "историческа Русия" и отчете, че "това, което беше изградено в продължение на 1000 години, до голяма степен е загубено".
Подобни изявления подкрепят мнението на някои анализатори, че Путин гледа на Украйна като на "недовършена работа" и иска да продължи след завземането на Крим, което повиши популярността му в Русия, с по-нататъшни действия, за да върне част или цялата територия на Украйна под контрола на Москва.
