Е С рядко получава втори шанс в геополитиката. И все пак миналата седмица Европейският парламент реши да пропилее такъв шанс. Като гласува за изпращане на дългоочакваното споразумение за свободна търговия с блока Меркосур за правно становище в Съда на ЕС. Това е процес, който може да отнеме до две години, законодателите нанесоха сериозен удар върху европейската надеждност в момент, когато скоростта и сигурността имат повече значение от всякога. Това посочва Дора Мередит за Politico.
Мередит е директор на ODI Europe.
След повече от две десетилетия преговори, тази сделка трябваше да демонстрира, че Европа все още може да действа решително в свят на засилена геополитическа конкуренция. Както аргументира тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, това бе крайният тест за продължаващата значимост на Европа на световната сцена. Без да осъзнава това, решението на Парламента засилва впечатлението, че блокът не може да изпълни обещанията си, дори когато споразумението вече е почти факт.
По всякакви разумни мерки, това е стратегически автогол.
Въпреки протестите Съветът на ЕС одобри сделката с Меркосур
Последствията от това надхвърлят търговията. Правителствата на Меркосур прекараха години в преговори за това споразумение с добронамереност, преодолявайки колебанията на Европа, променящите се изисквания и непоследователните политически сигнали. Разбираемо е, че сега те интерпретират изпращането на въпроса към съда като политически ход. За партньори, които вече се предпазват в един все по-конкурентен глобален контекст, това засилва съмненията дали Европа е надежден съюзник.
За Европа обаче истинската загуба е на по-дълбока истина, която твърде често остава скрита: че реалната ѝ сила идва от способността ѝ да сключва такива споразумения и след това да ги прилага сериозно, последователно и в голям мащаб.
Споразумението ЕС - Меркосур не е просто поредна търговска сделка. То беше създадено като рамка за дългосрочно икономическо, политическо и стратегическо партньорство с регион, където влиянието на Европа постепенно намалява. То предлага пълен достъп до пазара за стоки и услуги, ясни правила за инвестиции, достъп до критични материали, структурираен политически диалог и подход, основан на сътрудничество при решаване на спорове.
В цялост, това трябваше да закрепи Европа по-солидно в Южна Америка в момент, когато други, най-вече Китай, се движат по-бързо и с по-малко ограничения. И въпреки че амбицията не е изчезнала след гласуването на Парламента, тя е сериозно застрашена.
През годините голяма част от критиките към сделката с Меркосур се фокусираха върху устойчивостта. Действително, ако в крайна сметка бъде приета, това ще бъде тестът за това дали ЕС може да превърне ценностите си в реално влияние. Сделката прави широк набор от предишни доброволни ангажименти юридически обвързващи, включително изпълнението на целите на Парижкото споразумение и спазването на международните конвенции за трудови права, човешки права, биоразнообразие и опазване на околната среда. Тя обаче го прави чрез диалог и сътрудничество, а не чрез автоматично оттегляне при неизпълнение, подход, който отразява политическите реалности както в Брюксел, така и в страните от Меркосур.
OPINION: Last week, the European Parliament froze the long-awaited trade agreement with the Mercosur bloc.
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) January 27, 2026
For partners already hedging their bets in an increasingly contested global landscape, it reinforces doubts over whether Europe can be relied on.https://t.co/oH5kchhvhK
Това разочарова тези, които призовават за по-строги регулации, но подчертава неудобната истина: европейското влияние върху устойчивостта не идва от опита да се принудят партньорите да спазват правилата, а от продължителен ангажимент и сътрудничество. Това беше червена линия за правителствата на Меркосур и без нея нямаше да има сделка.
Новият "механизъм за ребалансиране" в сделката е част от тази логика, тъй като позволява на страните от Меркосур да спрат отстъпките си, ако бъдещи непредвидени регулации на ЕС ефективно анулират обещания достъп до пазара. Критиците се боят, че това положение може да се използва за оспорване на бъдещи мерки на ЕС за устойчивост, но страните от Меркосур го виждат като защита срещу евентуални едностранни действия на ЕС, какъвто е примерът с Регламента за обезлесяване. В практиката такива механизми рядко се използват, а включването му беше цената за осигуряване на допълнителен протокол за устойчивост.
Най-важното е, че нищо от това няма да се реши чрез правно забавяне. Напротив, отлагането отслабва способността на Европа да формира резултати на терен. Проучванията на водещи бразилски климатични институти показват, че амбициозното международно участие укрепва вътрешните про-екологични коалиции чрез повишена прозрачност, ресурси и политическо влияние. Отсъствието, обратно, оставя пространство за актьори с много по-ниски стандарти.
Същата логика важи и за икономическото измерение на сделката. Комисията правилно посочва ключовите цифри: милиарди евро спестявания от мита, разширен достъп до пазара, сигурен достъп до критични минерали и нарастваща търговия. Според скорошно изследване на Европейския център за международна политическа икономика, всеки месец забавяне представлява €3 милиарда загубени износни приходи.
Но тези цифри са по-маловажни от това, което стои зад тях: Европа ще получава всичко това, като предлага ограничени отстъпки в чувствителни селскостопански сектори; страните от Меркосур ще получават достъп до най-големия единичен пазар в света, но само ако могат да изпълнят изискванията за регулиране и околна среда, които могат да натоварят вътрешните им капацитети.
ЕК: Искът на ЕП срещу сделката с Меркосур е неоснователен
Истинската сила отново е в прилагането на сделката. Ако се управлява правилно, този натиск могат да стимулират инвестиции, да модернизират стандарти и да намалят зависимостта от износ на суровини, както твърдят латиноамериканските аналитични центрове. Този преход е точно това, за което е създаден инвестиционният пакет на ЕС "Global Gateway" от €1,8 милиарда. А забавянето на сделката забавя и него.
Решението на Парламента не е просто процедурен проблем, то уврежда най-голямата сила на Европа в момент, когато колебанието носи реални разходи. То също така създава непосредствен институционален проблем за Комисията. Въпреки правното спиране, Комисията е законово свободна да приложи сделката временно, но това е трудно решение: да се приложи и да се влезе в буря от критики за избягване на демократичен контрол, което ще се обърне срещу нея в деня, когато Парламентът най-накрая гласува; или да се приеме двегодишно забавяне и да се отложат икономическите ползи, възможно за неопределено време, страните от Меркосур няма да чакат вечно.
Ако Европа иска да се възстанови, през следващите месеци трябва да направи всичко възможно, за да покаже както на партньорите си от Меркосур, така и на целия свят, че това забавяне не означава оттегляне. Това включва продължителен политически диалог, реалистични ангажименти по инвестиции и сътрудничество, включително внедряването на Global Gateway, както и ясен план за прилагане на сделката веднага след приключване на правния процес.
Две години са вечност в днешния геополитически климат. Ако Европа позволи този момент да премине без корекция на курса, другите няма да чакат. Сделката може да е несъвършена, но бездействието е далеч по-лошо. Европа трябва да бъде много по-смела в комуникацията на тази реалност към света и, може би още по-неотложно, към собствената си публика.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
