Путин, ще остане ли или ще си тръгне

Д али руският президент ще напусне властта през 2024 г. или ще остане? Това е въпросът, който руските наблюдатели задават от 2012 г., когато Владимир Путин се върна в Кремъл. Мнозина твърдят, че той без съмнение ще остане, докато малцинството смята, че ще си тръгне. Парадоксално е, че след като Путин най-накрая очерта своята визия за Русия след 2024 г. и двата лагера се чувстват прави. Путин даде на света представа за плановете си, но типично, той държи много опции отворени, коментира Кадри Лийк от Европейския съвет за външна политика.

Още от президентските избори през 2018 г. големият, макар и тихо обсъждан, политически въпрос в Русия е свързан с плана за 2024 г. Дали Путин ще отгледа наследник, който да поеме задълженията му? Ще се опита ли да остане в Кремъл и заради това да промени конституцията? Или ще прекрои политическата система, така че тя да му позволи да напусне?

Каква е играта на Путин, защо свали кабинета на Медведев

В крайна сметка, обявеното представлява комбинация от трите - както вероятно трябваше да бъде. Ако някой допуска, че Путин не възнамерява да удължи президентството си след 2024 г., да направи отново временна смяна на длъжностите или да започне нова имитация на прехвърляне на власт, тогава този някой трябва да се запита дали Русия може да намери „нов Путин”. Такъв лидер би трябвало да функционира като арбитър сред елитите и, което е важно, да има достатъчно истинска подкрепа сред населението, нещо, което винаги е било в основата на президентството на Путин.

Ако президентът и елитите не успеят да намерят или постигнат съгласие за нов Путин, тогава повторното въвеждане на система на контрол и баланс става очевидната възможност.

Точно това обяви Путин на 15 януари: диверсификация на властта, която прави президентството не толкова силно, колкото в последно време. Освен това прави Държавната дума по-важна и очертава нова влиятелна роля на Съвета на федерацията. Путин все пак ще подготвя наследник – този, който ще стъпи в отслабеното президентство, ще се нуждае от одобрението му. Самият Путин няма да се потъне в неизвестност - без съмнение ще чуем още от него след 2024 г. Тогава той ще действа в ново качество в един променен пейзаж.

И така, как ще изглежда новата роля на Путин? Трудно е да си представим той да стане отново министър-председател или председател на Думата. Най-вероятно Путин си запазва ролята на ръководител на Държавния Съвет - институция, която той може да моделира в каквото си поиска. Всъщност, ако е необходимо, Държавния съвет може просто да бъде продължение на президентството, такова каквото го познаваме. По-вероятно е, обаче, властта на Путин да се промени. Той ще стане по-избирателен: ще се занимава с теми, които го интересуват, оставяйки ежедневните въпроси на другите. Ще поеме ролята на неформален лидер, толкова колкото и на формален. Сравненията, които понякога правят руските експерти, включват Дън Сяопин след неговото пенсиониране и аятолах Рухолах Хомейни.

Кой е евентуалният нов премиер на Русия

Това би било новост за руската политическа система. Ролята на "върховен лидер" или влиятелен бивш лидер никога не е съществувала в Русия. Точно обратното, властимащите са успявали да напуснат длъжността си живи едва с пенсионирането на Никита Хрушчов в средата на 60-те и те никога не са задържали влиянието си след това.

С Путин не можем да се представим това. Не толкова защото иска да се задържи на власт, а защото системата все още има нужда от него. Политически пейзаж, напомнящ пустиня - лишен от доверие или функционални договорености за споделяне на властта изисква такава фигура. За Путин този подход би могъл да му осигури възможност да завърши стъпките си във властта толкова постепенно, колкото пожелае.

Може да изглежда, че 2024 г. е все още далеч и че Путин е започнал озадачаващо рано прехода. В действителност това не е така. Ако не друго, анонсът му от 15 януари беше забавен почти две години. От избирането му през 2018 г. руската политическа система чака яснота за бъдещето. Липсата на яснота деморализира бюрокрацията, породи разрушителна борба между елитите, недоволство в обществото и създаде всеобхватно усещане на застой. Путин трябваше да сложи край на това и то възможно най-бързо.

Правителството на Русия подаде оставка

Ако той наистина иска да проведе референдум, за да одобри предложените от него изменения за конституция, това трябва да се случи поне една година преди следващите парламентарни избори, които са насрочени за септември 2021 г. Гласуването на конституционните промени се планира за малко преди май 2020 г.

Вероятно Путин иска следващата Дума да бъде избрана според новите правила. По-важното е, че политическата дискусия просто трябва да се активизира отново - трябва да се даде нещо, върху което да се съсредоточи. Стагнация, продължаваща до края на 2021 г. би могла опасно да ерозира основите на една уморена политическа система, която не е в състояние да се реформира и която вече не се възползва от въздуха, даден ѝ от анексията на Крим.

Руската политическа система е много по-устойчива, отколкото нейните противници биха искали да признаят, но въпреки това, да не се прави нищо до 2021 г. би било най-малкото безразсъдно.

Повечето наблюдатели изглежда са съгласни, че новият премиер Михаил Мишустин е технократ без надежда да се издигне или може би дори без желае. Дмитрий Тренин, директор на Московския център „Карнеги”, предположи, че Кремъл е запазен за Дмитрий Медведев. Това вече е трудно да се повярва: издигането на Медведев би направило наследяването да изглежда като комично повтаряне на президентството му от 2008 до 2012 г., а не като реална, макар и постепенна промяна. И все пак, Путин е напълно способен да взима изненадващи решения, които предизвикват обратна реакция поради чистата им липса на въображение - помислете само за 2012 година.

Истината изглежда е, че засега просто не знаем имената на бъдещите носители на властта. Вероятно Путин също не ги знае. Процесът на кастинг за ролята в Кремъл все още не е започнал както трябва, но ще се случи. В това отношение трябва да се следят, например, бъдещите вицепремиери на Мишустин.

Руско-естонският семиотик Юрий Лотман веднъж описа отношенията на Русия с либерализма, използвайки приказка за котка, превърната в принцеса. Тази принцеса е изключително приятна, добра и добронамерена, но има един недостатък: всеки път, когато види мишка, тя не може да не скочи и да я гони. По същия начин, според Лотман, руските държатели на власт не могат да не преследват либералните идеи.

Нуждата от контрол е характеристика на политиката на Русия и лично на Путин. Тази тенденция все още може да развали планираната диверсификация на властите. Някои от експертите по руска политика твърдят, че намесата на НАТО в Либия през март 2011 г., която Медведев като президент отказа да блокира, е накарала Путин да промени решението си да остане извън Кремъл.

Ако това е вярно или ако някоя чуждестранна криза би могла да окаже толкова силно въздействие върху вътрешните договорености в Русия, тогава всяка бъдеща диверсификация на властта също е в опасност да се срине при извънредна ситуация и да накара Путин да поеме отново контрола над руската политика. Той може да знае, че това не би било добре - но ще може ли да се сдържи? Ако не, някой желае ли да му каже, че е време да си тръгне? Ще видим.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram