Т ова се случва в края на януари 2016 г.: Игор Кословски от Донецк, специалист по религиозни науки, излиза на улицата, за да изхвърли боклука, но така и не се завръща у дома. Въоръжени лица го отвличат и го държат близо две години в плен.
Първоначално той е откаран в едно мазе без прозорци. С чувал на главата го завеждат на разпит. „Не виждах нищо. Първото изречение, което чух, беше: „Досега измъчвали ли са те?“, спомня си той. Кословски е подложен на бой, токови удари, душене. „Бяха дълги и тежки часове“, споделя той пред „Дойче Веле“.
Врагове на „младата република“
Разказва, че след мъченията ръцете и краката му започнали да изтръпват. Освен това често губел съзнание. Пред него мъчителите се сравнявали с прословутите съветски тайни служби от 1930-те. Обвинили го, че е подкрепял протестите от Майдана и че е привлякъл много студенти към „проукраинска политическа позиция“. Бързо бил обявен за враг на „младата Донецка народна република“.
За Игор Кословски не е лесно да говори за онези мрачни месеци. „Всички пленници бяха измъчвани. Над всички упражняваха насилие, изнасилваха всички наред – и жени, и мъже“, спомня си той.
По онова време семейството му решило да избяга от Донецк. Всички се страхували да не им се случи същото. Останал само големият му син, който е с увреждане. „Сепаратистите определено имат план: целта им е да елиминират и изхвърлят активното малцинство и да сплашат пасивното мнозинство“, казва Игор Кословски.
Юристката Александра Матвичук знае много добре за какво говори Кословски. Тя се е срещала и разговаряла със стотици хора, попаднали в плен на лоялните на Кремъл сепаратисти около Донецк и Луганск. Те държат отвлечените в мазета, складове, гаражи, развъдници, в затвори или стари заводи.
Мъчения, зверства, убийства
Матвичук ръководи Центъра за граждански свободи в Киев, който документира незаконни арести, принудителен труд, мъчения и убийства. Тя разказва за истински зверства: за пленници с отрязани ръце и крака, за приковани с пирони крайници към дървени кутии, за очи, извадени с лъжица. Най-често става дума за цивилни граждани: „Няма рецепта за това как да се държите, за да се предпазите: можете да се кланяте на портрет на Путин, но в същото време да пресечете улицата пред кола, в която седи представител на незаконна въоръжена група. И ако нещо не му се хареса, отивате в мазето“, разказва тя.
Хората могат да изчезнат за три дни, три месеца или дори три години. Контактът с роднините или с адвокат е невъзможен. Често Матвичук се оказва единственият човек, при когото близките търсят помощ. Тя се е обърнала и към ООН с молба организацията да отправи апел към властите в Русия или към тези, които ръководят сепаратистите.
Отвлечените вероятно са хиляди
„Нашият живот е някак сюрреалистичен“, казва юристката. „Знам много добре, че ако започне нова руска офанзива, аз и моите колеги ще бъдем първите жертви, защото ние сме активното малцинство, което трябва да бъде физически унищожено или изгонено. Защото сме способни на мирна съпротива“.
Според Игор Кословски, сепаратистите вече са отвлекли няколко хиляди души. „Когато излязат на свобода, тези хора не получават никаква психологическа помощ“, казва 68-годишният мъж. И той не е получил такава. Кословски е освободен в края на 2017 г. при размяна на заложници.
