С поред голяма търговска организация руските предприятия, работещи в съседен Казахстан, имат все повече проблеми, тъй като историческите връзки между двете бивши съветски държави изглежда се разклащат на фона на войната на Москва в Украйна и противопоставянето със западния свят, пише в свой анализ Newsweek.
(Във видеото: Банки бавят плащания към Русия за доставки на петрол)
Николай Дунаев, вицепрезидент на "Опора России" - Всерусийската неправителствена организация на малкия и средния бизнес, заяви в понеделник пред вестник "Известия", че руските плащания към Казахстан се сблъскват с все по-големи забавяния, тъй като местните банки се опасяват, че ще бъдат подложени на вторични санкции заради това, че правят бизнес с Москва.
От Newsweek уточняват, че са направили опит да се свържат с руското външно министерство по имейл, за да поискат коментар.
Съобщава се, че плащанията са спрени за няколко седмици, докато някои големи банки - като Halyk Bank, която оперира в Казахстан, Киргизстан, Грузия, Русия, Таджикистан и Узбекистан - отказват да обработват всякакви плащания, свързани с Русия.
Чуждестранните банки в няколко държави започнаха да се колебаят дали да работят със санкционирани руски субекти след решението на президента Джо Байдън през декември 2023 г. да позволи на Министерството на финансите да налага вторични санкции на тези, които го правят.
За проблеми с обработката на данни за руски клиенти се съобщава в страни като Китай, Турция и Обединените арабски емирства.
Последните опасения на Русия идват на фона на преначертаните отношения с близките партньори от Централна Азия на фона на пълномащабната война на Москва в Украйна, започнала през февруари 2022 г.
Агресията на Кремъл и последвалите я западни санкции разтревожиха централноазиатските столици, които отдавна са в съюз с Москва.
Казахстан е един от най-надеждните съюзници на Русия в региона, като Астана е допълнително задължена на Москва, след като руските сили за сигурност помогнаха за потушаването на общонационално въстание срещу управляващото правителство в началото на 2022 г.
Казахстан е член на ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).
Въпреки това Казахстан многократно се е въздържал - вместо да гласува против - при гласуването в Общото събрание на ООН срещу действията на Русия в Украйна. През септември 2022 г. Астана отказва да признае заявената от Русия анексия на четири частично окупирани украински региона, припомня Newsweek.
Един от висшите правителствени служители заяви пред Ройтерс през следващия месец, че президентът Касим-Жомарт Токаев преоценява двустранните връзки с Москва. Междувременно страната се стреми на запад към по-голямо икономическо сътрудничество с Европейския съюз.
Токаев също така е разговарял няколко пъти с украинския президент Володимир Зеленски и е посрещнал десетки хиляди руснаци, бягащи от заповедта на президента Владимир Путин за мобилизация.
Възприеманото нежелание на Казахстан да подкрепи Москва предизвика гняв сред провоенно настроените националисти в Русия. Бившият президент и министър-председател Дмитрий Медведев например отхвърли страната като "изкуствена държава" и призова за възраждане на Съветския съюз под егидата на "славянския народ".
Този уикенд изтече аудиозапис на законодателя Андрей Гурульов, в който се изказва предположение, че неотстъпчивостта на Казахстан може да бъде посрещната с руски военни действия.
Подобни заплахи са отдавнашни. През ноември 2022 г. политическият анализатор Дмитрий Дробницки се появи в телевизионното предаване на топ пропагандиста Владимир Соловьов и заяви, че Казахстан може да представлява заплаха за Русия.
"Нека да отбележим, че следващият проблем [след Украйна] е Казахстан, защото там могат да започнат същите нацистки процеси, които се случваха в Украйна", каза Дробницки, позовавайки се на акционерното лъжливо твърдение на Кремъл, че в Украйна има фашистко правителство.
Проучване на общественото мнение в Казахстан, проведено през май 2023 г. сред 1100 души от неправителствените организации MediaNet и PaperLab, установи, че броят на хората, които смятат, че Русия може да нахлуе в Казахстан, е нараснал до 15 % от 8,3 % при предишното проучване.
Казахстан обаче не е изоставил Москва. Страната се очертава като ключов маршрут за преодоляване на санкциите за Русия в условията на западната рестрикция, особено за технологии, необходими за оборудването на най-модерните оръжия на Москва.
Стойността на вноса на микрочипове в Казахстан например се е увеличила от 35 млн. долара през 2021 г. на 75 млн. долара през 2022 г., докато стойността на износа на микрочипове за Русия е нараснала от 245 000 долара през 2021 г. на 18 млн. долара през 2022 г. В доклад на OCCRP [Проект за докладване на организираната престъпност и корупцията] от 2023 г. се предполага, че Казахстан служи и като канал за доставка на технологии за безпилотни летателни апарати в Русия.
Миналото лято министърът на търговията и интеграцията на Казахстан Серик Жумангарин заяви пред Радио "Свободна Европа/Радио Свобода" (RFE/RL), че Астана не може да спре всички санкционирани стоки. Той добави, че в списъка, предоставен на страната, има "7000 вида стоки, които са обект на санкции".
"Когато разговаряхме с тях, казахме: "Не може всичко това да бъде блокирано или проследено", каза Жумангарин за разговорите си със западни представители.
Икономическите връзки през 4500-километровата руско-казахстанска граница процъфтяват, откакто Москва спаси администрацията на Токаев в началото на 2022 г. Оттогава насам са регистрирани рекордни стойности на икономическото сътрудничество, като през 2022 г. стокообменът се оценява на 26 млрд. долара, а през 2023 г. - на 27 млрд. долара.
"Казахстан обеща да спазва западните санкции срещу Русия, но при всяко посещение на казахстански министри във Вашингтон за обсъждане на санкционните разпоредби се прави друго посещение в Русия, за да се обещае продължаване на съюзничеството с Путин", пише през февруари Кейт Малинсън от мозъчния тръст Chatham House във Великобритания.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
