Н а 10 октомври Световната здравна организация отбелязва Световния ден на психичното здраве. Основната цел на този ден е да се повиши осведомеността за психичните проблеми сред обществото. Друга цел е да мобилизира усилията на хора и организации по целия свят за повече подкрепа и ефективна помощ за онези, които страдат от проблеми с психичното здраве.
По този повод днес ще ви запознаем с някои факти за психичното здраве. Ще ви дадем и съвети за това как можете да помогнете на себе си или на ваши близки, които в момента страдат от влошено психично здраве.
Факти
Един на всеки седем подрастващи в света страда от психични проблеми.
Изчислява се, че около 5% от хората в зряла възраст в световен план страдат от депресия.
Повече от 700 000 души се самоубиват на годишна база. Един на всеки сто души умира вследствие на самоубийство. Самоубийството е четвъртата най-честа причина за смърт при хората между 15 и 29-годишна възраст.
Хората със сериозни психични разстройства умират от 10 до 20 години по-рано в сравнение с останалите.
Развенчаване на митове
Децата не страдат от проблеми, свързани с психиката. Напротив. Голяма част от психичните разстройства започват да се проявяват още преди 14-годишна възраст. ¾ от психичните разстройства се развиват преди навършване на 24-годишна възраст. Ето защо грижата за психичното здраве е ключова в детска и юношеска възраст. Тя може да предотврати развитието на сериозни психични проблеми в бъдеще.
Хората с психични разстройства са агресивни и непредсказуеми. Това е стереотип, който далеч не отговаря на истината. Една малка част от психичните разстройства се свързват с пристъпи на агресия. Много хора, които страдат от различни психични проблеми, едновременно водят нормален живот и се справят със същите задължения, с които и хората без такива проблеми.
Само хората със слаб характер имат психични проблеми. Подвеждащо и недоказуемо. Разбирането за „силен характер“ е субективно, а психичните проблеми могат да достигнат всеки. Факторите, които се свързват с развиването на психични разстройства, могат да бъдат приписани на генетика, социална среда, семейна история, други здравословни проблеми и прочее.
За хората с психични проблеми няма надежда. Напротив. Голяма част от психичните разстройства могат да бъдат повлияни както с медикаменти, така и с терапия при психиатър и/или психолог. Обкръжението и помощта на близките също са ключови за подобряването на състоянието на онзи, който страда от проблеми с психиката.
Не съществува превенция за психичните разстройства. Превенция съществува и тя се състои в изграждането на едно здраво и емпатично общество, носещо отговорност за думите и действията си. Превенцията се състои още в отговорното и здравословно родителство.
Как да се справим с психичните проблеми?
На първо място може би е важно да се запитаме как можем да разпознаем, че някой наш близък, колега или приятел има влошено психично здраве. Повечето психични разстройства са тихи и незабележими отсрани, затова следва да се вглеждаме в детайлите. Дребни промени в поведението, думите и навиците на един човек могат да бъдат показателни.
Ако прецените, че ваш близък проявява някакви сигнали на психично заболяване, намерете начин да говорите с него, но не го конфронтирайте директно. Говорете повече за това как се чувства, оставете го да сподели, но недейте да го пришпорвате да казва повече от това, което е преценил. Нещата трябва да се случват бавно и постепенно.
Недейте да ги съдите за чувствата им и им предложете да потърсят професионална помощ, когато прецените, че е удачно. Предложете им да отидете заедно с тях на първата терапия.
Не прибързвайте с нито един съвет или дума. Бъдете разбиращи и търпеливи. Недейте да променяте драстичното отношението си към вашия близък човек. Това ще го накара да се чувства различен и „счупен“.
Какво да направим, ако самите ние имаме влошено психично здраве?
Със сигурност би помогнало, ако имаме разбиращо и любящо обкръжение, което да направи първите стъпки. Достигането до осъзнаването, че самите ние страдаме от проблеми с психиката, не е фиксирана константа. За някои това може да случи по-бързо, за други – да се проточи. Това осъзнаване обикновено идва постепенно, а не внезапно. Ето защо, когато забележим първите признаци на осъзнаване, че нещо не е наред с психиката ни, можем да започнем да прилагаме някои съвети.
Ето част от действията, които можете да предприемете, когато забележите, че нещо с психиката ви не е наред.
Започнете да си водите дневник, в който да описвате подробно как се чувствате. Ако успеете да опишете и причината за емоциите ви, още по-добре. С времето мислите ви ще са все по-ясни и аргументирани. Ако впоследствие решите да започнете да посещавате терапия, то този дневник би бил полезен и за терапевта.
Поддържайте здравословен режим на сън и не се преуморявайте. Не си спестявайте почивката. Работата няма да избяга.
Всеки ден записвайте по поне две неща, за които сте благодарни в живота си. Освен това не забравяйте да си припомняте какви положителни качества притежавате. Казвайте си ги сами, наум, в огледалото или както пожелаете.
Хранете се здравословно и не пропускайте хранения. Яжте на спокойствие без да се разсейвате от странични фактори.
Правете си разходки, сами и с близки хора. Намирайте време, в което да правите нещо любимо и дори си го налагайте като задължение. Слушайте любима музика, изгледайте някой ваш любим филм, рисувайте, четете предпочитана от вас литература, отидете до някой музей, галерия или на театър.
Вземете си домашен любимец. Според редица проучвания особено кучетата оказват благоприятно влияние на психичното здраве.
Посъветвайте се с вашия личен лекар и си направете кръвни изследвания. Понякога дефицитът на витамини като В12 например може да е един от факторите за влошеното психично здраве.
Споделяйте за тревогите и чувствата си на най-близките си.
Ако нищо от това не проработи, разбира се, непременно потърсете професионална помощ. Посещаването на психиатър или психолог не ви прави недостойни, провалени или слабохарактерни. Колкото по-рано потърсите помощ, толкова по-благодарни ще бъдете на самите себе си след време.
