О т началото на студените месеци над Истанбул се носи необичайна миризма. Откакто цените на суровините и енергията експлодираха, мнозина се отопляват с въглища или дърва - природният газ в момента се е превърнал в лукс. Жителите на 15-милионния град се тревожат, че гъстите пушеци от изгорени въглища са опасни за здравето. В някои дни метрополията край Босфора още отсега е под похлупак от гъст смог, пишат от "Дойче веле".
Причините за високите цени на енергията се коренят във валутната криза, която избухна преди три години и продължава и до днес. Високата инфлация от 19,89% поставя турската лира под силен натиск. Националната валута се обезценява буквално с часове, отбелязвайки все нови и нови отрицателни рекорди. За един долар междувременно трябва да се броят 10,6 турски лири. За пръв път в най-новата турска история бе премината психологическата граница от 10 лири за долар. От началото на годината лирата се обезцени спрямо долара с над 30%.
"Хората се опитват да спасят парите си"
Сред турското население расте недоволството от това, че политиката не успява да овладее огромната инфлация и предизвиканите от нея колебания в цените. Опитите за противодействие на турското правителство както в икономическата, така и в паричната политика, не дават ефект. Независимо от това турската Централна банка за пореден път снижи основния лихвен процент - от 16 на 15 на сто.
Курсът на Централната банка до голяма степен се влияе от мнението на президента Ердоган, който неизменно повтаря, че е враг на високите лихви. Ердоган многократно е сменял ръководството на Централната банка, когато то не е следвало неговите препоръки. Но понижаването на основния лихвен процент в условията на инфлация е твърде необичайна мярка. Централните банки обикновено реагират точно обратното на високи инфлационни нива. И макар че икономически експерти подлагат действията на Ердоган на силна критика, той не спира да повтаря като мантра следното: "Лихвите са причината, инфлацията е резултатът".
Експертката Гюлай Елиф Йълдъръм също смята, че паричната политика на Ердоган не се базира на научна основа. "Виждаме, че намаляването на основния лихвен процент не спира (…). Централните банки по цял свят напоследък увеличиха лихвените проценти, при нас обаче политиката върви в точно противоположна посока", казва тя.
Икономистът Сонер Куру обръща внимание на факта, че пазарът, а и хората отдавна са се нагодили към очакваните постоянни снижения на основната лихва. "Хората се опитват по всякакъв начин да спасят парите си от инфлацията. Но дори и да купуват злато, това пак води към косвено повишаване на обменния курс, тъй като благородният метал е зависим от долара", пояснява той. Експертът казва, че турците са изложени на постоянно повишаващи се доларови стойности още от 2013 г. насам. Затова все повече хора се опитват да спасят спестяванията си, като ги превръщат в чужда валута. "В бъдеще хората ще спят с долари под възглавниците си. Живеем във време, когато даже онези, които никога не са правили сделки с долари, сега започват да търсят именно там спасение за парите си", казва Куру.
Икономиката бележи ръст, но хората не го усещат
Все пак турската икономика предлага и някои положителни новини. Чуждестранните износители и инвеститори извличат големи ползи от слабата турска лира. Включително и поради този факт турската икономика отбелязва прираст. Според официалните данни, през второто тримесечие на 2021 тя е нараснала с 21,7% - най-високият прираст от 1999 година насам.
Цялото това оживление обаче не носи никакви ползи за турското население. Особено цените на основните хранителни продукти, които през последните месеци направо експлодираха, предизвикват огромно недоволство сред хората.
Всички малки деца да изучават Корана? Заплаха за светска Турция
Цените в Турция вече стават жестоки
Критици на Ердоган: В Турция започва лов на вещици
Турция на Ердоган: "Той живее като султан, докато ние се борим да оцелеем"
Проектът на Ердоган, който надминава всичко досега
DW: Защо Ердоган забрани числото 128?
Защо в Турция масово се запасяват със злато
